Кои минерали и метали всъщност можем да изчерпаме
Живеем на планета с ограничени ресурси, а очакваме безкраен икономически растеж. Не е нужно човек да е икономист, за да прозре, че има проблем в тази ситуация. Възможно ли е обаче да изчерпим напълно някои от минералните и/или металните ресурси, които са от основно значение за инфраструктурата и начина ни на живот през XXI век, независимо дали става въпрос за злато, желязо, рений или селен?
Просто казано, хората консумират минерали по-бързо, отколкото те могат да се произведат от природата. Геоложките процеси отнемат хиляди, а понякога и милиони години, за да се образуват минерални залежи, докато ние изчерпваме запасите с доста по-бързи темпове, сякаш са безкрайни.
Според някои оценки, които все пак са неокончателни, нашето ненаситно потребление на някои метали може да означава, че запасите ще се изчерпят за около 50 години или по-малко.
Желязото е четвъртият най-разпространен елемент в земната кора, въпреки че голяма част от него е заключена дълбоко и само малка част е достъпна като желязна руда. През 2022 г. беше изчислено, че на Земята се намират около 180 милиарда метрични тона сурова желязна руда в световен мащаб, като общото съдържание на желязо е около 85 милиарда метрични тона. Това може да звучи като голямо количество, да – но то не е безкрайно.
В книгата си „PLAN B 3.0: Mobilizing to Save Civilization“ Лестър Браун изказва жаркото твърдение, че желязната руда може да свърши до 2062 г. Той също така пише и, че запасите от други важни минерални ресурси, като олово и мед, могат да бъдат изчерпани през следващите десетилетия.
През 2008 г. авторът казва: „Ако приемем, че годишният ръст на добива е 2 %, данните на Геологическия институт на САЩ за икономически възстановимите запаси показват, че в света остава да се добива олово още 17 години, калай 19 години, мед 25 години, желязна руда 54 години и боксит 68 години.“
Реният се използва за производство на платинено-рениевите катализатори в нефтохимията, с които се получава безоловен и високооктанов бензин
Ясно е обаче, че тези сметки са доста крайни. Други проучвания стигат до заключението, че изчерпването на металите е значително по-малко вероятно от гръмките оценки на Браун. Разбира се, възможно е и рециклиране на желязото, както и на негови производни като стоманата, което означава, че запасите му, свързани с кората, не са единствената цифра в уравнението.
Проучване от 2021 г. твърди, че основният метал, който рискува да бъде напълно изчерпан след 100 години, е медта. Шест други ресурса вероятно ще бъдат изчерпани между 100 и 200 години: антимон, злато, бор, сребро, бисмут и молибден, а за девет ресурса периодът на изчерпване е между 200 и 1000 години: индий, хром, цинк, никел, волфрам, калай, рений, селен и кадмий.
Други учени твърдят, че изчерпването на минералите не е проблем, който трябва да ни кара да не спим нощем. Някои смятат, че едвам сме пипнали минералните запаси на Земята. По-голямата част от ставащите находища са открити на дълбочина едва 300 метра в земната кора, но е очевидно, че залежи могат да бъдат открити и много по-дълбоко.
С развитието на технологиите е вероятно да успеем да експлоатираме тези дълбоки запаси. Въпросът обаче е дали можем да ги добием по начин, който не вреди на планетата и хората. В края на краищата, минното дело не е най-примерната област що се отнася до опазване на планетата.
„Не бъркайте минералните ресурси, които съществуват в рамките на Земята, със запасите, които са минерални ресурси, които са идентифицирани и количествено определени и могат да бъдат експлоатирани икономически. Някои проучвания, които предвиждат предстоящ недостиг, се основават на статистически данни, които вземат предвид само резервите, т.е. малка част от съществуващите находища“, казва в изявлението си Луис Фонтботе, професор в катедрата по науки за Земята в Женевския университет, който проучва този въпрос през 2017 г. И добавя: „Истинският проблем не е изчерпването на ресурсите, а въздействието на минните дейности върху околната среда и обществото.“
