Трипофобия – изненадващо често срещан и неразбран страх

Усещали ли сте някога как кожата ви настръхва при вида на пчелна пита или цвят на лотос (като на снимката горе)? Ако да, може да имате една особена фобия, наречена трипофобия.

Какво е трипофобия?

Накратко, трипофобията е страх или отвращение от много на брой малки дупки на едно място.

Типичните неща, които задействат фобията са пчелни пити, ягоди, шушулки със семена от лотос, корали, нарове, мехурчета (например в халба с бира), капчиците при кондензация, очи на насекоми, животински окраски и други. Дори предмети като скали с характерни шарки, както и тухли, могат да предизвикат отблъскващите чувства.

Когато човек с фобията види едно от тези изображения, той може да изпита различни симптоми като настръхване, изпотяване, треперене, сърбеж, страх, гадене, отвращение и тревожност. За разлика от случая с обикновените фобии обаче, основното чувство, свързано с трипофобията, е по-скоро отвращение, отколкото страх.

Не е ясно колко хора са засегнатите, но едно проучване от 2013 г. на съобщава, че от 286 възрастни, 11% от мъжете и 18% от жените изпитват отвращение към изображение на шушулка със семена от лотос. Затова явно може да бъде доста често срещана.

Но въпросът дали трипофобията въобще е действителна фобия остава горещо обсъждан. В момента трипофобията не е включена в настоящата, пета версия на Диагностично и статистическо ръководство за психични разстройства (DSM-5) на Американската психиатрична асоциация.

Съгласно DSM схемата това състояние попада в класа „специфични фобии“, като страх от паяци или височини. Специфичните фобии обаче трябва да предизвикват „значителен страх или безпокойство“.

За сравнение, триптофобията най-често причинява чувство на отвращение, а не на страх. Това е една от основните причини, поради които клиниците странят от това да го смятат за истинска фобия.

Но това не пречи на трипофобията да се превърне в онлайн сензация със собствена страница в Уикипедия, група във Facebook и стотици изображения, видеоклипове и публикации в социалните медии.

Какво причинява трипофобия?

Учените не са съвсем сигурни какво я причинява, но имат някои теории. Най-често срещаните обяснения се основават на еволюцията – защото страховете и фобиите често са свързани с болести или опасности.

Да вземем например страха от височини: без него нашите предци може би никога нямаше да се научат да стоят далеч от опасни скали. По същия начин е възможно хората да са развили общия страх от паяци, защото много от тях са отровни, което ни насърчава да ги избягваме.

По същия начин едно правдоподобно обяснение за трипофобията е, че това е „еволюционно подготвен отговор“ на неща, които приличат на паразити или инфекциозни заболявания.

Например, някои видими инфекциозни заболявания – като варицела, скарлатина и някои паразитни инфекции – оставят малки дупки или подутини по кожата. Отвращението към тях може да действа като предупредителен знак да стоим далеч от заразените.

Тази теория се основава на факта, че дори здравите индивиди изпитват отвращение към подобни изображения на тези състояния – но само хората с трипофобия имат същата реакция и към изображения на дупки в безобидни предмети като мехурчета в чаша с газирана напитка.

В този смисъл състоянието може да бъде преувеличена версия на естествената реакция на признаци или сигнали за паразити или въобще белези на заболявания, които бихме искали да избегнем.

Тази теория е в съответствие с идеята, че чувството на отвращение може да бъде адаптивен отговор, за да се предпазим от болести. Това също би обяснило защо отвращението, а не страхът, е основният симптом на трипофобията и защо може да се появи и сърбеж по кожата или чувство, че нещо ни лази.

Друга теория – хипотезата за неволна защита срещу дерматоза (IPAD) – предполага, че трипофобията е неволен отговор при вида на изображения, които наподобяват кожни болести.

Изследователите поставят тази хипотеза на тест в проучване от 2017 г., като молят 856 души да разгледат трипофобни картини и да разкрият дали са имат настоящи или са имали минали кожни проблеми.

Те откриват, че хората с анамнеза с кожни проблеми изпитват по-високо ниво на дискомфорт при вида на снимките в сравнение с тези без история.

Шарка при скарлатина

Други теории за това какво предизвиква фобията

Друга популярна теория е, че трипофобията е свързана с отвращение към отровни или по друг начин опасни животни. Синьопръстенният октопод е един пример за силно отровно същество, което показва шарки от сини кръгове.

Много други отровни животни като медузи, змии и жаби също показват подобни шарки и украски.

Ето защо, както чувството на отвращение може да ни предпази от заболяване, трифофобията може да бъде преувеличена форма на нормално отвращение към опасни животни.

В допълнение, една от по-особените теории твърди, че хората с трипофобия не обичат да гледат изображения с малки, плътно един до друг кръгове, защото мозъкът изисква повече кислород, за да ги обработи. Така отвращението към тези изображения може да бъде начинът на мозъка да избегне пренапрежението.

Интересно е, че някои проучвания също откриват връзка между трипофобията и някои психични разстройства. Например, едно проучване от 2017 г. съобщава, че хората с това състояние са по-склонни да имат депресия и тревожност.

Като цяло обаче е твърде рано да се каже как се развива трипофобията или какво я причинява; трябва да се направят повече изследвания.

Синьопръстенни октоподи

Тестове и лечения

Тъй като състоянието не е признато за болест, няма официална диагноза. Единственият начин да разберем дали страдате от него е да се тестваме…

За тези, които се надяват да разберат дали страдат от трипофобия, има много изображения, статии и видеоклипове, посветени на темата.

А въпреки че в момента няма официално препоръчани лекарства или други лечения (по същата причина), третирането на други фобии може да бъде полезно.

Едно от най-популярните лечения е клинична техника, наречена експозиционна терапия. При този метод страдащите бавно се излагат на нещата, които предизвикват тяхното състояние, изграждайки по този начин толерантност към тях (защото в процеса свикват с тях и виждат, че не са толкова страшни).

В случай на трипофобия, това значи излагане на дупчестите изображения. Целта на експозиционната терапия е да се достигне до точка, в която излагането на стимулите вече не причинява никакви симптоми.