shareit

Спортни хроники: Когато Аржентина достигна Мондиала благодарение на състав от духове

| от Chronicle.bg |

Всеизвестно е колко много значи футболът за аржентинците. Неведнъж в историята те са доказвали, че са готови на всичко за победата и могат да бъдат и изключително хитри – не само когато Марадона отбеляза онзи легендарен гол с ръка.

Миналото на аржентинския футбол съдържа и историята на „призрачния отбор“ – една от най-големите мистификации, класирала в крайна сметка “гаучосите” на Мондиал 1974.

Година по-рано се играят квалификациите за първенството, където аржентинците са в една група с Боливия и Парагвай. Само първият в класирането получава визи за финалите в Западна Германия. Но Аржентина вече е пропуснала предишното световно и евентуален втори провал ще бъде истинска катастрофа.

Селекционерът Омар Сивори – знаменит бивш футболист на Ювентус и Наполи, основателно се страхува от гостуването в боливийската столица Ла Пас.

На 3600 метра надморска височина въздухът е разреден, което сковава краката и белите дробове на непривикналите футболисти.

Точно така става при загубата там с 1:3 четири години по-рано, лишила Аржентина от участие на Световното в Мексико ‘70. Сега в никакъв случай не бива да се допуска същото.

Затова хитрецът Сивори и не по-малко находчивият му помощник Мигел Иномириело тайно решават да сформират не един, а два национални отбора на Аржентина. Първият „А“ отбор ще играе в двата домакински мача в Буенос Айрес, и в този в парагвайската столица Асунсион.

Тайният втори „призрачен“ тим, за чието съществуване никой даже и не подозира, е съставен от млади и не толкова известни футболисти. Сред тях е и 19-годишният Марио Кемпес, бъдещата голяма звезда на Аржентина. Те ще се бият на мача в Ла Пас. Само че преди това ги чака 45-дневен изнурителен планински лагер, за да привикнат с надморската височина в Боливия.

Така месец и половина преди това гостуване, „призраците“ заминават на секретен лагер в градчето Тилкара, разположено на 2500 метра над морското равнище.

Част от подготовката, водена от помощника Иномириело, протича и в Ла Куяка (3442 метра). В това време „А“ отборът се намира с Омар Сивори в Испания, където играе срещу Атлетико Мадрид и Малага.

Единствен журналистът Хосе Мария Отеро научава, че някакви хора тренират някъде горе в планината. Кои са, какво търсят там? Въпросите му към футболната централа обаче остават без отговор. Именно той единствен ще напише за съществуването на някакъв „призрачен“ отбор. Но първоначално никой не му обръща внимание.

Условията в Тилкара са съвсем жалки, а екипировката и останалото оборудване пристигат едва три дни преди отпътуването на „призраците“.

Никой от федерацията не се наема да ходи с групата по чукарите, затова се налага треньорът Иномириело да вземе някакъв свой приятел.

Хотелът се оказва мизерен, а за храната Марио Кемпес свидетелства: „Хвърлихме една топка картофено пюре, и след падането тя си остана цяла. А месото беше твърдо като камък!“ Няма телефон за връзка с близките. Неколцина не издържат и си тръгват. Останалите се сплотяват в гнева си срещу футболната федерация. И правилно – централата в Буенос Айрес все едно забравя напълно за съществуването им.

По план „призраците“ трябва да играят само два подготвителни мача. Но, за да изкарат средства за оцеляването си, провеждат цели седем. „С парите си купувахме храна, а един от нас трябваше да сготви за останалите. Отслабнах с почти осем килограма“, разказва Кемпес.

Изпосталели, но пък добре натренирани, футболистите заминават за Перу, където в град Кузко (3416 метра) трябва да мине втората част от лагера.

Притиснати от обстоятелствата, там „призраците“ вече се представят като националния отбор на Аржентина. И предлагат да играят срещу местния тим Сиенсиано срещу заплащане.

Само че никой не им вярва. Какъв аржентински отбор, та той се намира в Буенос Айрес! Все пак им плащат 3500 песос за мача. А за да бъде всичко още по-лошо, точно тогава в Перу избухва генерална стачка и готвачите в хотела напускат до един. Когато все пак отиват да си купят месо от пазара, играчите виждат как късовете се търкалят по земята и гладът им преминава…

След това „призраците“ слизат в друг перуански град Арекипа (2335 м), където бият местния шампион с 1:0. Добър резултат, като се има предвид петчасовото лашкане на дървена пейка във влака из Андите. След този мач получават нареждане да не играят повече контроли. Иномириело се противопоставя, иначе няма да имат нищо за ядене.

Дори при пристигането им в боливийската столица Ла Пас, никой все още не предполага, че това е отборът, който ще играе срещу тях.

Нали само седмица по-рано в Буенос Айрес се провел първият мач между Аржентина и Боливия, спечелен с 4:0? Онези аржентинци от стадион „Ла Бонбонера“ са били съвсем други. Нищо общо с измършавялата команда на Мигел Иномириело!

Все пак боливийците приемат, че това е някакъв втори отбор на Аржентина, пристигнал да поиграе срещу заплащане. Това не е странно, тъй като в онези години водещите футболни сили в Южна Америка често излъчват повече национални състави за подобни турнета.

Нещо повече – местният клон на „Фиат“ проявява интерес и организира мач между „призраците“ и Индепендиенте от град Потоси (3900 метра). Идеята е за нещо като рекламна кампания. Кемпес и останалите са натоварени на пет фиата, чиито карбуратори едва не се разпадат от пъпленето по планинските пътища.

На полувремето Индепендиенте води с 1:0, а треньорът нарежда на играчите си да не се напъват да обръщат резултата. Целта е да не би случайно секретният план да бъде разконспириран от боливийците.

Само че след почивката играта става много ожесточена, неколцина са изгонени, а „призраците“ бият с 3:1. Разярената местна публика изпраща с канонада от камъни петте автомобила. А „Фиат“ плаща по-малко от договореното…

„Имахме толкова много проблеми, че на голямата надморска височина никой вече не обръщаше внимание. Играехме и толкова. В края на това пътуване всеки от нас се беше превърнал в добър бизнесмен, тъй като при договарянето на плащанията трябваше да имаме предвид колко пари ни трябват за хотел и храна“, разказва защитникът Рубен Клариа. За 45 дни той и останалите изиграват цели 15 мача, от които печелят 14, а в един завършват наравно. Всеки от тях е изкарал по шепа долари, похарчени за собственото му оцеляване.

По програма, ключовият двубой се играе на 23 септември на стадион „Ернандо Силес“ в Ла Пас. Треньорът Омар Сивори пристига едва предната вечер. Води обаче със себе си неколцина от „А“ отбора начело с вкаралия два гола в първия мач с Перу нападател Рубен Аяла.

Това води до голямо огорчение в състава на „призраците“, които са се измъчили месец и половина в планините и всеки се надява да играе.

Но победителите не ги съдят, тъй като съставът на Сивори печели мача с 1:0. Гола в 18-ата минута вкарва никому неизвестният Оскар Форнари-Фантома, наречен така, тъй като това се оказва първият и последният му мач с екипа на Аржентина.

Благодарение на този успех националният отбор се класира на Световното първенство. Героичната победа така и не получава достатъчно внимание дори и в Аржентина, тъй като същия ден там се провеждат президентски избори, спечелени от Хуан Доминго Перон.

Впоследствие някои от “призраците”, като Марио Кемпес, се покриват със слава, печелейки световната титла през 1978 г. Кемпес става и голмайстор на шампионата. Други така и не продължават напред.

Но и до днес признателните аржентински запалянковци си спомнят за този таен отбор, обикалял като партизански отряд из Андите за честта на родината си.

 
 
Коментарите са изключени за Спортни хроники: Когато Аржентина достигна Мондиала благодарение на състав от духове

Повече информация Виж всички