Официално: 2023 г. е най-горещата година на Земята откакто има официални данни, като изпреварва значително предишният рекорд.
Средната глобална температура през 2023 г. е била с 1,48°C по-висока от прединдустриалните нива през XIX в. и с 0,60°C по-висока от средната стойност за периода 1991-2020 г., според данни на Службата за климатични промени „Коперник“.
Тези температури са с 0,17°C по-топли от предишния рекорд, наблюдаван през 2016 г.
„Температурите през 2023 г. вероятно ще надхвърлят тези от който и да е период през последните поне 100 000 години“, заяви в изявление Саманта Бърджис, заместник-директор на Службата за климатични промени на „Коперник“.
Но това не е всичко. Има още няколко климатични рекорда, които са били счупени през миналата година:
Аномалия на приземната температура на въздуха за 2023 г. спрямо средната за референтния период 1991-2020 г.
Рекордната 2023 г. получи тласък от безпрецедентните топли условия, наблюдавани от юни.
Показателно е, че 2023 е била година на Ел Ниньо. Това е фаза в цикъла на Ел Ниньо-южната осцилация (ENSO), при която глобалните температури се повишават; изключително сложен природен процес, който е тясно свързан със затоплянето в Тихия океан около екватора, което има верижен ефект върху останалата част от планетата.
Въпреки това не се заблуждавайте: тези данни са ужасяващо отражение на това как човешката дейност променя нашата планета. Една от основните причини за топлите температури, наблюдавани през 2023 г., е нарастващата концентрация на парникови газове в атмосферата, предизвикана от изгарянето на изкопаеми, индустриалното земеделие и други човешки дейности.
Както винаги, учените, които се занимават с климата, подчертават, че планетата трябва спешно да се откаже от изкопаемите горива, за да се предотвратят задълбочаващите се последици от климатичната криза.
„Екстремните явления, които наблюдаваме през последните няколко месеца, са драматично свидетелство за това колко далеч сме от климата, в който се е развивала нашата цивилизация. Това има дълбоки последици за Парижкото споразумение и за всички човешки начинания. Ако искаме успешно да контролираме рисковете, свързани с климата, трябва спешно да декарбонизираме икономиката си, като същевременно използваме данните и знанията за климата, за да се подготвим за бъдещето“, отбеляза Карло Буонтемпо, директор на Службата за климатични промени на „Коперник“.