Човекът, който погреба руската авиация
През март 1986 г. американската флота започва да заглушава толкова сериозно либийското въздушно пространство, че пилотите сами спират да летят и да прихващат вражески сили над залива Сидра. Резултатът не е особено приятен, тъй като Триполи трябва да се откаже от своята част в Средиземноморието. Липсата и на въздушно прикритие ще позволи на американците да нападат без никакви проблеми.
Мнозина биха заявили, че това е следствие на по-високия американски опит и подготовка за битки, но истината се крие някъде другаде. Зад големите победи се крие един важен елемент – шпионажът. В средата на 80-те години ще има информация за американската армия и ще бъдат посочени някои от слабите точки на съветското оръжие. Фокусът попада върху самолетите и техните системи, като всички са разработени от Адолф Георгиевич Толкачев – един много награждаван и точно толкова глупав инженер.
Толкачев ще остане в историята на авиацията като човекът, който наистина унищожава цялата ВВС на страната.
След като САЩ неутрализира ВВС на Либия, на 24 март 1986 г. е още по-лесно да извърши най-различни удари над страната и да удари SA-5 ракетните установки земя-въздух, които трябва да предпазват либийците. След това ще има няколко удара и върху либийската флота, отново без никакви проблеми.
Само месец след това ще прелетят американски F-111 които ще ударят някои важни цели в Триполи, докато А-6Е успяват да ударят две цели в Бенгази. Страховитата съпротива на Либия е впечатляваща, но американците губят само един от своите бомбардировачи. За да има още повече сол в раната, американски F-14A успяват да свалят много по-модерните МиГ-23 МФ.
Победите продължават и през 90-те години. През 1991 г. Ирак също ще усети болезнената прегръдка и само за три дена ще изгуби своите самолети. Ирак е успял да се въоръжи достатъчно добре след проблемите с Иран, но отново страда и този път още по-зловещо. Само в няколко случая има ударен американски самолет от иракската защита, но във всек идруг случай, Ирак ще понесе най-тежката си загуба от 20 години насам.
Това са само няколко от примерите за последните 30 години. Всички биха заявили, че САЩ не е правилния опонент за толкова малки държави, които нямат необходимия боен опит и подготовка, не са били командвани от правилните офицери или са използвали слаби съветски самолети.
Мнозина биха заявили, че това е била стара съветска техника, която не може да се доближи до модерната руска такава. Това твърдение в последните няколко дни продължава да ни изненадва още повече, след като забелязваме как войната на Русия буксува. Всички пострадали ще твърдят, че разполагат с най-модерното оръжие, но нещо не върви.
Някои дори биха потвърдили, че сръбските сили са били в пъти по-подготвени, когато се изправят срещу НАТО през 1995 и 1999 г. Други ще твърдят, че през 90-те години Ирак е изморен от война и просто не може да навакса със загубите.
Истината е, че американците много добре знаят какво използват и какво точно да правят срещу новата технология. Пилотите на американския А-7Е Corsair знаят, че могат да атакуват SA-5 Gammon установките близо до Сидра, използвайки много точни указания за захода. Те знаят какви са точните възможности на защитата на Либия и се възползват изключително добре от крайния резултат. Екипажите на F-14A успяват да свалят няколко либийски МиГ-а и имат точна инструкция за поведението на самолета, познавайки неговите тайни, те играят една страховита игра на покер, но сякаш всички карти на противника са прозрачни. Пилотите на F-15 е трябвало да прочетат наръчника за летене и бързо успяват да накажат иракските пилоти. При тях е вече твърде лесно, защото всеки може да разгадае възможностите на руския изтребител, неговите опоненти, радарни системи и дори зареждане.
Разузнаването успява да даде всички отговори на американците и им позволява лесно да се справят с всеки един противник. Още през 80-те години са предоставени достатъчно детайлни данни за всички видове оръжие, скорост и други.
И човекът, който доставя най-много информация, е именно Толкачев. Той е електроинженер през 70-те и 80-те години. Толкова ядосан е, че неговата съпруга е била преследвана от Йосиф Сталин, че започва да предава информация на ЦЦРУ още в началото на 1979 г. Данните, които той предава, са толкова много, че самите радисти не могат да смогнат да записват. През декември същата година ще има и още един подарък за ЦРУ цял пакет с електроника, която ще присъства в последните модели на МиГ.
През следващата година ще има и още една изненада – информация за ракетите земя-въздух. Докато СССР твърди, че има уникална система за заглушаване на радари, ЦРУ ще е на мнение, че не е нищо особено, след като вече знае как работи. Твърди се и до днес, че точно този човек е унищожил цялата авиация на СССР с пълни подробности. Едва през 1985 г. съветски агент в САЩ ще проследи връзката на Толкачев и през следващата година ще има екзекуция за агента.
По това време СССР вече е банкрутирал и не може по никакъв начин да запълни дупките или да променя своята авиация. Необходими са много години за попълване на грешките, защото Толкачев дава пълни детайли на вражеските изтребители и защитни системи. Един инженер на Сукхой ще заяви, че в последните 20 години са направени повече от 10 хиляди различни подобрения, някои от тях са наложителни за щетите, които предателят е направил. Той успява да убие едно цяло ново поколение от руски изтребители и авиация, а сме сигурни, че дори не съжалява за това решение.
