Мистерията на речта: Кога хората започнаха да говорят?

Няма съмнение, че хората обичат да бъбрят. Средностатистическият човек изрича хиляди думи на ден и това е жизненоважна част от начина, по който общуваме помежду си. Но кога видът ни е започнал да говори? Изследователите отдавна размишляват и спорят по този въпрос, като предлагат различни отговори.

Ларингеалната теорията

Един от най-важните елементи на човешката способност за говор е ларинксът, по-известен още като гръклян. Той се намира в шията над дихателната тръба и съдържа гласните струни, които се затварят една към друга и вибрират при преминаването на въздуха, което произвежда звук. В резултат на това еволюцията на ларинкса е в центъра на голяма част от изследванията за това кога хората са започнали да говорят.

И не е изненадващо, че едно по-популярно обяснение в тази област е теорията за спускането на ларинкса, оглавена от покойния учен Филип Либерман. Според тази теория, за разлика от повечето животни, при хората този орган се намира далеч, по-надолу от мекото небце, което разделя носната кухина от гърлото; това ни дава уникалната способност да издаваме звуците, необходими за говора и езика ни.

Либерман заявява в статията си, че тази анатомична структура липсва при неандерталците и другите ранни хора и се появява във фосилите едва преди около 50 000 години. Следователно аргументът е, че говорът е започнал по това време, въпреки че езикът, какъвто го познаваме днес, е бил все още далеч.

Хиляди или милиони

Някои изследователи обаче не са доволни от тази теория. „Теорията за ларинкса е много силна концепция, която се опитва да обясни защо хората могат да говорят, чрез еволюцията им както като вид, така и като социални индивиди“, отбелязва Луи-Жан Бое, автор на изследване, което отхвърля теорията, в разговор с CNRS News. „Проблемът обаче – както показахме след 20 години мултидисциплинарни изследвания – е, че няма валидна основа за тази теория.“

В статията си Бое и колегите му твърдят, че спускането на ларинкса не е от съществено значение за способността ни да образуваме гласните звуци – в случая „а“, „и“ и „у“ – и моделите, които са от решаващо значение за говора. В резултат на това те предполагат, че началото на речта може да е било преди повече от 20 милиона години – което си е доста голям скок.

Разбира се, има и такива, които не са съгласни и с това заключение – но все пак да се опитват да докажат, че другарчето греши, е доста важна част от работата на учените. И не са ли късметлии, че сме развили способността за говор, за да могат да го правят?