Наистина ли знаем повече за Луната, отколкото за дъното на океана

„Знаем повече за Луната, отколкото за дъното на океана“ са думи, които се повтарят от десетилетия от учени (и не толкова учени), включително сър Дейвид Атънбъро в своята документалната поредица от 2001 г. „Синята планета“. Съвсем скоро, в „Синята планета II“ (2017 г.), както и на други места, Луната бе заменена с Марс.

Сега обаче група дълбоководни учени проучиха този предполагаем „факт“ и откриха, че той няма никаква научна основа и не е верен по никакъв количествено измерим начин.

И така, откъде обаче идва тази любопитна идея?

Картографиране на дълбините

Най-ранният й писмен запис е в статия от 1954 г. в Journal of Navigation, в която океанографът и химик Джордж Дийкън се позовава на твърдение на геофизика Едуард Булард.

Статия от 1957 г., публикувана в Journal of the Royal Society of Arts, гласи: „…дълбоките океани покриват над две-трети от повърхността на света и въпреки това се знае повече за повърхността на луната, отколкото се знае за дъното на океана“. Това се отнася конкретно до оскъдното количество налични данни за топографията на морското дъно и предхожда както първото спускане с екипаж до най-дълбоката част на океана, Марианската падина (1960 г.), така и първото кацане на Луната (1969 г.).

Този цитат предшества и практиката за монтиране на ехолоти на кораби с цел картографиране на морското дъно чрез сонари, известно като батиметрия.

Почти една-четвърт от световното морско дъно (23,4%, ако трябва да бъдем точни) е картографирано с висока резолюция. Това възлиза на около 120 милиона квадратни километра или около три пъти общата площ на Луната. Това може би е причината сравнението в последно време да се измести към Марс, чиято повърхност е 145 милиона квадратни километра.

Нещо повече, картите с висока разделителна способност са само част от общата сума от знания, която имаме. Дълбокият океан все пак трябва да се разглежда в три измерения – и за разлика от Луната, това е разнообразна и динамична екосистема.

Първият изглед на обратната страна на Луната, направен от апарата Luna 3 на 7 октомври 1959 г

Изненадващ брой посетители

Друго неправилно твърдение е, че повече хора са стъпили на Луната, отколкото са посетили най-дълбокото място на Земята.

Това може да се докаже малко трудно – „най-дълбокото място на Земята“ може да се отнася до Марианската падина или пък само до най-дълбоката част от нея, бездната Чалънджър, наречена така на британския изследователски кораб Чалънджър.

Въпреки това най-малко 27, а може 40 или повече души, са посещавали бездната Чалънджър от началото на 2023 г. От друга страна, само 12 души са стъпвали на Луната, а 24 души са я посещавали.

Корабът Чалънджър (от 1858 г.; да не се бърка с този от 1931 г.)

Далеч от очите = далеч от ума

Защо тогава хората продължават да казват, че знаем повече за Луната или Марс, отколкото за дълбините на окена?

Може би, защото се усеща естествено да сравним дълбините с космоса – и двете са тъмни, страшни и далечни.

Но можем да видим Луната много по-лесно – като просто погледнем нагоре. Затова можем и да я приемем по-лесно, отколкото дъното на океана, което много вероятно няма никога да видим, поне не и на живо. Можем да следим как Луната расте и намалява и да наблюдаваме приливите и отливите. Затова имаме чувството, че знаем повече за Луната – защото сме принудени да приемаме нейното присъствие ежедневно (или по-скоро еженощно). Тя се намесва в живота ни по осезаем начин, по който дълбините на океана не го правят. Не мислим много за тях, освен ако не гледаме някоя документалка или филм на ужасите или може би не четем за някакво ужасяващо чудовище.

Космически кораб Orion прелита покрай Луната

Полезна аналогия

Тъй като дълбокият океан е толкова физически недостъпен, сравняването му с космоса може да предлага удачна аналогия за една иначе трудна за представяне екосистема. Но някои дълбоководни учени твърдят, че постоянното отчуждаване на тази част от планетата подкопава и минимизира огромното количество изследвания за него, които се появяват през последните десетилетия.

Така дълбоководната биология безмилостно е определяна за дисциплина, която знае по-малко за собствената си област на изследване, отколкото се знае за една сравнително малка, безплодна скала, лишена от атмосфера, вода и живот. И все пак тази иронична реплика се повтаря и от самите учени, които може би имат за цел, подчертавайки дефицит на знания за дълбините, да насърчат финансирането на океански изследвания.

В крайна сметка идеята, че знаем повече за Луната, отколкото за дъното на океана, е в най-добрия случай остаряла с около 70 години. Знаем много повече за морските дълбини – но остава още много за научаване.