Как руското Жигули се превърна в третата най-произвеждана кола в света
Автомобилната треска започва малко след Втората Световна война. Преди автомобилите, повечето почитатели на свободния дух избират моторите, но при наличието на четири сезона, моторът позволява каране в един. След края на втория глобален конфликт, повечето заводи за танкове бързо премахват купола и веригите и започват да строят автомобили. Такава е историята с VW, Honda, Mitsubishi, BMW и още много други. В СССР нуждата от автомобили е осезаема.
Докато се внасят автомобили от запад, като остават предимно за по-високите постове в партията, обикновеният човек няма тази свобода. Днес руската автомобилна индустрия не се радва на толкова внимание, но преди да започнем с шегите, нека разгледаме историята на един автомобил, за когото вашите родители най-вероятно са мечтали. Това е историята на автомобилите ВАЗ, чиято продукция започва през далечната 1970 г. Няколко години по-рано, руснаците търсят прототип, върху който да започнат работа. Западните компании, които са готови да предоставят платформа за строене са Renault, Fiat и VW.
След доста преговори, най-разумното решение идва с избора на Fiat. Италия също има комунистическа партия, идеологията на двете страни се допълва и скоро се подписва договор за доставка на Fiat 124. През 1966 г. се подписва и договор за партньорство и производство на автомобили. Първият важен въпрос е къде точно ще се случи това. Избраният град е Ставропол на брега на река Волга.
Старото име е Ставропол, но след като италианците подават ръка, бързо се преименува на Толиати в чест на италианския комунист Палмиро Толяти. Всичко звучи прекрасно, но когато се подписва договора, Толиати няма никакви следи, че изобщо ще произвежда автомобили. Проблемът се решава по един от най-кардиналните начини – преместват се хора, започва строителство на завода, обучават се кадри и години по-късно от малък град, Толиати се превръща във втория най-голям в Самарска област. Популацията е 719 484 души – преброени през 2011 г. Само автозаводският район се начислява от 435 хиляди човека. След като заводите са построени, това е началото на една много специални автомобилна индустрия.
Представянето на следващото поколение съветски автомобили в лицето на VAZ е впечатляващо. Руснаците подготвят една много специална програма и хвърлят с парашут прототипа Fiat 124 от самолет. След приземяването, екип от пилоти се качва в 4-местния седан и изчезва в необятна посока, най-вероятно към Толиати. Една година след подписването на договора този модел е избран за кола на годината, следователно не може да разочарова абсолютно никого. Разполага с 4-дискови спирачки, синхронизирана скоростна кутия и добро окачване. Самият модел е привличал някои от най-добрите дизайнери Пинин Фирина е направил спортна версия на машината само година по-късно, както и спортна и по-агресивна версия.
Италианските дизайнери искали да направят машината си по-привлекателна, докато руснаците имали други проблеми на дневен ред и изобщо не се притеснявали от визията – при липса на конкуренция е ясно, че няма какво повече да се очаква. В началото се водели преговори за Fiat 125, но според руските инженери, той използвал стари технологии, следователно изборът трябва да се насочи към 124. След като заводът е готов, италианците пристигат с машини за поточната линия, обучават руските служители да работят с тях и след като са спокойни, че всичко ще бъде наред, очакват скоро да се появи един много сериозен съветски автомобил. Няма как да не са с високи прогнози, особено след като техният вариант е печелил награди. Първите 6 автомобила не са пуснати в продажба.
Руснаците използват колите, за да проверят здравината им и на серия от най-различни тестове, установяват, че машината изобщо не е подготвена за руските пътища. Ако сте имали честта да се возите в такъв автомобил, единственият комплимент, който може да направите е този за солидност. Още при първите тестове, сглобените автомобили започват да правят проблеми. Шасито на някои се чупи, други имат проблеми с окачването и всичко това е петно по италианците. Фабриката в Торино изпраща 6 нови автомобила, които са с подсилено шаси. Проведените тестове отново не са задоволителни. Суровата руска зима показва и още един недостатък. Снеговалежите в Москва били толкова свирепи, че скоро задните дискови спирачки блокирали. Количеството сол, сняг и пясък, което оставало по пътищата, превръщало топлолюбивия Fiat в неконтролируема машина. За капак и предното окачване не издържало. Чисто нова кола от Италия, можела да издържи около 100-200 километра на студеното време. Руските инженери имали само един избор – да започнат да променят и каляват слабата конструкция. Нищо друго нямало значение.
Какво се случва? Първо по-лекото и тънко стоманено тяло започнало да се подсилва и то безкомпромисно. Асфалт, макар и да се изливал в геометрична прогресия, все още не бил повече от калните съветски пътища, следователно и окачването се повдига, за да се предпази. Качествените задни дискове са заменени с барабани. Първите собственици на ВАЗ получават манивела за запалване, в случай, че акумулаторът се е предал през нощта. Повишаването на теглото се отразява и върху двигателя и вместо стандартния италиански 1.2-литров, руснаците искат двигател с подобрение.
Скоростната кутия и съединителя също се радват на по-добро качество, като остава само една много тежка задача – да изберат името на автомобила си. Автомобилът е кръстен на близките планини, които се виждат в далечината от фабриката – Жигули. И така с покана за самия Хенри Форд II, който обикаля и инспектира завода – най-вероятно, за да се запознае с източните народни мотиви на автомобилостроенето, ВАЗ започва своя живот. Работата започва и през първата 1970 г. напускат едва 20 000 автомобила, през следващата числото се повишава на 100 000. Започват да се разширяват и моделите, като съветският гражданин може да избира луксозна версия, взимаща някои от екстрите на Fiat 124 S, има избор от 1.5-литров двигател и още много други.
Докато се правят иновации, завода вече може да изкарва около 660 хиляди автомобила, но отново не може да отговори на огромния пазар. Като самостоятелна държава, икономиката на СССР е затворена за външния свят и търговията е изключително редуцирана. Следователно най-добрият вариант е да се започне износ на автомобили. ВАЗ е евтина и здрава машина, все пак оцелява сибирските студове, но още с предлагането на Жигули, някои зевзеци я прекръстват на жиголо. Проблемът е решен с ново име – Лада. Има и още добри новини, през 1974 г. FIAT официално спира от производство своя 124 и Лада бърза да запълни пазара, като продава почти същата машина. Италианската компания няма нищо против и сделката за износ важи за цял свят, но без Италия. Следователно комби и седан версията започват да се произвеждат за целия свят. Руснаците дори произвеждат версия с десен волан. Изпратена във Великобритания, руската машина се продава за джобни пари – 979 паунда.
Определено е изкушаваща възможност, особено след като говорим за нов автомобил. Шоурумите на острова са над 200 и с това се очаква британските лири да започнат да пълнят хазната на партията. Заводът започва да работи денонощно, произвеждайки на година около 750 хиляди машини. Тази цифра ги превръща в 3-я най-голям автомобилен производител в света. Въпреки това, съветските граждани трябва да чакат около година. Моделът 1600 вече разполага с 1.5-литров двигател и мощност от 75 конски сили. Руснаците дори поставят автоматична скоростна кутия, за да отговорят на изискванията на запада. Клиентът може да вземе луксозна версия с кожен салон и подлакътник за задните седалки.
Дизайнът остава същия по няколко причини – първо това е спогодба с Fiat и второ – ще коства невероятно много средства за правенето на някакви промени. Дори и с остарял дизайн, това е единственият вариант, който руснаците могат да закупят. На запад вече няма никакъв интерес, но това е без значение. Ако търсите място за развитие, то обърнете внимание на немската компания NSU, която в миналото е започнала да произвежда роторни двигатели и умира някъде през 1969 г. Преди това да се случи, в заводите им има завидно количество неупотребявани роторни двигатели. Едва ли сте подозирали, че за кратко време Жигули се е предлагало дори с такава опция.
През 1976 г. руските инженери започват да поставят този двигател, но едва през 1978 г. ще покажат пълните си възможности. Двигатели с два ротора и мощност от 140 конски сили ще се предлагат единствено и само за полицията и КГБ. С повече коне под капака Жигули имало възможност да ускорява от 0 до 100 км/ч в рамките на 9 секунди – един доста справедлив и съвременен резултат. Това, което Япония ще установи за този двигател, е същото, което и Лада ще разбере по-трудния начин – не е рентабилен. За съжаление огромното закупено количество се изчерпва през 2004 г. И трябва да се смята за една особена екзотика. Целият свят получава стандартния двигател и след като са произведени 4 милиона автомобила, СССР вече е достигнал територията на Канада.
Закупени са роботи от Япония, които да засилят производството и определено дават ефект. През 1981 г. заводът работи с пълна сила. Има една подробност, докато повечето страни се опитват да повишат качеството, СССР се стреми да намали разходите и един такъв ъпгрейд е събирането на всички задни светлини в един фар. Проблемите тук вече са очевидни, никакви промени по дизайна, същите слаби двигатели и философия за ремонт с чук и жица. Това вече не минавало на запад и след като никой не ги купува, на помощ идва рекламата. Във Великобритания се пускат реклами по телевизията, създава се автомобилно състезание, компанията е спонсор на шах турнири и състезания по снукър и отново не се радва на никакво внимание.
Повечето потребители били привличани единствено от ниската цена и евтините части, впрочем това е единственото положително, което може да се каже за автомобила. Някъде в този период се добавя и 5-степнната скоростна кутия – най-накрая. Ретро визията се радва на някакви почитатели, но само толкова. Това обаче не пречи на повечето хумористи да измислят редица вицове:
Лада има нов модел с 16 клапана – 8 в двигател и 8 в радиото.
Как да разберем, че една Лада е екологично чиста?
Като не запали.
Как да избегнем фишовете за превишена скорост?
С Лада.
Въпреки това, автомобилът продължава да се продава зад граница. Подписана е сделка с Нова Зеландия, но вместо пари, руснаците получават масла и други продукти от страната, в замяна на автомобили. Свежият полъх и промяната на дизайна идва през 1984 г. с Лада Самара. За кратко време има надежда, че Самара ще попълни дупките, все пак само 30 000 автомобила са продадени във Великобритания с надеждата за още много и в други точки на планетата. Чуждата валута може да спаси някои от основните проблеми за икономиката, но през 1991 г. комунистическата приказка приключва. В този период се стига до смяната на стария карбуратор и се добавя инжекция, а след това и катализатор.
През 1995 г. с тези промени се продават близо 750 000 Лади във Великобритания – очевидно е, че някои решения са можели да спасят компанията много по-рано, но за жалост не са взети навреме. Има само един проблем, след като границите падат, западните автомобили започват да се внасят в Русия и всеки, който може да закупи друга кола, различна от съветската, бърза да направи тази инвестиция. Само 2 години по-късно Самара ще бъде на дъното на предпочитаните автомобили във всяка една класация и с това западното присъствие приключва, при това доста бързо.
Остава единствено в производство за Русия, като все още е най-евтиният автомобил на пазара. През 2001 г. се подписва сделка с General Motors и някои от много добрите предложения са Chevy Niva – комбинация от двигател на Chevrolet и окачването на Niva. Същите модели държат добри цени и до днес. През 2008 г. френският Renault решава да подпише договор и да освежи значително руските машини, използвайки тяхната база за създаването на доста по-привлекателни и модерни машини. Въпреки това, доброто старо Жигули продължава да се произвежда. Едва през 2010 г. след близо 40 години в производство и нулеви подобрения, мъката на този съветски автомобил е прекратена.
В рамките на този период са произведени над 17 милиона автомобила. Руснаците продължават да я обичат, а интересното е, че ще открием собственици в Бразилия, Канада, Куба, Египет – там дори се произвежда и още много други места по света. В Египет краят на производството идва през 2015 г. Можем да бъдем категорични, че някогашният съветски производител не е бил брилянтен в производството си, не е рискувал да променя много, а и не е можел да инвестира толкова средства, за да се изправи срещу западните автомобили.
Въпреки това, почитателите на марката са имали здрави автомобили, които за разлика от своите по-крехки западни събратя, трудно ръждясват, издържат удари от какво ли не и могат да се ремонтират с джобни пари. Кубинците модифицират своите Лади в лимузини, ще открием огромен брой състезатели, които се включват в ралита с тях, като и до днес има достатъчно мераклии. Красотата и естетиката са били последна грижа, но и днес ще открием, че това е машина, която има своето реноме и почитатели, които се сдобиват с нея без никакви проблеми.
