Единственото безсмъртно животно в света живее по-кратко от човека

 

Безсмъртната медуза може да измами смъртта, като се върне към най-ранната си форма на живот, когато времето ѝ започне да изтича. Тази забележителна адаптация я превръща в обект на изследване на стареенето и регенерацията.

Но дори тя не може да живее вечно.

Turritopsis dohrnii е много малка, почти колкото нокътя на малкото пръстче, и има забележителни регенеративни способности. Тя започва живота си като безполов полип, а по-късно се развива в своята възрастна форма на медуза – термин, между другото, който идва от това, че порасналите медузи приличат малко на горгоната Медуза с нейната коса от змии.

В типичния живот на една медуза тя се излюпва от яйце, което е оплодено със сперматозоид, образувайки зигота. След това се превръща в ларва и се носи по течението, преди да се прикрепи към морското дъно и да стане полип. След това се размножава безполово и освобождава от тялото си множество малки медузки, които израстват във възрастни, и накрая умира.

Безсмъртната медуза следва първите стъпки приблизително по същия начин, но когато дойде време да умре, възрастният индивид прави нещо много странно: вместо да се гътне, той обръща жизнения си цикъл, като се свива и образува „цистова“ сфера, която се прикрепя към морското дъно и се развива в нов полип. Този полип после повтаря същия цикъл. И така…

Освен ако тя не бъде изядена или унищожена по някакъв друг начин, може да продължи по този начин завинаги, което я прави „биологично безсмъртна“.

Тайната на T. dohrnii е, разбира се, в нейната ДНК, но откриването ѝ не е никак лесно.

Геномът на безсмъртната медуза е разшифрован в изтощително изследване през 2022 г., в което се разчита генетичния ѝ материал ген по ген – подобно на огромна инструкция от Икеа. Използвайки различни биоинформатични инструменти и сравнителна геномика (която сравнява геновете на различни видове), изследователите откриват редица вариации, които допринасят за дългия ѝ живот и регенерацията.

Те се дължат на способността за поправка и репликация на ДНК, обновяването на стволовите клетки, комуникацията между самите клетките и окислителното им увреждане, както и поддържането на теломерите – краищата на хромозомите, които могат да се разпаднат с възрастта на животните. Всички тези процеси са свързани с дълголетието и здравословното стареене и при хората. Изследването също така идентифицира серия от промени в генната експресия, които – чрез процес, известен като дедиференциация – позволяват на медузата да нулира биологичния си хронометър.

Въпреки всички свои генетични странности обаче дори T. dohrnii не живее вечно. Всъщност типичният екземпляр има много по-кратка продължителност на живота от тази на средния човек, тъй като никакви усилия не могат да я спасят от храносмилателните ензими в червата на костенурката. За разлика от своя събратя, тези медузи нямат почти никакви защитни механизми, а океанът е опасно място.

Въпреки че безсмъртните медузи несъмнено притежават и още ключове към тайните на антиейджинга, никога няма да успеем да възпроизведем същите стъпки при човека. Но когато наистина се замислите – както каза Фреди Меркюри: „Кой иска да живее вечно?“

„Ако Хуан Понсе де Леон знаеше тайните, които пази Turritopsis dohrnii, когато тръгна да търси извора на младостта, щеше да захвърли всичко и да се прибере вкъщо“, пишат Даниел Маесо Мигел и Мария Паскуал Торнер, автори на изследването от 2022 г. „А алхимиците нямаше да търсят философския камък.“

„Това е така, защото, за съжаление, не би било възможно човешкото тяло да възпроизведе това, което прави медузата. Може би единственият начин да открием такъв извор или камък е да осъзнаем, че няма живот без смърт. Че всяка система, като човечеството или собственото ни тяло, се нуждае от смъртта на някои от своите части, за да остане в равновесие и да оцелее.“