Защо намаляваме звука на радиото, за да виждаме по-добре, когато шофираме

| от |

През 1930 г. Автомобилната радио асоциация ще посочи, че хората на задната седалка са много по-голям фактор за разсейване на шофьора, отколкото автомобилното радио. Слушането на музика, както те твърдят, е много по-безопасно, отколкото опита да се види нещо в задното огледало, докато има хора, които възпрепятстват видимостта. Мнозина са силно против твърденията на индустрията и смятат, че радиото е достатъчно разсейващо и опасно.

В щати като Илинойс, Масачузетс, Ню Йорк, Ню Джърси и Охайо ще има различни мерки и глоби, ако шофьорът бъде заловен да слуша радио, докато шофира. През 1953 г. в Кънектикът ще бъде въведена първата глоба за инсталирането на радио в автомобила – 50 долара или около 1100 долара в днешни пари. По това време има много твърдения, че инсталирането на радиото може да бъде престъпление.

Едва към 1939 г. ще се появят и първите изследвания, които ще посочат дали има връзка между радиото на автомобила и катастрофите. Както се досещате, връзката е напълно минимална, следователно не трябва да се изненадвате от крайния резултат.

Асоциацията на автомобилните инженери ще даде и някои съвети на шофьорите – такъв пример е 15-секундното правило. То гласи, че един шофьор може да се разсее по време шофиране, като например да се опита да вземе обект от жабката или да говори с другите пътници. По думите на същата асоциация, за всяко едно такова действие има около 15 секунди, преди да се превърне във видим проблем.

Всеки шофьор има точно 15 секунди, преди действието да се превърне във видим проблем. Ако един автомобил се движи със скорост от 80 км/ч и за 5 секунди имаме разсейване, то изминатото разстояние в този период ще е около 107 метра. Умножете го по три и ще осъзнаете, че това е твърде много време. Днес не се препоръчва на един шофьор да се разсейва за повече от 2 секунди на пътя.

Времената са и много по-различни, защото няма автомобил, като изключим някои от най-най-най базовите модели, които да излизат без радио, тук трябва да добавим и производители като Lada, които срещат такива изпълнения. И днес се смята, че аудио системата на автомобила може да действа като по-сериозно разсейване. Статистиката показва, че другите фактори са писане на телефона, както и говоренето по телефона без необходимото устройство.

Има само един елемент, който се изпуска в цялото изследване – слушането на музика не разсейва, а по-скоро може да помогне за фокусирането на шофьора на пътя. Ако всичко това е вярно, стигаме до следващия въпрос: защо винаги намаляваме звука, когто стигнем до изхода на даден паркинг, опитваме се да паркираме или се оглеждаме за даден адрес? Всичко това е следствие на възможността да се концентрираме и по някаква причина да ограничим някои активности на човешкия мозък.

Да намалите звука, докато гледате картата или карате по непознат път, не е чак толкова странно, колкото изглежда. Това е естествената реакция на човешкия мозък при определени дейности и активности.

A 1950s Philips car radio using both transistor and valves. This model used a range of valves that only required 12 volts for their plate (anode) voltage.[37]

Не е и трудно да разберем какво точно се случва в мозъка ни, когато премахнем следващата песен от радиото. Човешкият мозък се разпределя на три активности: големият мозък, който контролира високо-когнитивните функции, като език е емоции, церебелумът контролира мускулите и баланса, а след това имаме мозъчния ствол, който контролира всички автоматични функции като дишането и връзката между другите посочени дялове.

През деня ще събирате информация за околната среда по пет важни критерия – вкус, слух, миризма, докосване и визия. Всеки сензор има свои собствени неврони и изпраща сигналите до централната нервна система. Мозъкът, който също е част от централната нервна система, комбинира всичката информация и решава как да я обработва. Същият орган продължава да работи постоянно и еволюира в своята дейност, като на финала разделя информационния поток на първична и вторична информация. Всичко зависи от количеството фокусиране – информацията, която получава по-малко внимание ще се нарича второстепенна.

Възможността да насочваме вниманието си от една към друга задача ще идва със своята цена: мозъкът прави този скок почти веднага, но често това не се случва нарочно. Тези стотни от секундата могат да забавят дейността на мозъка, включително и времето ни за реакция. И след като сме изгубени в задачите, това означава, че ще имаме сериозни разминавания между виждането и реагирането, тоест можем да пропуснем да видим дори уличен знак на пътя, когато е трябвало.

Много шофьори изключват радиото, когато карат в населена зона, търсят специфичен адрес или карат при по-опасни условия (например дъжд или сняг), защото имат нужда от повече концентрация на главното действие – шофирането. С изключване на радиото се елиминира нуждата от още ресурс за фокусиране върху музиката и се насочваме към шофирането и търсенето на изход.

Не трябва да се изненадваме от фактите, човек наистина може да претовари мозъка си и спрямо представянето на работното място, лесно можем да открием, че малцина успяват да функционират по правилния начин. На работа само 11% от всички служители си водят бележки за предстоящите задачи. Повече от половината проверят своята електронна поща от телефона, но не и от компютъра.

GM Delco Transistorized "Hybrid" (vacuum tubes and transistors), first offered as an option on the 1956 Chevrolet Corvette car models

Свикнали сме да прескачаме от задача в задача или да вършим по няколко едновременно, но това също идва с някаква цена. Дори и да се гордеем с това умение, нека не забравяме, че цената също е от особено значение и може да рефлектира върху самите нас. Изненадата ще е още по-голяма, когато разберем, че нашият мозък не може и няма как да функционира правилно.

Да дадем една задача няма да е голямо предизвикателство, но с две или повече ще има разделение на силата и с това ще започнем да прескачаме и да бъдем хаотични. Колкото повече се разсейваме, толкова по-малко ефективни ще ставаме, а след това ще започнем да правим и грешки.

Човешкият мозък няма неограничени ресурси, а точно обратното, той работи последователно. Възможно е да сменяме от една задача към друга, но дори и скоростта на превключване ще ни отнема време и ще влошава качеството. Следователно при кризата на забързаното всекидневие, трябва да изберем дали да се фокусираме върху най-важните елементи – често онези, които ще ни помогнат да останем живи за по-дълго време. Например ще видим, че мозъкът може да се справи с видими-визуални задачи – търсенето на адрес.

При задаването на повече задачи щe има битка дори на тях самите, за да се вземе максимален мозъчен ресурс. Това е обяснението и за нашите основни грешки при опита да покорим света за половин час и след това да излезем в обедна почивка. Учените отдавна смятат, че ако сме фокусирани върху множеството задачи, редуцираме качеството им с 50% и с още толкова можем да допуснем фатални грешки.

Ако се занимаваме с две задачи – първостепенна и второстепенна – добавяйки следващата задача, мозъкът автоматично ще премахне онази, която не се смята за толкова важна или необходима. При правенето на паралелно паркиране, като част от шофирането, или например се носим по магистралата, спокойно можем да се наслаждаваме на музиката, като много често тя минава под радара, но създава атмосфера – има хора, които трябва да спрат музиката, когато паркират, което показва, че в този момент се върши нещо друго и фокусът не е в шофирането. Ако обаче се наложи да правим по-сложни маневри, то веднага ще елиминираме музиката като фактор, за да се фокусираме върху основното действие.

Следователно трябва да разберем, че намаляваме радиото, не точно, за да виждаме по-добре или да слушаме по-добре, а защото освен шофирането и слушането на музика, най-вероятно правим и поне още една трета задача, която накланя везните към катастрофата. Можем да шофираме без музика, можем да слушаме музика и без да шофираме, но не можем да изпълняваме сложни автомобилни каскади за първи път, припявайки новите песни на любим изпълнител.

Едва след натрупването на опита е напълно възможно да добавим и тази трета задача, но тогава каскадьорската дейност може да се смята за второстепенна, отколкото за първостепенна дейност. Това е основната разлика и причина често да намаляваме радиото, когато решим да паркираме.

 
 
Коментарите са изключени за Защо намаляваме звука на радиото, за да виждаме по-добре, когато шофираме

Повече информация Виж всички