Брент Рено снимаше всички горещи точки по света, за да остане завинаги в Украйна
Историята на Брент Рено е най-вероятно непозната за мнозина. Той е един от водещите журналисти в някои от най-горещите точки в света. Заедно с Джеф Нютън ще отразяват най-различни събития и ще влязат в именията на мексикански картели и региони, контролирани от най-опасните хора в тази индустрия. Те ще бъдат едни от първите при земетресенията в Хаити и ще посетят села в Ирак, за да наблюдават разрухата. Нютън и Рено ще работят заедно в рамките на 11 години. Двамата ще проследят всички горещи точки, включително Сирия, Либия и Сомалия.
Ще стигнат възможно най-близо до бомбардираните сгради на Ислямска държава и техните тренировъчни центрове. Двамата ще се опитат да стигнат възможно най-близо и да снимат случващото се. И наистина го правят, признавайки, че никога нямат гаранция дали някой снайпер няма да ги обърка за войници, дали няма да бъдат ударени от снаряд. Няма никакво значение, важното е, че тяхната отговорност е да показват истината, колкото и болезнена да бъде за някой.
В края на февруари, както много други журналисти, той ще замине за Украйна и ще остане там. Опитва се да заснеме бежанската криза за издание Time и показва всички популярни ужаси на войната. Още тогава разказва как се очаква една висока вълна от бежанци и в рамките на 21 април е ясно, че повече от 5 милиона души са напуснали страната. Това е най-голямата бежанска криза от Втората Световна война насам. През март, Рено и фотографът Хуан Арендо ще се качат в колата на цивилен към моста на Ирпин. Докато наближават прословутата локация няма да обърнат внимание на войниците, които се нареждат по пътя.
В следващият момент автомобилът им е облян с куршуми и докато Рено носи бронежилетка и смята, че е защитен, един от куршумите влиза във врата му. Официално ще влезе в статистиката като първият американец и вторият убит журналист в Украйна. Животът му приключва на 50 години. Информацията за неговата смърт се променя няколко пъти и се твърди, че той е убит вече в няколко конфликта по-рано, което не е вярно, смъртта му е само една и е в Украйна. Неговите колеги ще твърдят, че никога не се е опитва да търси голямата история или да влиза в политиката, всичко започва и свършва с човешката страна. В кариерата си успява да улови някои от най-зловещите човешки истории.
През 2005 г. показва живота на пристрастени към хероин, които ще го заведат в банята и ще покажат как поставят наркотика в себе си. В рамките на 18 месеца, журналистът ще заснема техния живот и ще показва какви номера се правят, само и само да се стигне до следващите средства. По време на снимки за National Geographic относно нападение на Ислямска държава, Брент ще отиде да снима сражението сам, защото кадрите са от изключително значение. Филмите му ще се запомнят с кратки сцени, отразяващи сраженията изключително близо, попълнени са с агресивни звуци и още много други.
Позволяват на публиката да помирише сражението. След Ирак ще замине, за да снима тийнейджър от Хондурас, който е готов да мине пеша повече от 3200 километра пеша, за да стигне до САЩ. В рамките на една година ще записва историята на хора, попаднали в щипките на трафика на хора. Любовта към екстремните филми и пътуванията идва още от детството. Неговият чичо подарява радио на къси вълни, което позволява да слуша програмите на други страни. За наградите си ще бъде с костюм, но през останалото време е облечен като типичен американски дървар.
Не следва примера на останалите журналисти – да ходи с камера. Вместо това се изправя сам срещу хората, спечелва доверието им, пита ги спокойно и показва, че не е заплаха. Той е хамелон, който може да се смеси с всички. В Египет го мислят за египтянин, в Ирак е иракчанин, но никой не е сигурен кой точно е той. Едва след като поговорят, започва да споделя информация и да се разкрива, а до тогава има събеседник с желание да разкрие истината. Дори и неговата работа да е изключително рискова, той не се отказва, това все пак е приключение, а дългът му като журналист го задължава да е на най-опасните места.
Негов колега ще загине в Либия по време на сраженията, но това няма да го спре да се откаже. През 2017 г. ще замине в Сомалия, за да направи филм за децата-войници, рекрутирани от организация на име Ал Шабаб. Извън Могадишу ще бъде задържан с още един журналист – Бейли. Очаква се да бъдат извикани в Националната агенция по сигурност в Сомалия, а вместо това са закарани на строителна площадка и затворени в клетки. На самата площадка се чуват виковете и на други затворници.
Някъде през нощта, Бейли е изведен от клетката, а Рено го следва. Влизат в стаята за разпит и разбират, че са обвинени в шпионаж. В последните седмици дори Бейли ще разкаже как се е чувствал в безопасност с Брент, но вече това не може да се случи. Пуснати са на свобода след известно време, но не могат да напускат страната. Започва следене и журналистите ще подават написани бележки на салфетка. Накрая откриват мъж, който да ги закара до летището и по този начин бягат на охраната. Правилната дестинация в този случай е Найроби. Американското посолство се свързва със Сомалия и изчиства основните проблеми, като дори се гарантира, че гостите няма да бъдат притеснявани и могат да заснемат своя филм.
Следват още три месеца в Сомалия, придружени с посещаването на болници, някои от рекрутиращите на деца и други. Докато повечето записват истории, Брент отива в кухнята на една от сградите и открива 20-годишен мъж, който готви за всички. Ще го попита дали може да получи чиния с храна, после ще се разходят до магазина и по пътя журналистът ще иска интервю. Неговият метод е просто да бъде тих, спокоен и възпитан. Освен наболелите теми ще се опита да разбере и нещо повече за живота им, какво ги е довело до оръжието и как смятат, че променят света.
По-забавното е, че човекът, който изпълнява една от най-опасните професии в света, предпочита да живее в малък едностаен апартамент в Ню Йорк. Там е под наем и отказва да закупува жилище. И до днес някои приятели смятат, че страда от посттравматичен стрес, но той не го признава. Когато говори за личния си живот, Брент признава, че го разглобява на съставните си части и го оставя у дома, а след това заминава без никакви багажи, за да е сигурен, че ще може да свърши работата си. При завръщането обратно в САЩ ще признае, че се сглобява отново и отказва да говори за работата си. Тя ще говори вместо него и скоро ще се появи в ефир.
Не е ясно дали последните кадри са запазени и дали някога ще стигнат до ефир. Последният фронт на Брент Рено се оказва именно Украйна. Ясно е само, че е снимал евакуиращи се хора и по правило на журналистическата етика е носил всички отличителни белези и не е носил оръжие.
