Нова „електронна кожа“ прави роботите способни да усещат болка

Разработчиците на роботи отдавна се опитват да създадат електронна кожа (e-skin), която може да се държи като нашия собствен гигантски сензорен орган при предаване на информация от околната среда. За да стигнат до там, необходимо е електронно устройство, което е широкообхватно, силно чувствително и може да предава информация невероятно бързо – и сега инженерите от университета в Глазгоу смятат, че може да са създали точно такова.

Прототип на електронната кожа, който позволява на роботите да регистрират болка, е представен в списанието Science Robotics и се твърди, че е значителен напредък в чувствителната на допир роботика, който дори може да подобри протезните крайници, като им даде почти човешка чувствителност към докосване.

Предишни опити за създаване на роботи с такова сетиво се сблъскват с трудности около времето за обработка на входящите данни, тъй като разпределените сензори са в състояние да препредават голям обем данни, но след това отнема малко, докато компютърът преведе данните в нещо смислено.

Периферната нервна система на хората вдъхновява този нов дизайн, тъй като той започва да обработва усещанията от точката на докосване и изпраща само наистина важните неща до мозъка. Подобен подход в роботиката освобождава комуникационните канали от натоварване и пречи на компютъра да затъне в прекомерни обеми информация.

Решетка от 168 синаптични транзистора е ключът към успешната функцията на това средство за обработка на информация, които са съставени от нанопроводници от цинков оксид, разпръснати по гъвкава повърхност. Те са разположени върху робот с форма на човешка ръка като така се създава крайник, който е способен да различава силно и слабо докосване.

Снабдяването на робот със способността да чувства болка може да звучи зловещо, но намерението е да се повиши чувствителността по начин, който е полезен за изкуствения интелект да учи чрез опити и грешки. Например, за малките деца болката е полезен инструмент, тъй като така те започват да научават неща като да се докосне нещо горещо е лошо – та усещането за допир може да бъде от полза за роботите, които се опитват да се учат от външни стимули, по същия начин.

„Това, което успяхме да създадем чрез този процес, е електронна кожа, способна да се обучава на хардуерно ниво, която не трябва да изпраща съобщения напред-назад до централен процесор, преди да предприеме действие“, казва професор Равиндер Дахия, който оглавява групата по Огъваема електроника и сензорни технологии (Bendable Electronics and Sensing Technologies, BEST) на Университета в Глазгоу, в изявление.

„Вместо това тя значително ускорява процеса на реагиране при докосване, като намалява необходимото количество изчисления. Вярваме, че това е реална стъпка напред в нашата работа към създаване на широкомащабна невроморфна електронна кожа, способна да реагира по подходящ начин на стимули.“

Освен че помага на роботи да се научат да интерпретират околната среда и да избягват наранявания, предвижда се, че един ден технологията може да има приложения и за човешки протези.

„В бъдеще това изследване може да бъде основа за по-усъвършенствана електронна кожа, която позволява на роботите да изследват и да взаимодействат със света по нови начини, или пък да се направят протезни крайници, които са способни на почти човешки нива на чувствителност при докосване“, добавя Фенгян Лиу, член на групата BEST и съавтор на статията.

Талос, древен митичен апарат с изкуствен интелект, който пази остров Крит

Изкуствените същества с интелект се появяват още в древността и са били често срещани във художествената литература – например, „Франкенщайн“ на Мери Шели или „R.U.R.“ на Карел Чапек. Тези герои и техните съдби повдигнаха много от същите въпроси, обсъждани сега в етиката около изкуствения интелект.

Развитието на математическата логика води директно до теорията на Алън Тюринг за изчисленията, която предполага, че машина, чрез символи, толкова прости като „0“ и „1“, може да симулира всеки възможен акт на математическа дедукция. Това прозрение, че цифровите компютри могат да симулират всеки процес на формално разсъждение, е известно като Тезис на Чърч-Тюринг.

Това, заедно с едновременните открития в невробиологията, теорията на информацията и кибернетиката, карат изследователите да обмислят възможността за изграждане на електронен мозък. Първата работа, която сега е общопризната като Изкуствен интелект, е по дизайн на Маккълъуч и Питс през 1943 г. за „изкуствени неврони“.