Колко са континентите всъщност
Като малки учителите със сигурност са ви казвали колко континента има на Земята. Но информация им най-вероятно зависи от това къде (и кога) сте учили.
В България (а и въобще на Запад) на учениците обикновено се казва, че има седем континента: Северна Америка, Южна Америка, Европа, Азия, Африка, Австралия и Антарктида.
Други твърдят, че континентите са по-малко. Някои географи смятат, че разграничението между Европа и Азия е произволно и се основава предимно на исторически геополитически, а не на физически различия. Достатъчно е да погледнете картата и ясно ще видите, че Европа и Азия са една и съща земна маса. Освен това техните истории и култури са дълбоко преплетени от векове.
Някои учени твърдят, че Европа е изобретение на елита, арогантно създадено, за да подчертае изключителния характер на „Запада“ и неговата култура. В този смисъл те твърдят, че Европа и Азия трябва да се разглеждат като един континент: Евразия.
„Представянето на Европа и Азия като самостоятелни равностойни „континенти“ отдавна е признато за етноцентричен крайъгълен камък на западния или евроамериканския светоглед“, пише в статия от 2016 г. Крис Хан, директор-основател на Института за социална антропология „Макс Планк“. „Амалгамата Евразия коригира тази пристрастност, като подчертава засилващата се взаимосвързаност на цялата земна маса през последните хилядолетия“, допълва Хан.
Според Хан историкът Маршал Ходжсън стига дори още по-далеч като излага тезата, че Европа, Африка и Азия са част от един континентален комплекс: Афро-Евразия. В края на краищата цялата тази земната маса е напълно проходима по суша и не е прекъсната от никаква вода (с изключение на Суецкия канал в Египет, който е построен от хората през XIX век).
Съществува и модел на петте континента, както се илюстрира от петте кръга на олимпийския флаг, като всеки кръг символизира всеки населен континент на планетата: Африка, Азия, Америка, Европа и Океания/Австралия.
Сега ще се върнем малко назад и ще дадем определение на думата „континент“. Тя произлиза от латинския термин „terra continens“, който означава непрекъсната земя, и се използва за обозначаване на големи земни маси.
Често се предлага континентите да съвпадат с тектоничните плочи на Земята, но и в тази система има някои проблеми. Според това определение Евразия е един континент, а освен това съществуват множество „малки плочи“ със значителни размери, които не се вписват в модела, като например Индийската плоча.
Според определението от Речника по геология, цитирано в изследване от 2017 г: „Общоприето е, че континентите имат всички изброени по-долу характеристики: (1) голяма надморска височина в сравнение с регионите, заляти от океанска кора (най-горният слой на океанската част от тектонската плоча); (2) широк спектър от силикатни магмени, метаморфни и седиментни скали; (3) по-дебела кора и по-ниска сеизмична скоростна структура в сравнение с регионите на океанската кора; и (4) добре определени граници около достатъчно голяма площ, за да се счита за континент, а не за микроконтинент или континентален фрагмент.“
Авторите обаче добавят: „Доколкото ни е известно, последният въпрос – колко „голямо“ трябва да е парчето континентална кора, за да бъде наречено континент – почти никога не е обсъждан.“
С други думи, дори и най-научните дефиниции имат известна степен на субективност. Колкото и да се опитваме, изключително трудно е да отделим понятието за континент от социокултурните сили, които оформят възприятието ни за Земята и нашето място в нея.
„Нищо, всъщност, не определя континента, освен историческият контекст. Малко е пресилено това твърдение, но е до голяма степен вярно“, казва Дан Монтело, професор по география в Калифорнийския университет в Санта Барбара, пред HowStuffWorks. „Определени фактори увеличават или намаляват вероятността дадена земна маса да бъде наречена континент в различни исторически периоди и според различни хора, но не може да се каже, че нещо определя континенталността по напълно принципен, безпристрастен начин.“
„Просто няма „цар“ или „главен изпълнителен директор“ на континентите, нито някакъв друг висш орган, така че е претенциозно някой да твърди, че има авторитетен отговор“, казва Монтело.
