Откъде знаем, че коронавируса не идва от лаборатория
Коронавирусът, който причинява COVID-19, се разпространи по целия свят, и дезинформацията за него се разпространи почти толкова бързо. Един постоянен мит е, че този вирус, наречен SARS-CoV-2, е създаден от учени и е успял да избяга от лаборатория в Ухан, Китай, където започва всичко.
Но един анализ на SARS-CoV-2 доказва тази идея като грешна. Група изследователи сравняват генома на този нов коронавирус със седемте други коронавируси, за които е известно, че заразяват хората: SARS, MERS и SARS-CoV-2, които могат да причинят тежки заболявания; заедно с HKU1, NL63, OC43 и 229E, които обикновено причиняват само леки симптоми, пишат изследователите в списанието Nature Medicine.
„Нашите анализи ясно показват, че SARS-CoV-2 не е лабораторна конструкция или целенасочено манипулиран вирус“, пишат те в статията на списанието.
Кристиан Андерсен, доцент по имунология и микробиология в Scripps Research, и колегите му разглеждат генетичния шаблон на шиповидните протеини, които излизат от повърхността на вируса. Коронавирусът използва тези шипове, за да се захване за външните стени на клетките на гостоприемника си и след това да влезе в нея. Те специално разглеждат генните последователности, отговорни за две ключови характеристики на тези шиповидни протеини: грайфера, наречен рецептор-свързващ домейн, който се закача за клетките гостоприемници; и така нареченото място на разцепване, което позволява на вируса да отвори и да влезе в клетката.
Този анализ показа, че „куката“ еволюира, за да се насочи към рецептор от външната страна на човешките клетки, наречен ACE2, който участва в регулирането на кръвното налягане. Той е толкова ефективен при свързването с човешки клетки, че изследователите казват, че протеина е резултат от естествен подбор, а не от генно инженерство.
Ето защо: SARS-CoV-2 е много тясно свързан с вируса, който причинява тежък остър респираторен синдром (SARS), който се разпространява по целия свят преди близо 20 години. Учените проучват как SARS-CoV се различава от SARS-CoV-2 – по няколко ключови промени в генетичния код. И все пак при компютърните симулации мутациите в SARS-CoV-2 изглежда не работят много добре в това да помагат на вируса да се свърже с човешките клетки. Ако учените умишлено са създали този вирус, те не биха избрали мутации, за които компютърните модели предполагат, че няма да работят. Но се оказва, че природата е по-умна от учените и новият коронавирус намира начин да мутира по-добре – и напълно различно – от всичко, което учените биха могли да създадат, установява проучването.
Панголините, наричани още люспеници
Ето и още един пирон в теорията за „злата лаборатория“. Цялостната молекулярна структура на този вирус се различава от известните коронавируси и вместо това най-много прилича на вируси, открити в прилепи и панголини, които са слабо проучени и за които никога не е било известно, че причиняват вреда на хората.
„Ако някой иска да създаде нов коронавирус като патоген, той би го конструирал от гръбнака на вирус, за който е известно, че причинява заболяване при човека“, се казва в изявление на Scripps.
Откъде идва вирусът? Изследователската група предлага два възможни сценария за произхода на SARS-CoV-2. Единият следва историите за произхода на няколко други скорошни коронавируса, които причиняват хаос при човешката популация. При този сценарий ние прихващаме вируса директно от животно – цивета в случай на SARS и камила в случая на Близкоизточния респираторен синдром (MERS). В случая със SARS-CoV-2 изследователите предполагат, че животното е прилеп, който предава вируса на друго животно (вероятно панголин, предполагат някои учени), което пренася вируса при хората.
При този възможен сценарий генетичните характеристики, които правят новия коронавирус толкова ефективен при заразяване на човешки клетки, биха били налице преди да скочи към хората.
В другия сценарий тези патогенни характеристики биха се развили едва след като вирусът се прехвърли от своя животински гостоприемник на хората. Някои коронавируси, които произхождат от панголини, имат „структура с куката“ (този рецепторен свързващ домейн), подобна на тази на SARS-CoV-2. По този начин панголинът или пряко, или косвено предава своя вирус върху човешки гостоприемник. След това, веднъж попаднал в човек, вирусът би могъл да еволюира и да добие другата си скрита характеристика – мястото на разцепване, което му позволява лесно да проникне в човешките клетки. След като развива този капацитет, казват изследователите, коронавирусът вече е способен да се разпространява между хората.
Всички тези технически подробности мога да помогнат на учените да прогнозират бъдещето на тази пандемия. Ако вирусът наистина навлиза в човешките клетки в патогенна форма, това увеличава вероятността от бъдещи огнища. Вирусът все още може да циркулира в животинската популация и може отново да скочи при хората. Но шансовете за такива бъдещи огнища са по-ниски, ако вирусът първо трябва да навлезе в човешката популация и след това да развие патогенните свойства, казват изследователите.
