Зимното време крие много любопитни факти

Независимо дали обичате домашният уют на сезона, или вече броите дните до пролетта, ето 15 факта за зимното време, от които може да ви стане една идея по-приятно.

Сняг вали на места, на които най-малко го очаквате.

Не е изненадващо да има сняг в Сибир или Минесота през зимните месеци. Но северните райони нямат монопол върху снеговалежите – известно е, че сняг вали навсякъде – от пустинята Сахара до Хаваите. Дори най-сухото място на Земята не е изключение: през 2011 г. пустинята Атакама в Чили се радва на близо 80 сантиметра сняг благодарение на рядък студен фронт от Антарктида.

Снежинките са с различни размери.

Повечето снежинки варират от размера на стотинка до диаметъра на човешки косъм. Но според някои апокрифни истории те могат да станат и много по-големи. Свидетели на снежна буря във Форт Киог, Монтана, през 1887 г. твърдят, че са видели как от небето падат кристали с размер на тиган. Това би ги направило най-големите снежинки, забелязвани някога, с ширина около 40 сантиметра.

От малко вода се получава много сняг.

Не е необходимо въздухът да е супер влажен, за да се образуват впечатляващи количества сняг. За разлика от обикновените валежи, една купчина пухкав сняг съдържа много въздух, който увеличава значително обема ѝ. Ето защо 1 сантиметър дъжд през лятото се равнява на около 30 сантиметра среден сняг – или до над 1 метър, ако е суперсух (и подходящ за каране на ски).

Ако условията са подходящи, можете да чуете снежна гръмотевица.

Снежният гръм е рядко зимно метеорологично явление, което се среща най-често в близост до езера. Когато през зимата колони от топъл въздух се издигат от земята и образуват бурни буреносни облаци в небето, има вероятност да се появи гръмотевичен сняг. За да се появи, са необходими още няколко фактора – въздухът да е по-топъл от облачната покривка над него и вятър да изтласква топлия въздух нагоре. Но дори и тогава е напълно възможно да пропуснете гръмотевицата: през зимата мълниите се виждат по-трудно, а снегът понякога заглушава звука на гръмотевицата.

Снежинките падат със скорост от 30 сантиметра до 2 метра в секунда.

Поне в случая на снежинките с широки структури, които действат като парашути, за да забавят спускането. Граупелът – форма на леден сняг, наподобяваща пелети – се придвижва към Земята с много по-бърза скорост.

Не е необходимо много време, за да паднат температурите.

Метеорологичните рекорди в Рапид Сити, Южна Дакота, показват колко рязко могат да паднат температурите. На 10 ноември 1911 г. в 6:00 ч. сутринта температурата е приятните 12 градуса, но само 2 часа по-късно студен фронт я понижава до -16.

Едно от най-големите понижения на температурата за кратък период от време се случва на 23-24 януари 1916 г. в Браунинг, Монтана, където живакът пада от 7 на -50 градуса за по-малко от 24 часа. Във Феърфийлд, отново Монтана, на 24 декември 1924 г. пък температурата пада от 17 на -30 за по-малко от 12 часа.

Земята е най-близо до Слънцето през зимата (в Северното полукълбо).

Всеки януари (зимният сезон в Северното полукълбо) Земята достига своя перихелий – точката от орбитата ѝ, която е най-близо до Слънцето. Въпреки някои разпространени погрешни схващания, сезонното понижение на температурата няма нищо общо с разстоянието на планетата от звездата. То всъщност е свързано с посоката, в която се накланя земната ос; затова и двете полукълба преживяват зимата по различно време на годината.

Най-снежният град на Земята се намира в Япония.

В град Аомори в Северна Япония падат повече снеговалежи, отколкото във който и да е друг голям град на Земята. Всяка година жителите на града са засипвани със средно 8 метра сняг.

Понякога снежните топки се образуват сами.

През 2016 г. в Северозападен Сибир се случва нещо странно: Мистериозни гигантски снежни топки започват да се появяват на плаж покрай Обския залив. Оказва се, че ледените кълба са се образували по естествен начин от движенията на вятъра и водата. Не би било разумно обаче да ги използваме за бой със снежни топки – някои от тях достигат почти 1 метър в диаметър

Количеството студено, предизвикано от вятър, се изчислява по точна формула.

Когато метеоролозите кажат, че е 0 градуса, например, но се усеща като -10, може да звучи малко все едно си измисля. Но всъщност студеното от вятъра се изчислява със сложно уравнение, което съчетава температурата и скоростта на вятъра. За любителите на математиката формулата гласи: Вятърната студенина = 35,74 + 0,6215Т – 35,75(V^0,16) + 0,4275Т(V^0,16).

Градовете по света се справят със снега по най-различни начини.

Когато се натрупа твърде много сняг, за да може градската администрация да се справи с него, той обикновено се извозва до паркинги или други открити пространства, където може да престои до затопляне на времето. През особено снежните сезони градовете понякога са принудени да изхвърлят снега в морето или океана (каквото имат на разположение). Някои използват снеготопящи машини с гореща вода, които премахват от 30 до 50 тона сняг на час. Този метод е бърз, но скъп – една машина може да струва 200 000 долара и да гори 200 литра гориво за 1 час работа.

Мокрият сняг е най-подходящ за снежни човеци.

Физиката потвърждава това, което вероятно вече знаете: снегът, който е мокър, е най-подходящ за построяване на снежен човек. Един учен определя идеалното съотношение между снега и водата на 5:1.

Снежинките не винаги са с уникална форма.

Снежните кристали обикновено образуват уникални модели, но в Рекордите на Гинес фигурира поне един случай на идентични снежинки. През 1988 г. в центъра за атмосферни изследвания в Колорадо е потвърдено, че две снежинки от буря в Уисконсин, са близнаци.

Има разлика между замръзнал дъжд и суграшица.

И замръзналият дъжд, и суграшицата могат да имат страшни последици за условията на шофиране, но образуването им се различава по някои основни признака. И двата вида валежи се появяват, когато дъждът, образуван в топлия въздух в небето, премине през слой студен въздух близо до земята. По-дебелите слоеве студен въздух създават суграшица – каша от вода, която е полузамръзнала, докато достигне Земята – а по-тънките не дават на дъжда достатъчно време да замръзне, докато не достигне повърхността на земята; тогава той образува тънък слой лед, където и да се приземи.