Горящите панталони на Нова Зеландия – мит или легенда

Чували сме за различни методи за убийство, чували сме и за редица нелепи инциденти, но легендата за горящите гащи спокойно влиза в категорията на най-големите абсурди. Какво имаме предвид? Представете си, че работите в градината си, обръщате внимание на всяко растение, подготвяте се да засаждате или да събирате реколта, когато дънките се нажежават доста бързо и малко след това лумват в пламъци. По-лошата новина е, че вие все още се намирате в тях. Имате една възможност – да ги скъсате или да оставите пламъците да погълнат цялото тяло.

Да бъдете изгорени живи е едно от най-жестоките наказания, което човек може да измисли. Освен високите температури и пърленето на кожа, всички органи изпадат в шок и спират да работят правилно. За съжаление проблемът е, че болката продължава дa изгаря нервни клетки, но не бързайте да се отписвате, човек може да прекара доста време под пламъците, преди да настъпи краят. И тази безумна легенда ни връща през 30-те години на миналия век, когато фермерите в Нова Зеландия. Без да подозират, те откриват елемент, който може да превърне дънките ви малък и доста опасен пожар. Истината е, че всичко започва от времето, когато жителите на острова започват да се занимават с животновъдство.

Понеже пасищата се изчерпват доста бързо, жителите започват да засаждат якобеа – вид диво цвете, което трябва да закрепи еко системата. Проблемът е, че кравите знаят колко токсично е това  растение и просто не го консумират, докато самото растение продължава да се разпространява без никакви проблеми. И така в началото на 30-те години фермерите търсят някакво решение от правителството. Пасищата се изчерпват, животните гладуват, а проклетото растение не се консумира. И тук идва содиевия хлорид – изключителният химикал, който може да премахне дивата растителност и след това на нейно място да се засади нещо далеч по-приятно. В този момент повечето фермери дори не подозирали, че това вещество става изключително запалимо, когато се комбинира с органични вещества като памук или вълна – това, което можем да открием в средностатистическия панталон.

И всичко започва през 1931 г. с участието на Ричърд Бъкли. Човекът прекарал  цял ден в пръскането на полетата, когато се прибира обратно у дома, той сваля гащите си и ги оставя на слънце, за да изсъхнат. Панталоните се взривяват малко след това – не оставят никакво предупреждение. Малко след това парчетата се носят на двора, където продължават да се разгарят в следващите няколко минути. Бъкли остава невредим, но и много изненадан. Другите фермери нямали точно този късмет. Един се възпламенил, докато е на гърба на коня си. Представете си как точно е реагирало животното, когато е усетило жегата. Мнозина стават жертва на по-сериозни и тежки изгаряния.

Най-лошите инциденти са фатални, защото един фермер се възпламенява, след като се опитва да запали газовия фенер, понеже няма електричество. Цялата му къща се взривява, както и децата в нея. Веднага след обявяването на случаите, различните агенции се заемат с разкриването на дейностите. В повечето случаи се оказва, че сместа се правила от пудра и вода, с която да се поливат самите растения. След цял ден пръскане, сухият химикал полепнал по панталоните се напоява с мократа смес. Когато течността изсъхне, започва реакцията на малките кристали, които бързат да лумнат в пламъци.

Дори и малко повишаване на температурата, както и по-рязко движение може да запали облеклото. Малко след това мнозина спират да използват въпросния химикал, но след него се разделят и с кравите. Предпочитат да използват овце, като това е страната, в която на един човек се полагат близо 6 овце. Можем да открием, че дори ловците на митове са проверявали теорията и в ефир потвърждават, че това вече се е случвало. Днес самите химикали са променени, но все пак трябва винаги да внимаваме с химията.