Съветската противопехотна мина – кошмар за Афганистан
В края на XIX и началото на XX век мините са популярно оръжие, което намира широко приложение. С развитието на технологиите, техните размери стават все по-малки, а скоро се добавя и конвенция, в която мините трябва да се използват, за да раняват хора, но не и да ги убиват. Функцията на мините става логична, защото при ранен войник ще е много по-лесно да има притичане на помощ и забавяне на хода на армията, ако войникът е мъртъв, никой няма да му обърне внимание. През 50-те години на миналия век ще открием, че СССР произвежда противопехотни мини, които могат да бъдат хвърляни от самолет.
Една от популярните мини е PFM-1. Тя е малка и изключително лесна за производство, а броят хвърлени такива е неограничен. Повечето войници я наричат „Зеленият папагал“ или „Пеперудата“, но за врага това е „Съветската играчка на смъртта“. С две крила – една по-тънка и една по-дебела, произведени от пластмаса и практически неуловими за нито един детектор, тези мини са повече от съвършени. В по-дебелото крило се крие и течен експлозив, а детонаторът е алуминиев. Дължината на мината е 61 милиметра на дължина и 20 милиметра на ширина. Теглото е едва 75 грама, а експлозивът е 37 грама.
Обикновено мините се поставят в държач, който при дърпане на палеца започва да хвърля мините в малко по-сериозен радиус. Необходими са около 40 минути за разтоварване, а след това мината се детонира под натиск от едва 5 килограма. Точно това е било желанието на военния персонал. Друга разновидност е PFM-1S, която има 24-часов таймер и след това се самоунищожава. Руските войници използват стандартната версия, която е не само ефективна, но и достатъчно трудна за обезвреждане. Бойното им кръщене е в Израело-сирийския конфликт от 1973 г. Използват се смело и по време на окупацията в Афганистан. Именно в Афганистан са хвърлени хиляди мини.
Руснаците им намират приложение в тесните планински пътеки, при правенето на засади и като цяло за редуцирането на човешкия капитал на противника. Врагът никога няма представа къде са скрити и какви поражения могат да направят. През 1989 г. руснаците си тръгват, но оставят достатъчно мини, които да продължат да отмъщават за загубата. По груби сметки се смята, че около 1 милион мини се намират все още на територията на Афганистан и от 1978 г. насам са ранени около 30 000 афганистански мирни граждани, сред които и много деца. И до днес има деца, които смятат, че този вид мини са играчки. Имат малки размери, освен това са пластмасови и цветни.
Самото им премахване е изключително трудоемко и също така скъпо. Обезвреждането на една мина отнема между 300 и 1000 долара, като освен това се отнема и много време, за да бъдат локализирани. За голяма беда, въпросната мина може да бъде преместена и от атмосферните условия с лекота. Обезвреждащите екипи обикновено разпитват местните жители за информация къде последно е бил инцидентът и дали имат престава къде се намира минното поле. След това гледат и прогнозата на времето, която през последните няколко години може да е помогнала за разместването. Пластмасовото покритие върху тях също затруднява детекторите.
Трябва да се работи с много по-прецизни уреди, които да позволят локализирането им. Същото ги прави практически вечни, защото няма да се износят или повредят във времето, експлозивът вътре също не дефектира. Изданието New York Times споделя, че мините са поставяни и в детски играчки. Разбира се, до днес някои военни отричат, че има такива действия, по време на окупацията става ясно, че пропагандата работи изключително жестоко.
Няма доказателства, макар и повечето журналисти да са на мнение, че такива подаръци са правени на малките деца. Друг факт е, че отново липсва информация относно извършваните зверства, за които именно руските войници носят голяма отговорност. Най-важното в този случай е, че каквото и да се е случило, мините наистина са там и често повишават риска.
Вече минаха почти 40 години от руската инвазия и жертви все още има. Няма много полезен ход за действие, конструкцията на това оръжие е наистина съвършена. Надеждата за премахването на мините е, че най-накрая ще се стигне до онзи момент, в който ще е по-лесно локализирането им. Все по-често се използват и дронове, които да неутрализират заплахата от високо. За съжаление не винаги са ефективни, поне не и на този етап.
