shareit

Най-накрая знаем защо прекаленото мислене ни уморява

| от |

Някога чувствали ли сте се изморени само от един изпит? Нямаме предвид физически; всички знаем колко изтощени може да ни направи един дълъг ден учене, дори и да не мръднем и сантиметър.

Сега едно ново проучване, публикувано в списание Current Biology, показва, че този феномен не е някаква преструвка или внушение.

„Дори професионалните шахматисти започват да правят грешки, обикновено след 4–5 часа игра, които не биха правили, ако са добре отпочинали“, се казва в проучването. „Въпреки това, причината, поради която упражняването на когнитивен контрол е изтощително, остава неясна.“

За да разследват темата, изследователите използват магнитно-резонансна спектроскопия (MRS), за да наблюдават мозъчните метаболити в продължение на малко повече от 6 часа – приблизително един работен ден – при две групи хора: едните с по-трудни задачи, които трябва да изпълнят, а другите, с по-лесни версии на същите задачи.

Както можете да очаквате, първата група започва да показва класически признаци на умора: разширяване на зениците, загуба на саморегулация, вокализиране на усещанмето с думи като „Напълно съм изтощен“ и подобни.

MRS обаче показва и друг симптом: по-високи нива на аминокиселината глутамат в префронталния кортекс.

Наличието на глутамат в мозъка е повече от нормално – това е най-разпространената аминокиселина там и участва в широк спектър от химични взаимодействия. Въпреки това, тя също така е токсична за нервните клетки и изследователите смятат, че именно това може да е причината за уморителния ефект на прекаленото мислене.

„Някои теории предполагат, че умората е вид илюзия, изготвена от мозъка, за да ни накара да спрем каквото и да правим и да се насочим към по-удовлетворяваща дейност“, казва Матиас Песилионе, невролог и съавтор на изследването, в изявление.

„Но нашите открития показват, че когнитивната работа води до истинска функционална промяна – натрупване на вредни вещества – така че умората наистина би била сигнал, който ни кара да спрем да работим, но с друга цел: да запазим целостта на функционирането на мозъка.“

С други думи, причината, поради която натоварването на мозъка ни прави толкова уморени, може да е, че нашият префронтален кортекс буквално се плува в токсични странични продукти от цялото това умствено усилие. Колкото повече мислим, толкова повече глутамат трябва да рециклира мозъкът ни – и толкова по-скъпа става всяка сложна мисъл.

И така, сега като знаем какво причинява проблема, можем ли да намерим някакъв начин да победим тази умора?

Hombre echando una siesta en San Cristóbal, Cusco, Perú, 2015-07-31, DD 49

„Опасявам се, че всъщност не“, казва Песилионе – въпреки че изследователите препоръчват коригиране на работните графици, за да избегнем прегаряването, и избягване на вземането на важни решения или шофирането, докато сме психически изтощени.

С резултатите от новото им проучване, казват учените, това може да е по-лесно, като нивата на глутамат действат като заместител на умората. Въпреки това, екипът все още не е разбрал точно защо префронталната кора е толкова податлива на натрупване на глутамат или каква може да е връзката с определени здравословни състояния, за които е известно, че причиняват умора, като депресия или рак – това са въпроси за бъдещи изследователски проекти.

Освен това, за тези, които се надяват да избегнат умората на мозъка: „Бих използвал добрите стари изпитани методи: почивка и сън!“ добавя Песилионе. „Има достоверни доказателства, че глутаматът се елиминира от синапсите по време на сън.“

Sanzio 01 Plato Aristotle

Високите нива на умствена умора водят до раздразнителност и неспособност за извършване на съвсем нормални процеси. Проучвания, които карат участниците да изпълняват различни задачи, изискващи внимание, в условия на силно разсейване, разкриват колко неприятен може да стане един умствено уморен човек: след излагане на подобно преживяване е по-малко вероятно хората да помогнат на някой в ​​нужда, стават по-агресивни, по-малко толерантни и по-малко чувствителни към социално важни знаци.

Признаците на умора включват временно чувство на необичайна разсеяност, нетърпение, забравяне или капризност. В по-тежки форми умората може да доведе до лоша преценка, апатия или злополуки и може да допринесе за повишени нива на стрес.

Има 6 основни области на умствена обработка, които са засегнати по време на умора, и те са както следва:

  • Погрешно възприятие и пропускане на социални знаци
  • Чувство на безпокойство, объркване, забравяне и/или намалено метапознание (метапознание или метакогниция – „мислене относно мисленето“)
  • Чувства на импулсивност и безразсъдство и евентуално намалено ниво на граница между мисли и действия. Човек може също да действа нетипично за характера си.
  • Неспособност за планиране и за вземане на подходящи решения, както и нарушена способност за преценка
  • Избухливост, повишена раздразнителност и повишена честота на антисоциални чувства
 
 
Коментарите са изключени за Най-накрая знаем защо прекаленото мислене ни уморява

Повече информация Виж всички