Нова мистериозна „жлеза“ бе открита при саблезъбите жаби
Нова жлезиста нишка е открита в любопитните челюсти на саблезъбите жаби (Odontobatrachus natator). И понеже знаем, че се питате – тези земноводни са наречени така заради костните изпъкналости, които се намират на долните им челюсти. Сега новите изследвания показват, че с нишката те може да проявяват форма на химическа комуникация, която прониква под кожата на жабите.
Съществуват пет вида саблезъби жаби от рода Odontobatrachidae. Когато бяха описани за първи път преди няколко години, изследователите забелязаха, че имат любопитна жлезиста нишка по долните си челюсти, но какво точно прави тя, остана загадка.
„Тази тъкан достигаше забележимо близо до кътниците“, казва в изявление ръководителят на групата на берлинския екип на изследването Марк-Оливер Рьодел. „Така първоначално смятахме, че подобната на жлеза нишка и зъбите може да образуват отровен апарат, подобен на този, който се среща при змиите.“
Истината обаче се оказа малко по-секси.
Жабите са известни със своите крякания, но през последните години все повече изследвания показват, че някои видове могат да използват и визуални и химически сигнали за общуване. След като изследваха химическия състав на тези подобни на жлези структури, стана ясно, че в тях има разлики, специфични за пола, вида и сезона.
Развитието на „жлезата“ изглежда е свързано с репродуктивния статус. Тук виждаме добре развита нишка в женска O. natator с яйца (e) в сравнение с незабележима нишка в мъжки O. arndti (f).
Тъканта присъстваше при всички мъжки и женски животни и се намираше под особено тънки участъци от кожата. Изглежда, че те са най-развити при репродуктивно активните саблезъби жаби, което кара изследователите да се запитат: Може ли да се окаже, че кътниците на тези жаби са създадени за любов, а не за война?
„Двата пола на всеки вид имат свой характерен химичен профил и ние дори можем да определим дали даден индивид е репродуктивно активен или не“, обяснява водещият автор на изследването Марвин Шефер. „Нямаше да открием такъв сигнал, ако той не играеше важна роля в репродуктивното поведение на тези жаби.“
Любопитната морфология на челюстта на саблезъбите жаби.
За да се придаде допълнителна тежест на аргумента за любовното ухапване, подобните на жлези тъкани произвеждат летливи производни на мастни киселини. Те не биха могли да действат като отрова, а както обяснява ръководителят на групата от Вюрцбург Томас Шмит, тези вещества се свързват по-често с насекомите като вид феромон за привличане на себеподобни.
За да се потвърди дали тази тъкан представлява действителна жлеза или кои специфични характеристики на химическия ѝ коктейл могат да бъдат примамливи за саблезъбите жаби, са необходими допълнителни изследвания. Но проучването показва, че за първи път се откриват доказателства за вид химическа комуникация, която влиза под кожата на жабите, и се смята, че адаптацията може да им помогне да общуват чрез химически сигнали, когато средата е твърде шумна или опасна, за да си „говорят“.
„Това изследване добавя ново измерение като открива напълно нови перспективи за разбиране на тънкостите на комуникацията между жабите и нейната роля в сложното им социално и репродуктивно поведение“, заключава Рьодел.
