Какво е ейдетична памет

Всъщност няма такова нещо като фотографска памет и към днешна дата няма нито един случай, които да е издържал научните тестове. Най-близкото, с което разполагаме е ейдетичната памет. Терминът често се използва взаимозаменяемо с „фотографска памет“, но всъщност двете са доста различни.

Ейдетичната памет – името идва от гръцки и означава „видима форма“ – е „официалното название, дадено на това, което хората в ежедневието наричат ​​фотографска памет“, пише когнитивният психолог професор Анет Тейлър в своята Енциклопедия на човешката памет.

„Това е така, защото този тип памет е толкова ясна и детайлна, колкото фотографското изображение.“

Но ако имате такава памет, това вероятно не означава, че можете, да речем, да си спомните цвета на бръмбар, който прелита над маса в градината на съседа ви на 17 април 1989 г. Това, което можете да правите обаче, е да да видите изображение, да чуете звук или да помиришете аромат, сякаш все още е пред вас, често само за кратко, след което изчезва.

И наистина имаме предвид „видите“ между другото – проучвания върху хора, които имат ейдетични спомени, показват, че очите на субектите се движат в реално време, сякаш все още гледат изображението, което описват.

Но перфектна ли е тази памет?

Ейдетичната памет е много, много добра – но не е перфектна.

„Изображенията на ейдетичната памет са близки до реално видените по своята яркост и отчетливост“, се обяснява в статия за развитието на паметта, публикувана във Frontline Social Sciences and History Journal. „След еднократно възприемане на материала и много малко умствена обработка, детето продължава да „вижда“ материала и го възстановява перфектно“, продължава статията. „Дори след дълго време, когато си спомня нещо, възприето по-рано, сякаш детето го вижда отново и може да го опише във всички детайли.“

Сега, има няколко неща, които трябва да се отбележат. Първо, докато общоприетото възприятие за ейдетичната или фотографска памет е, че това е автоматично, неволно и светкавично нещо, в действителност ейдетичното припомняне изисква време и субектите често получават 30 секунди внимателно изучаване на картината в лабораторните експерименти. Дори и тогава обаче те рядко се задържат много дълго върху изображението и спомените им определено не са безпогрешни.

„Спомените на паметливците са очевидно забележителни, но рядко са перфектни“, обясняват Лилиенфелд и съавтори в „Psychology: From Enquiry to Understanding“. „Техните спомени често съдържат дребни грешки, включително информация, която не е присъствала в оригиналния визуален стимул […] така че дори ейдетичната памет често изглежда е реконструктивна.“

Кой има такава памет?

Ейдетичните спомени са невероятно редки и изглежда са разпръснати доста произволно.

Не е известно да са свързани с друга черта – с изключение на една. Може би сте забелязали, че цитатът по-горе говори за „деца“, а не за „хора“. Това е така, защото, както се обясняват, „ейдетичната памет е свързана с възрастта […] Децата, които я имат в предучилищна възраст, обикновено я губят, когато тръгнат на училище.“

Защо това е така всъщност не е известно – но проучванията обикновено установяват, че между 8 и 12% от децата проявяват ейдетична памет, обяснява Тейлър, и че този брой намалява почти до 0 в зряла възраст.

„Децата притежават много по-голям капацитет за ейдетични образи от възрастните, което предполага, че промяна в развитието (като придобиване на езикови умения) може да нарушава потенциала за такава памет“, казва невробиологът Анди Хъдмън в книгата си „Learning and Memory“.

Друга хипотеза е, че загубата на ейдетичната памет идва с развитието на по-абстрактна мисъл. Идеята, обяснява научният скептик Брайън Дънинг, е, че по-малките деца „все още не са развили напреднали мисловни процеси, като например способността да съхраняват изображения по-ефективно като концептуални абстракции. По този начин мозъците им е принуден да съхраняват неефективно пълни изображения и това може дори да се използва като показател за незрялост в развитието.

Напоследък обаче тази теория е поставена под съмнение от нови изследвания. „Накратко“, заключава Дънинг, „как и защо се случва и защо се среща само при деца в предпубертетна възраст, все още остава неразгадано.“

Но може би най-убедителното обяснение, според някои експерти, е и най-простото: наистина ли бихте искали да запомните всичко, което сте виждали през живота си?

Може ли човек да се сдобие или да развие такова умение?

Каки толкова други неща, които малките деца могат да правят без затруднения, изкушаващо е да си мислим, че и ние можем да го правим. За съжаление се оказва, че паметливите деца се раждат, а не се правят.

Но не унивайте – може и да не можете да се сдобиете с ейдетична памет, но има много доказателства, че хората могат да тренират мозъците си да запомнят нещата в доста забележителна степен.

„Например, много опитни шахматисти притежават изумяващата способност да си спомнят позицията на шахматните фигури във всеки един момент от партията“, пише Хъдмън. „Тази способност да се запомни точно изображение на шахматната дъска позволява на тези играчи да играят на няколко дъски наведнъж – даже когато са със завързани очи!“

Но дори такива интелектуални подвизи не са доказателство за ейдетична памет, обяснява Хъдмон. Шах гросмайсторите може да са фантастични в запаметяването на модели на шахматна дъска, но когато изследователите им показват произволно генерирани модели, които е неадекватно да съществуват в реална игра, експертите не са по-добри в помненето от обикновените играчи. Те нямат невероятна памет- просто се занимават много с шах и им е по-позната материя.

„Това, което ни остава, е липсата на убедителни доказателства, че ейдетичната памет изобщо съществува сред здравите възрастни, и никакви доказателства, че съществува фотографска памет“, пише Дънинг. „Някои хора имат по-добра памет от други, но може да се окаже, че (може би с изключение на няколко открояващи се личности) няма такова нещо като „свръхсилна памет“, добавя той. „Така че можем да се чувстваме малко по-добре с нашата обикновена, не-супер памет; оказва се, че в края на краищата тя не е толкова лоша.“