Най-ранният хищник – на 560 милиона години – бе кръстен на Дейвид Атънбъро

На известният британски естественик и тв водещ сър Дейвид Атънбъро вече са кръстени над 40 вида растения и животни, живи и изчезнали. Въпреки това, той може да смята Auroralumina attenboroughii, роднина на коралите и медузите на 560 милиона години, за особено ценно допълнение към неговата колекция от съименници, защото това същество не само, че пренаписва идеите ни за ранната еволюция на животните, но и идва от местата, където си е играл като дете.

Гората Чарнууд, близо до Лестър, Англия, е богат източник на ранни вкаменелости вече от 65 години. Едно от най-старите известни животни, Charnia masoni, е открито там през 1957 г. и революционизира мисленето за това кога се е появил сложният живот.

Сега същата област го прави отново – с доклада в Nature Ecology and Evolution за най-ранния известен животински хищник. Името на вида е в чест на великия документалист, но името на рода също има определено значение – то означава „фенер от зората“, което отразява приликата му с горяща факла от началото на времето.

„Общоприето е мнението, че съвременни групи животни като медузите са се появили преди 540 милиона години, по време на Камбрийската експлозия, но този хищник е предшествал този период с 20 милиона години“, казва един от откривателите, д-р Фил Уилби от Британската геоложка служба, в изявление . „Това е най-ранното създание, за което знаем, че има скелет. Досега сме открили само един екземпляр, но е изключително вълнуващо да знаем, че може и трябва да има и други, които държат ключа за началото на сложния живот на Земята.“

Скелет тук не означава прешлени като хората или рибите. Вместо това създанието, открито в скалите Чарнууд, е мешесто (Cnidaria), тип, който днес включва меки същества като медузи, но също и корали.

Смята се, че Auroralumina е имал здрав екзоскелет, като съвременните твърди корали. Също така е дълъг около 20 сантиметра и с корона от къси пипала най-отгоре, за които се смята, че са използвани за улавяне на фитопланктон и появяваща се животинска плячка.

Откриването на такова ранно доказателство за поведение на хищници би било достатъчно важно, но д-р Франки Дън от Музея по естествена история на Оксфордския университет, който ръководи изследването на вкаменелостта, обяснява, че значението му стига много по-далеч: „Повечето други вкаменелости от това време не е ясно как са свързани с живите животни. Този обаче очевидно има скелет с плътни пипала, които са се размахвали във водата, улавяйки преминаваща храна, подобно на коралите и морските анемонии днес.

Работната хипотеза на авторите е, че A. attenboroughii е живял в по-плитки води от другите вкаменелости, открити в района – може би животът там е бил по-активен.

„Всички вкаменелости върху почистената скална повърхност са били закотвени към морското дъно и са били съборени в същата посока от вулканична пепел, помитащ ​​потопеното във вода подножие на вулкана, с изключение на един: A. attenboroughii“, казва Дън. „Той лежи под странен ъгъл и е загубил основата си, така че изглежда, че е бил пометен надолу някъде по склона.“

„Когато бях на училище в Лестър, много обичах да търся изкопаеми. Скалите, в които сега е открит Auroralumina, тогава се смятаха за толкова древни, че датират много преди началото на живота на планетата. Така че никога не съм търсил вкаменелости там“, казва самият Атънбъро. „Няколко години по-късно едно момче от моето училище намери там вкаменелост и доказа, че експертите грешат. Той беше възнаграден като кръстиха откритието на него. Сега – почти – успях да го настигна и съм наистина доволен.“