Как тереминът стигна от съветските лаборатории до Холивуд

В началото на XX век електричеството тепърва започва да променя живота ни. До 20-те години по-малко от половината от домовете в САЩ са били снабдени с електричество. По радиото вече се излъчват записи на песни, но инструментите, използвани за тяхното изпълнение, са строго акустични. Немите филми все още са нормалното в киносалоните.

Именно в тази обстановка Леон Теремин създава първия в света масово произвеждан електронен инструмент.

Лев Сергеевич Термен е роден в Санкт Петерсберг, Русия, през 1896 г. и проявява таланта си още от малък: на 7 годинки може да разглоби и сглоби часовник, а на 15 построява собствена астрономическа обсерватория. В началото на двадесетте си години вече начинаещият физик е нает от новосъздадения Физико-технически институт в Петроград, където провежда изследвания на сензори за близост за съветското правителство след Октомврийската революция през 1917 г. Целта му е да създаде устройство, което използва електромагнитни вълни за измерване на плътността на газовете и по този начин може да открива приближаващи се обекти. В опита си да създаде този уред той вместо това създава апарат, който издава звук, подобен на тънките струни на цигулка. Когато доближавал ръката си до машината, звукът се повишава, а когато я отдалечава, намалява.

Освен физик, Теремин е и опитен виолончелист и веднага видял музикалния потенциал на случайното си изобретение. Съветското правителство също вижда стойността му, въпреки че то няма военни приложения.

Шпионаж

През 1922 г. Владимир Ленин кани Теремин в Кремъл, за да демонстрира инструмента, известен тогава като етерофон. Като движи дясната си ръка по вертикалната антена, за да контролира височината на звука, а лявата – по хоризонталната, за да регулира силата на звука, Теремин изпълнява „Лебедът“ на Камий Сен-Санс, както и други произведения. Ленин е впечатлен и го изпраща на концертно турне из страната… което в крайна сметка турнето се разпростира и в Западна Европа.

През 1927 г. Теремин свири пред Алберт Айнщайн в Берлин, а през следващата година пренася инструмента в САЩ, като изпълва с ефирната му музика зали като Карнеги Хол и Метрополитън опера. Съветският съюз представя световното турне като възможност да покаже майсторството си в областта на електрическите технологии – но това не е единственият му мотив. Теремин е изпратен в САЩ първо като шпионин, а после като музикант. Високият му статут в неговата област му осигурява достъп до големи американски технологични корпорации като RCA, която през 1929 г. подписва договор за производство на инструмента за масовия пазар.

Компанията му плаща 100 000 долара за правата, но инвестицията се изплаща едва след известно време. Първите комерсиални теремини струват 220 долара – което е около 3700 днешни долари, което е непосилно висока цена за мнозина. Тъй като свирците го управляват, като движат ръцете си в празния въздух (тоест, нямат ориентир, както прагчетата на китарата), обучението също е продължително. Голямата депресия пък финално убива всички надежди за превръщането на теремина в сензация и RCA спира производството им.

Междувременно изобретателят на инструмента се сблъсква със свои собствени трудности. Въпреки разузнавателните данни, които събира за родината си, Теремин не е посрещнат като герой при завръщането си. Съветският съюз е в разгара на политическите чистки на Йосиф Сталин и през 1939 г. физикът е арестуван за предполагаема държавна измяна и е осъден на 8 години в ГУЛАГ за учени, където изобретява подслушвателни устройства и самолетни технологии за военните.

Дните на Теремин като световноизвестен изпълнител са приключили… но инструментът, който приема неговото име, едва започва да се развива на другия край на света.

Звукът на науката

Дебютът на инструмента в киното се случва приблизително десетилетие след изобретяването му. Дмитрий Шостакович става първият филмов композитор, който го използва, когато създава музиката на руския филм „Один“ от 1930 г. Вместо да се опира на модерното звучене на инструмента, той го използва, за да предизвика воя на сибирските ветрове, с които се сблъсква главният герой в края.

През 40-те години на ХХ в. той за първи път се появява в партитурите на холивудски филми. Асоциацията му с научната фантастика все още не е направена – през това десетилетие той по-често се използва в трилъри и мистерии, за да добави тревожен ефект към сцени, в които героят изпитва психологически стрес. Във филма на Алфред Хичкок от 1945 г. „Заклинание“ композиторът Миклош Рожа го използва, за да внуши психическа нестабилност, когато бялата баня предизвиква потиснатите спомени на главния герой за ски инцидент. Същият композитор го включва и в музиката си към филма на Били Уайлдър „Изгубеният уикенд“, излязъл по екраните през същата година.

Тереминът обаче намира своята истинска ниша едва през 50-те години. Това десетилетие се характеризира с напредъка в космическите изследвания и тревогите около евентуална ядрена война – и двете неща спомагат за златната ера на научната фантастика в киното. Един от първите и най-известни примери за използване на инструмента в този жанр е музиката на Бърнард Херман за филма „Денят, в който Земята спря“ (видеото по-горе).

Във филма от 1951 г. електрическият тон спомага за създаването на заплашителна и страховита атмосфера около извънземните нашественици, която не може да бъде постигната само чрез костюми и специални ефекти; има безброй филми за извънземни и чудовища, които следват, заимстват същия музикален трик. Така в края на десетилетието американската публика вече не гледа на теремина като на съветски куриоз, а като на официален звук от космоса.

Ретро репутация

Макар че културното му влияние достига своя връх в средата на 20. век, през 90-те години тереминът преживява кратко възраждане. Това се дължи до голяма степен на Тим Бъртън; инструментът придава ретро атмосфера на филмите му „Ед Ууд“ (1994 г.), композирана от Хауърд Шор, и „Марс атакува!“ (1996), композиран от Дани Елфман. Във филма на Джоел Шумахер „Батман завинаги“ (1995) Елиът Голдентал използва теремин, за да композира темата на лудия учен Гатанката.

Във всеки един от тези случаи звукът носи конотации, каквито не е имал 40 години по-рано. Вместо да внушава искрен страх, високият тон напомня за ретро визията за бъдещето, популяризирана от нискобюджетните научнофантастични филми. Тереминът може да добави носталгия или дори ироничен кич към съвременните медии, но режисьорите вече не могат да го използват по начина, по който Алфред Хичкок го е правил през 40-те години на миналия век, и да очакват зрителите да ги приемат сериозно.

Повече от век след изобретяването му е ясно, че инструментът винаги ще бъде свързван с бума на фантастиката през 50-те години на миналия век, дори ако произходът му като инструмент за съветски шпионаж е също толкова интересен и странен.