Започнало е шестото масово измиране на видове на Земята

В момента сме свидетели на началото на масово измиране, каквото не е имало на Земята от поне 65 милиона години. Това е тревожният извод от ново проучване, публикувано в списание Science Advances.

Изследването има за цел да определи как човешките действия през последните 500 години са повлияли на темповете на изчезване на гръбначните животни: бозайници, риби, птици, влечуги и земноводни. То установява, че има ясен сигнал за повишена загуба на видове, която също значително се е ускорила през последните няколкостотин години, така че животът на Земята е в началото на шестото най-голямо масово изчезване в своята 3,5-милиардна история.

Това изследване е проведено от международен екип, ръководен от Херардо Себалос от Националния университет на Мексико.

Застрашеният малайзийски склеропагес

Измерването на темповете на изчезване е много трудно и винаги съществува рискът подобни изследвания да надценят реалните темпове, тъй като те трябва да направят редица предположения с твърде ограничени налични данни. Затова Себалос и екипът му искат да поставят долна граница, да установят много консервативни темпове, като се има предвид, че каквито и да са реалните цифри, те няма да са по-ниски.

Именно това прави откритията им толкова значими: тъй като дори при такива консервативни сметки се установява, че степента на изчезване е много, много по-висока от фоновата – степента на загуба на видове при липса на каквото и да е човешко въздействие.

Относно тази фонова степен, те също са консервативни: редица изследвания са се опитали да я оценят и в резултат са получени стойности, според които всяка година изчезва около един от всеки милион видове. Използвайки неотдавнашната работа на съавтора Антъни Барноски, те на практика удвояват този фонов процент и така приемат, че два от всеки милион вида ще изчезват по естествени причини всяка година. Това означава, че разликите между фоновите и предизвиканите от човека количества изчезнали видове ще бъдат по-малки. Но те установяват, че мащабът на по-скорошните темпове е толкова голям, че на практика задминава всякакви естествени процеси.

Сред допълнителните материали към статията има и списък на гръбначните видове, за които е известно, че са изчезнали от 1500 г. насам. Някои от останките им ще бъдат запазени като вкаменелости в скални пластове или като експонати зад музейни витрини. Но Земята вече няма да ги вижда как шават или летят, няма да ги чува как крякат или чуруликат.

Може би се чудите какво значение има? Защо трябва да се притесняваме, ако естественият процес на изчезване се усилва от хората?

Един от отговорите на този въпрос по същество посочва какво прави природата за нас. Независимо дали опрашва нашите култури, пречиства водата ни, осигурява риба за ядене или влакна за тъкане, ние сме зависими от биоразнообразието. Екосистемите могат да продължат да ни осигуряват неща само ако продължават да функционират по приблизително същия начин.

Връзката между животинското разнообразие и функцията на екосистемите е много сложна и не е добре проучена: възможно е да има постепенно и обратимо намаляване на функциите при намаляване на биоразнообразието; възможно е да не настъпи никаква промяна, докато не се стигне до някаква критична точка. Подходяща аналогия тук е изваждането на болтове от крилото на самолет – самолетът ще лети безпроблемно, ако се премахнат няколко болта тук-там, но ако продължаваме да махаме, приближаване на системата към катастрофална повреда.

Това последно изследване ни казва нещо, което вече знаехме – че рамките на няколко века хората са размахали разрушителна томахавка в биосферата на Земята. Ликвидирането на биоразнообразието с цел производство на продукти и услуги има крайна точка. Науката започва да очертава как би могла да изглежда тази крайна точка, но не може да ни каже защо да спрем, преди да сме я достигнали.

Ако гледаме на Земята само като на източник на ресурси и канал за нашето замърсяване, ако оценяваме другите видове само от гледна точка на това, което могат да ни предоставят, тогава ще продължим да разкъсваме тъканта на живота. И ако така премахнем още нитове от нашия космическия кораб – Земята – това не само ще увеличи риска той да престане да функционира по начините, от които ние и бъдещите поколения ще зависим, но и ще намали сложността и красотата на нашия дом във Вселената.