Дуриан – най-мразеният плод в Азия, но с пазар за милиарди долари

Плодовете са известни със своята свежест, аромат и уникален вкус. Едва ли има човек, който да не им обръща подобаващо внимание, особено след като получаваме изключителен вкус и възможност да приемем богато количество витамини с цената на сладост и освежаване. Благодарение на модерната световна търговска верига, целогодишно можем да се наслаждаваме на всичко, което се предлага на пазара.

Ето защо и на Коледа най-вероятно всеки дом ухае на тропическите портокали. За някой този аромат е бил дори част от престижа, но нека не забравяме, че има плодове, които не влизат в тази категория. Легендарният азиатски плод с името „Дуриан“, може да се смята за коренна противоположност. Причината е, че е покрит с остри и твърди бодли по своето тяло, които при премахването могат да разкрият пълния потенциал и аромат.

Някои го обожават, а други го мразят само с връщането на спомените. До този момент ще откриете в историята, че някои го определят с аромат на лук, гниещо месо, канализация и дори мръсни футболни чорапи. Есенцията на този плод е толкова противна, че цял Сингапур забранява вноса му и дори транспортирането по магистралите. От другата страна ще открием истинските почитатели, които го номинират за  крала на всички плодове. Не е потвърдено дали наистина имат синузит, но Югоизточна Азия е готова да води война за него. До днес се смята, че корените идват или от Борнео или от Суматра, но най-често може да се открие в Малайзия и Тайланд. Има около 300 вида разновидности и от тях едва девет са ядливи.

И отново ще открием, че има достатъчно критици, които са на мнение, че след като ароматът ви удари, никога повече няма да пожелаете да го опитате и това са точните факти. Освен това не трябва да забравяме, че когато започне да се предлага на пазара, винаги има поне един мераклия, който да пожелае да го подуши. Търговците на сергиите имат забрана да го режат, защото така отблъскват потенциални клиенти, но масивната му черупка и покритие може да позволи на абсолютно всеки един човек да направи точно това, което иска. Вътрешността – ядливата част – се определя с текстурата на ананас или банан, обикновено самият плод може да е жълт или бял.

Дурианът обикновено расте по дървета и обикновено е годен за консумация, когато падне от дървото. Учените напомнят, че често теглото му може да достигне до 4 килограма, а това означава, че същият може да нарани жестоко, защото средно височината на дървото достига до 40 метра. За първи път се описва от западен пътешественик, който е посрещнат в богат дом в Азия, където получава въпросният. Описва го като изключително приятен и сладък, с дъх на бадеми. Проблемът е, че понякога има бонуси като аромат на крема сирене, лук, шери и други много странни комбинации. Ако може да преживеете всичко това, нека обясним и къде точно може да го срещнете. На този етап обявените врагове, освен Сингапур, са Тайланд, Япония и Хонконг.

Проблемът не е само в моментния аромат, но и във факта, че много често се налага да обърнем внимание и на още една много важна подробност – неговата трайност. Някои от местните жители признават, че много дълго след консумация, ароматите и дъхът продължават да бъдат налични. Японците имат едно много добро определение – носено изпотено бельо. Достатъчно добри са, за да не описват точния аромат и есенция. Именно при тях ще открием, че освен надписа „Забранено пушене“ в градския транспорт ще присъства и „Забранено внасянето на дуриан“.

Според някои кулинари, ако този плод се готви, ароматът може да се лимитира в помещението, но пък дъхът, както се описва от Антъни Бурдян, може да напомня на френска целувка с пенсионерка. Причината за този букет идва с наличието на около 50 различни химични съставки, както и четири нови и непознати до този момент на науката. Сложната комбинация създава и тази легална химическа бомба. Защо ухае така? Според някои учени, това е опитът на самото растение да остане по-дълго живо, за да може да пусне семена и да продължи да се разпространява, а точно това обяснява и коравата черупка. Тогава идва въпросът какъв точно е вкусът? Това е интересният факт, очевидно има достатъчно хора, които ще приемат този риск.

Дурианът се оказва изключително полезен и освен сурова консумация, той се използва и за производството на вино. Обикновено се готви и се използва за допълване на някои ястия, а най-забавното е, че в Азия се използва за бонбони и торти. Някои сладкарници дори го добавят за подобряване на качествата на крем брюле. Най-често в Азия се сервира със захар, увит в палачинка. В Ню Йорк се добавя към банановия сладолед, като това го превръща в един от най-популярните вкусове изобщо. Есенциите не се губят напълно, но пълното щастие не съществува, следователно няма как да се разочароваме толкова много.

Интересното е, че в момента пазарът на този плод се доближава до сумата от 17 милиарда долара, докато през 2025 година се очаква да достигне сумата от 25 милиарда долара. И понеже рекламата е толкова добра, можем да открием, че Европа и САЩ нямат нищо против да инвестират луди пари в тестването на градската легенда. Истината е, че нито един почитател не може да отрече наличието на специфичната есенция, но именно негативната страна се оказва много по-добра, отколкото можем да си представим.

Снимки: Wikipedia