Защо Брут не е толкова голям предател, колкото е представян днес

| от |

В историята на Уилям Шекспир „Юлий Цезар“ ще открием една впечатляваща история за гладен за власт владетел, който прави една от най-големите си грешки в живота – доверява се на приятелите си и на един убиец – Брут. Цезар е известен със своите последни думи „И ти ли, Бруте?“, след като не вярва, че дори той ще дойде, за да забие последния нож в гърба на римския диктатор. И докато зрителите на тази пиеса ще бъдат на крака и ще ръкопляскат, малцина изобщо знаят историята на Марк Юний Брут. Той е истински човек и е живял около 85 г. пр. Хр до 42 г. пр. Хр. Известен е като римски протектор на Цезар и също така като закрилник на Римската република.

И докато мъжът наистина се опитва да намери баланса между своя приятел и етиката. За съжаление успява да види жестокостта на Юлий и веднага осъзнава, че ще бъде част от заговора за убийството му. С помощта на Гай Касий Лонгин, сенатът вече е намерил основното решение за разправа с този човек. Брут трябва да плати най-скъпо, защото неговото „благородно“ предателство ще се върне по съвсем различен облик.

Той ще изгуби битката с обществото и вместо да бъде смятан за освободител, единственият етикет, който може да носи е „убиец“. Преди да успее да вземе някакви активи и капитал от това праведно убийство, приятелите на Цезар – Марк Антоний и Октавиан вече ще са успели да разпределят благата. В историята ще открием, че неговото име ще остане с предателствата и измамата. За него е запазен 9-я кръг на ада в „Божествената комедия“, където прави компания на Юда и други известни предатели.

Неговото наказание е да бъде изяждан всеки път от устите на Сатаната – три са, ако се чудите. Кой обаче е истинският Брут и защо все пак получава уважението на редица благородници в миналото, поне преди убийството? Оказва се, че тази историческа личност е разглеждана много пъти и историците са на мнение, че не е чак толкова черен, колкото е запомнен. Брут е роден в благородно семейство и се смята за един от ранните наследници на Римската република. Нейното управление е наложено през 509 г. пр. Хр. и обединява монархия с демокрация. Смята се, че това е наследникът на един от най-ранните римски консули. Майка му е обвързана с Ахала – един от ранните герои на Рим.

Освен синята кръв, този човек може да се похвали и с добра идеология и още по-сериозна политическа идентичност. И до днес се пазят много малко от неговите записки и всичко останало е легендата, която се разказва от историята. Шекспир не забравя да цитира думите на Марк Антоний, а именно, че това е един от най-големите благородници на Рим. За Плутарх, Брут е единственият достоен човек, който може да убие Цезар и освен това го прави не за власт, а защото има дълг към Рим и не може да позволи републиката да страда под неговото управление. Всички останали просто го мразят и това е достатъчна причина. Има слухове, че Гай Юлий е имал връзка с майката на Брут, някои римски историци са на мнение, че тя била любимата любовница и точно по тази причина е получила една от най-красивите перли, както и шест милиона сестирции.

Има слухове, че именно Юлий е негов баща, но те се отхвърлят, след като самият благородник е много по-стар по време на убийството. През 49 г. пр. Хр. ще открием, че Цезар е отказал да даде армиите си на сената, като това провокира гражданската война. Негов съветник по това време е Помпей Велики и именно той ще сподели, че смъртта на бащата на Брут е следствие на тази война. По това време Брут ще стои на страната на Цезар и ще се опитва да пази майка си, докато Помпей ще го кара да говори и да сподели истината, но това няма да се случи. По това време отново трябва да избира и Помпей е на страната на Сената. Благородството не му позволява да предаде владетеля, но същевременно не може да затвори очи пред факта, че същата армия се използва за запазване на достойнството на владетеля.

Брут се бори да защити Помпей, но в момента, в който става ясно, че Цезар ще победи, той е първият, който ще премине на негова страна. Вместо наказание за неговото предателство, той получава почести и е приет като син. Това е и политика, защото не може да се отрече, че влиянието на тази историческа личност може да гарантира на всеки достатъчно сериозни успехи. Цезар иска някой с репутацията на Брут и точно по тази причина не може да го убие – това би било убийство на цялата република и нито една армия няма да го спаси след това. Гай Юлий отказва да даде короната на Марк Антоний и с това се превръща в диктатор за цял живот, като ще управлява от златния си трон.

Нещо трябва да се направи, за да се спаси републиката и този път е ясно, че Брут няма да премине от другата страна – неговата задача ще бъде съвсем различна. Привлечен е от риторичните въпроси на сената, използвани най-често за философска беседа – така се опипва почвата по-леко и нежно, като се търсят и евентуалните съюзници за още една гражданска война. Брут успява да открие около още 20 мераклии, които да извършат убийството. Единственият въпрос е дали и Марк Антоний да бъде убит или не? Според Брут, това няма да е добро решение, правилното в този случай е да не се дава почва за следващия тиранин да дойде на власт. Други смятат, че Марк е опасен, но за главният конспиратор е необходимо само едно убийство. Най-вероятно това обаче е забравено и Марк по-късно ще се върне по-силен. През март 44 г. пр. Хр. Цезар е намушкан 23 пъти.

Някои историци твърдят, че не е казал нищо и е посрещнал смъртта си в тишина, докато колабира от раните си. Гръцките историци записват думите „И ти ли, дете?“, когато Брут го довършва, но при Шекспир са „И ти ли, Бруте?“. Някои дори ще говорят за проклятие, след като се чуват думите „Всичко се връща.“, защото има твърдение, че дори това можели да бъдат последните слова на римския владетел. Брут и Касий очаквали да бъдат посрещнати като освободители, но техните грешни решения носят само паника в народа. Цицерон успява да подпише сделка за амнистия и бързо да поеме ролята на следващия евентуален злодей.

Позволяват на Марк Антоний да погребе Цезар и с това да направи публична церемония. Това мотивира народа да изрази своето недоволство и скоро след това да смята Брут за убиец. Същият трябва да избяга от Рим и след това да се бори срещу Марк Антоний и осиновения син на Цезар – Октавиан. След две тежки битки през октомври 42 г. пр. Хр. е победен. Брут се самоубива, за да не достави удоволствието на своите врагове. Последната идея явно е била, че трябва да се превърне в благородник и мъченик, но Шекспир ще се постарае да промени това и да го остави като един от най-големите предатели в историята.

 
 
Коментарите са изключени за Защо Брут не е толкова голям предател, колкото е представян днес

Повече информация Виж всички