Как учени на Антарктида неволно развиха нов акцент

Представете си, че сте заседнали в ледената пустиня на Антарктида, откъснати от останалия свят, само с малка група хора за компания. Може да се очаква, че заедно с групата ще създадете постепенно своя собствена култура – но дали ще се стигне и до развитието на нов акцент? Звучи като нещо много малко вероятно. Група лингвисти обаче изследват точно такава ситуация и докладват за своите открития в изследване, наречено „Фонични промени в антарктическата зима“ („Phonetic change in an Antarctic winter“), публикувано в The Journal of the Acoustical Society of America .

Като се има предвид, че възрастните обикновено изпитват големи затруднения с произношението, когато учат нов език, може да ни се стори логично, че след определена възраст акцентите ни са до голяма степен вече бетонирани. Оказва се обаче, че това не е така.

Като част от текущ проект за обяснение на силите, „които оформят развитието на говорния акцент, водещ в крайна сметка до диверсификация и промяна на езика“, група изследователи, ръководена от Джонатан Харингтън, професор по фонетика и обработка на речта в Мюнхенския университет „Лудвиг-Максимилиан“, се заема да проучи въпроса. Те набират 11 участници от Британската антарктическа служба, които са част от малкия екип, който зимува на континента. Осем от участниците са британци, които говорят английски език (петима са от южна или югоизточна Англия, а трима – от северна/северозападна), но в групата има и американец, човек, чийто първи език е немски, и човек, чийто първи език е исландски.

Лингвистите записват речевите модели на участниците – които са помолени да прочетат специално подбрани думи – през равни интервали от време и ги сравняват с контролни записи, направени в Обединеното кралство преди да отидат на полюса.

Констатациите разкриват едва доловими, но измерими промени в речта на служители по време на престоя им в Антарктида. Една от промените е конвергенцията, при която индивидите в една сплотена група несъзнателно започват да възприемат сходни речеви характеристики. В този случай това означава сближаване на звуците „у“ („оо“ в „goose“), „ю“ („you“ във „few“), „оу“ („oh“ в „goat“) и „ий“ („ee“ в последната сричка в „happy“).

Друга обаче е съвсем леката промяна в произношението на звука „оу“, както е в „goat“: всички арктици започват да го произнасят повече към предната част на устата, отколкото към задната (британското произношение вече е типично по-напред от американското на този звук). Тази констатация показва, че новият акцент не е просто средноаритметична величина от акцентите на всички. Все пак наличието на двама нестандартни за британския английски говорители – германският и американският, силно повлиява на резултатите, затова изследователите предупреждават „да не се екстраполират общи заключения от тази малка и наистина непредставителна извадка“.

„Антарктическият акцент не се усеща наистина като такъв, като го чуем – би отнело много повече време, за да стане ярък. Но все пак промените са акустично измерими“, казва Харингтън пред IFLScience. „Той е много по-ембрионален от конвенционалните английски акценти, като се има предвид, че е имал само кратко време да се развие, а също и, разбира се, защото е разпространен само сред малка група.“ Все пак изследването показва, че възрастните могат да развият общ акцент за сравнително кратко време, което поставя под въпрос предположенията, че акцентите стават относително непроменливи с възрастта.

Лингвистите правили и нещо повече: Те създават модел въз основа на записите преди пристигането, който успешно предсказва някои специфични промени, наблюдавани по-късно. „Установено е, че индивидите са развили първите етапи на общ акцент в Антарктида, чиито фонетични характеристики в някои отношения са били предсказани от компютърния ни модел“, се отбелязва в изследването.

Оттогава към моделa са добавени още произношения, които могат да се използват за анализ на това как миграцията и излагането на акценти променят звученето на езика, за изучаване на минали въздействия на околната среда върху езика или за прогнозиране на бъдещи промени. Според Харингтън „най-важната употреба ще бъде при прогнозиране на промените в звученето на речта, които настъпват, когато два диалекта влизат в контакт един с друг или когато един говорещ мигрира в нов диалектен район“.