Великите любовни истории: Ричард и Милдред Лавинг – Забранената любов, която преобърна американското законодателство… и американските нрави
Рядко се замисляме, даже никога, че само допреди някакви си 50-60 години светът в много отношения е бил напълно различно място за живеене – място, където предпазните колани не са били задължителни, телефоните са били с шайба, а за да изтеглиш пари, е трябвало да се редиш на опашка в банката, защото е нямало банкомати. Но освен прозаичните удобства, които днес приемаме за даденост, има и други, непреходни, фундаментални, полагащи се на индивида по право неща, които също сме свикнали да подминаваме с лека ръка, макар че само допреди някакви си 50-60 години са били абсолютно немислими. Като любовта между хора с различен цвят на кожата например…
Историята, която предстои да прочетете, е като никоя друга. Разбира се, и тя като всички други, които съм разказвала, е уникална сама по себе си, но е и по-различна, защото е променила не само живота на двама влюбени души, а на милиони!
Това е историята на Ричард Лавинг и Милдред Джетър – първата междурасова брачна двойка, която накара Америка да не вижда любовта само в черно и бяло. Буквално.
Сентръл Пойнт, Вирджиния
Милдред Джетър се ражда и израства в миниатюрния градец Сентръл Пойнт, щата Вирджиния в семейство, в чиито етнически корени е смесена кръвта на чернокожи роби, на местните племена чероки и рапаханок, както и на първите португалски заселници.
Когато е на 11, се запознава със 17-годишния Ричард. Младежът също е местен, но произхожда от семейство на ирландски заселници, а кожата му, за разлика от нейната, е бяла като мляко. Ричи се мотае с по-големите й братя, когато не е на училище или не работи по строежите, за да изкара някой долар. Населението в Сентръл Пойнт не е сегрегирано, както в повечето други градове в южните щати, и често бели и чернокожи се събират, за слушат музика, да танцуват или да се състезават с мотоциклети.
Свалката между Милдред и Ричи става години по-късно, когато Милдред вече е гимназистка. Връзката им е иди ми,дойди ми, но когато тя забременява, двамата решават да се оженят. Само че, въпреки разкрепостените нрави в градчето, това няма как да стане, понеже закон от 1924 г. забранява междуетническите бракове във Вирджиния. Както и в още 23 други американски щати! Някой обаче им подсказва, че ако искат да станат законни съпрузи, най-добре да заминат за столицата Вашингтон, където забраната е вдигната.
И те го правят.
Когато шерифът винаги е лошият във филма
На 11 юли 1958 г. в два през нощта Ричард и Милдред са събудени от светлината на фенерче, насочено в лицата им. Разпознават дрезгавия глас на шериф Гарнет Брукс:
- Хей, друже, какво правиш в леглото на тази жена?
- Аз съм съпругата му, – стреснато отговаря Милдред. – Оженихме се преди пет седмици.
Това обяснение обаче не е достатъчно за шериф Брукс, който е нахлул в дома им по анонимен сигнал, че негърка и бял мъж съжителстват противозаконно. Арестува ги както са си по пижами по обвинение, че са нарушили Закона за расовата интеграция на щата Вирджиния, според който бракът им се квалифицира като престъпление.
Ричард прекарва остатъка от нощта в ареста, а на сутринта е освободен под гаранция от хиляда долара, платени от сестра му. Милдред няма тоя късмет – отказана й е гаранция, заради което прекарва три денонощия в клаустрофобично тясна килия, в която едва може да се завърти един човек.
Процесът срещу “престъпниците” е кратък и завършва с осъдителна присъда. Все пак местният съдия не се оказва пълен гадняр и, донякъде трогнат от любовта на младите, им отваря вратичка в закона, която им позволява да избегнат годината затвор. Но само при условие, че се махнат от щата.
И те го правят.
Home, sweet home
Милдред и Ричард са семпли хора от малък град, които не искат нищо повече от това да водят простичък живот. Затова този в столицата изобщо не им понася. От една страна страшно им липсват роднините във Вирджиния, а от друга страна страдат заради социалната изолация в големия град и финансовите проблеми, които ги задушават. Все пак успяват да изкарат цели пет години, през които им се раждат две деца (Милдред има още едно от предишна връзка). Сигурно са щели да изкарат и повече, ако през 1964-а най-малкият им син не е бутнат от кола на оживена улица. Инцидентът е последната капка в чашата на търпението им.
Те са толкова решени да се върнат у дома, че няма сила, която да ги спре. Окуражена и вдъхновена от набиращо мощ движение за човешки права, Милдред пише писмо до тогавашния главен прокурор на САЩ, Робърт Кенеди, за да изрази негодуванието си от несправедливата присъда, обрекла нея и семейството й на изгнание извън дома. Кенеди й препоръчва да се обърне за съдействие към Американския съюз за граждански права – ACLU.
И тя го прави.
Битката
Адвокатите на ACLU Бърнард Коен и Филип Хиршкоп с готовност и ентусиазъм се заемат със случая на междурасовото семейство. Първата стъпка е да входират молба за преразглеждане на случая и анулиране отсъждането на окръжния съдия. След като обаче цяла година така и няма отговор, двамата решават да задействат бюрократската машина по друг начин – като подадат колективен иск. Тактиката проработва и скоро получават становище от съдия Базил, в което се казва: “Всемогъщият Бог е създал хората бели,черни, жълти, червени и ги е поставил на различни континенти. Смесването на расите чрез такива бракове е в разрез с Неговия план и затова са недопустимо.” Разбира се, подобрен крайно тесногръд отговор дава повод повод за обжалване пред Апелативния съд.
Докато делото е в процес на разглеждане, семейство Лавинг живеят тайно във Вирджиния. Отначало възнамеряват всеки да живее със семейството си, за да не дразнят излишно властите, но адвокатите им ги убеждават да останат заедно, защото, дори да ги арестуват, нямат право да ги задържат за повече от няколко часа. А и те са зад гърба им.
През април 1967 г. делото влиза във Върховния съд. При първите устни състезание Филип Хиршкоп проявява неувереност, понеже като дипломирал се само преди две години адвокат никога досега не се е изказвал пред какъвто и да е съд, пък камо ли Върховния. Коен също няма особено голям опит, но осъзнавайки ролята си в този исторически по своята същност съдебен процес, двамата са решени да направят всичко по силите си, за да възтържествува правдата. Милдред също е изпълнена с оптимизъм.
“Ако победим,” казва тя, “ще помогнем на много хора. Знам, че имаме врагове, но имаме и приятели, така че враговете не ни интересуват.” За Ричард нещата са още по-ясни: “Ще кажа под клетва, че обичам жена си и че не е честно да не ми позволяват да живея с нея под един покрив във Вирджиния.”
На 12 юни 1967 г. тримата върховни съдии излизат с единодушното становище, че всеки щатски закон, забраняващ междурасовите бракове, е противоконституционен. Базирайки се на конкретния частен случай, както и на 14-тата поправка, отсъждането им звучи така: “Според Конституцията на Съединените Щати свободата да сключиш брак или да не сключиш брак с лице от друга раса подлежи единствено и само на преценката на индивида и поради това не може да бъде възпрепятствана от който и да е щатски закон.”
С това се слага край и на последния сегрегиращ закон в страната.
Какво се случва после
Минали са девет години преди семейство Лавинг отново да си бъдат вкъщи… на напълно законни начала. Обаче не несправедливите закони, а несправедливата съдба им отрежда оскъдно време, през което да се радват на живота си заедно. Презюни 1975 г. пиян шофьор удря колата им, докато съпрузите пътуват за къщи. Ричард загива на място. Оцелялата след катастрофата Милдред никога не се омъжва повторно. До смъртта си през 2008 г. не напуска дома, който Ричард е построил за нея, радвайки се на обкръжението на обични роднини и приятели.
Милдред така и не свиква с популярността и никога не дава интервюта. Прави едно-единствено изключение през 2007 г. по повод 40-годишнината от делото “Лавинг срещу щата Вирджиния.” Трима души от групата за правата на хомосексуалните “Faith in America” почукват на вратата й с молбата да сподели мнението си по отношение на еднополовите бракове. След сериозно обмисляне и след като се съветва със съседите и децата си, Милдред излиза със следното обръщение: “Вярвам, че всички американците, без значение на тяхната раса, пол и сексуална ориентация, би трябвало да са свободни да сключат брак с когото искат. Правителството няма право да налага религиозни идеи на хората. Особено ако по този начин се нарушават гражданските им права.”
През 2016 г. е премиерата на филма “Обич” на сценариста и режисьор Джеф Никълс – вдъхновен разказ за Ричард и Милдред, които безстрашно се изправят срещу страховитата машина на закостенялото американското законодателство, решени на всяка цена да се преборят за любовта си. След финалните надписи на премиерната прожекция на фестивала в Кан публиката аплодира на крака в продължение на пет минути. В последствие “Обич” получава множество престижни награди, включително номинация за “Оскар” за Рут Нега – актрисата, изиграла Милдред Лавинг.
Приносът на семейство Лавинг за развитие на демокрацията в Америка е безспорен. А заветът, който оставят след себе си, е непреходен във времето и съвсем прост предвид факта, че някак съдбовно-иронично се състои в самото им име – Loving.
Важното е да обичаш.
