Великите любовни истории: Густав Климт и Емилие Фльоге: Една любовна фантазия, претворена в изкуство за милиони

| от Мая Вуковска |

Имаше една година, май беше 2016-а, когато бях буквално обсебена от изкуството на безобразника-грозник Густав Климт. Основателят на школата на Виенския сецесион, този майстор на четката от началото на 20-и век е личност, която веднъж навлязла в кръвоносната ти система, дали чрез произведенията си или чрез личната си история, остава завинаги да циркулира в тялото ти – за да те разболява и цери едновременно.

Maлко хора обаче знаят, че неговата муза, загадъчното лице, вдъхновило едно на най-известните произведения на съвременното изобразително изкуство, “Целувката”, представлява своеобразна ода на любовта към единствената жена, която иначе похотливият и развратен художник някога е обичал истински и която остава негова верна спътница до края на живота му. И с която, между другото, най-вероятно никога не е имал физическа връзка.

Това е историята на нестандартната любов между художника-символист Густав Климт и дизайнерката-авангардист Емилие Фльоге.

За ползите от френския език

Koй би предположил, че една от най-емблематичните артистични двойки на миналия век ще се сближи посредством уроци по френски! Обаче се случва точно така.

Семействата Климт и Фльоге са всъщност роднински свързани. Густав, второто от общо седемте деца на Ана, неосъществен музикален талант, и Ернст, гравьор на злато, е роден  през 1862 г. в Баумгартнер, недалеч от столицата на Австо-Унгарската империя. Емилие се ражда 12 години по-късно във Виена в семейството на производителя на лули Херман Фльоге.

Въпреки че двамата бъдещи партньори поемат по различни писти на изкуството, два фактора ще допринесат за това пътищата им да се пресекат съдбоносно. Първо, и двамата се движат в една и съща бохемска среда във Виена. През 1891-а пък братът на Климт, Ернст, се жени за най-голямата сестра на Емилие.

Същата година Климт рисува портрет на новата си снаха, но интересът му е още по-силно привлечен от красотата на 17-годишната бълдъза. Още от първите дни на запознанството им, той всячески се стреми да спечели симпатиите й. За целта дори склонява да учат заедно френски. Разбира се, да се научи да спряга глаголи в минало време не му е приоритет – вълнува го единствено близостта до младото момиче. Така и преминават първите им “срещи” – в невинни и полезни лингвистични занимания.

Година по-късно Ернст умира и Густав става настойник на новородената му дъщеря. Това става повод той да прекарва повече време със семейството на сватовете. И с Емилие, разбира се. От 1897 г. нататък двамата стават неразделни, демонстрирайки почти болезнена привързаност един към друг.

Въпреки че не обича особено да се социализира, заради нея Густав постоянно прави изключения – придружава я на театрални и оперни спектакли, както и на различни светски събития. Летата задължително прекарва във вилата на семейство Фльоге на брега на езерото Атерзее. Именно по време на тези летувания той рисува серия пейзажи, които представляват единственото отклонение от предпочитания от него жанр – портретизма. Заради странния начин, по който се облича, заради сандалите на босо и рошавата брада, местните започват да го наричат Валдшрат – “Горския демон.”

Художникът не обича да напуска Виена, защото това означава да бъде далеч от Емилие. Предпочита да работи вкъщи, на спокойствие, облечен само в дълга до земята ленена роба и дори без бельо отдолу. И все пак, когато му се налага да пътува, мисълта за Емилие не го напуска и за миг. Пише й дълги писма, изпраща й пощенски картички, които собственоръчно изрисува с крилати сърца. Интересен факт е, че са запазени над 400 писма и картички, изпратени от него до Фльоге в периода 1895 – 1917, но не е запазен и един ред, написан от нейната ръка.

Общите им приятели не се съмняват, че двамата са любовници. Още повече, че познават Густав и зса наясно с огромния му сексуален апетит. Климт действително има многобройни любовни афери, най-вече с негови модели, но понеже не обича скандалите, гледа да бъде колкото се може по-дискретен всеки път, когато вкарва поредната жена в леглото си. Друг е въпросът, че и до ден днешен няма никакви доказателства за това, че връзката между Климт и Фльоге е преминала границите на платоничното и духовното приятелство.

Златни години

През 1894 г. възлагат на Климт да изографиса тавана на аулата на Виенския университет. За целта той създава три отделни стенописа, които обаче са  посрещнати с унищожителна критика. Творбите биват определени като “чиста порнография” и “перверзна невъздържаност”, а заради анти-популистките си възгледи за изкуството художникът си спечелва славата на “лошо момче”. Това е период, в който Густав е не само охулван, но и принуден да живее в голяма нищета, понеже никой не иска да си купува картини от някакъв недолюбван дегенерат, който си въобразява, че със смахнатите си схващания ще промени изобразително изкуство завинаги.

Най-прочутата си картина, “Целувката”, Климт рисува скоро след като скандалът  около стенопписа е поутихнал. И о, случва се чудо! Най-после критиката му се усмихва благосклонно, а за картината веднага се намира купувач, който плаща прещедро, за да я има. Творбата е изпълнена с маслени бои и слоеве златни люспици. За разработването на тази техника на позлата Климт се вдъхновява по време на пътуването си до Венеция и Равена – градове, известни с красивите си мозайки.

Смята се, че моделите  за тази картина са самите Климт и Фльоге и въпреки, че липсват преки доказателство в подкрепа на тази теория, запознатите с любовната им история, са склонни да я приемат за чиста монета.

Първото десетилетие на новия век, когато изпод четката на гениалния австриец се раждат забележителни платна като  “Целувката”,  “Джудит I” и “Портрет на Адел Блох-Бауер”, е златен период, буквално и преносно, не само за него, но и за неговата любима приятелка.

Заедно с две от сестрите си Емилие посвещава няколко години на изучаването на шивашкия занаят. През 1904 г. с финансовата помощ на един от брат си те отворят свой салон за висша мода на централната улица “Мариахилфер”, който кръщават  “Сестрите Фльоге”. Емилие е творческият мозък в триото, докато сестрите й се занимават с практическата страна на бизнеса.

Тя често пътува до Париж и Лондон,  за да черпи идеи, тамошните модни тенденции, които след това да претвори в собствените си модели. Салонът процъфтява и се превръща в любимо място за срещи на дамите от висшето общество на столицата. Някои от клиентките на сестрите, най-вече съпруги на богати еврейски индустриалци, стават такива и на Климт, който рисува портретите им срещу солидно заплащане.

Десет години след основаването на салона името на Емили е в устата на всички и  се обзалагам, че ако живееше днес, щеше да има стотици хиляди последователи в социалните мрежи. Ранните феминистки полудяват по реформаторския, разкрепостен стил в дамското облекло, който тя успява да наложи – той се характеризира с високи талии, свободни силуети, цветни щампи и широко разкроени ръкави. Някои от “реформаторските” рокли са правени по дизайн на Густав Климт и това не е никак чудно, понеже модата изобщо не му е далечна тема – и той, като любимата си, е запален колекционер на текстилни материали и сценични костюми.

Съвместната работа на Климт и Фльоге допринася за това славата им да се разрастне още повече. По онова време е въпрос на престиж да притежаваш модел на Фльоге или картина на Климт. По възможност и двете! Желаещите виенчани да бъдат нарисувани от именития си съгражданин буквално се редят пред вратата му, но Климт може да си позволи да бъде крайно селективен в избора си на модели.

За разлика от други известни портретисти, самият той така и не си прави автопортрет. “Не се интересувам от себе толкова, колкото от другите хора, особено жените,” пише той. “У мен няма нищо специално – аз съм просто художник, който рисува всеки ден, от сутрин до залез. Затова ако някой иска да ме опознае, ще трябва внимателно да се вгледа в картините ми.”

Смърт без живот

През 1911 г. картината на Климт “Смърт и живот” печели първа награда на световното изложение в Рим. Това е последното голямо признание, което художникът получава приживе. Седем години по-късно, на 6 февруари 1918 г, Климт умира от усложнения след преживени инсулт и пневмония. Няколко месеца преди смъртта си посвещава стих в хайку на любимата си жена, Емилие.

                                       край езерото водна лилия расте

                                       напълно разцъфтяла е

                                       но един красавец душата й прекърши[1]

Последните му думи преди да издъхне пак са за нея. “Доведете Емили,” прошепва Климт и склопява завинаги очи. Погребан е в гробището “Хитцингер” във Виена – градът, който приживе успява да поръби със златен блясък. В завещанието си остава половината от всичките си земни притежания на Емилие, а другата половина отива при семейството му.

През последните дни на Втората световна война къщата на Емилие в Ундерграсе изгаря в пожар. Безмилостните пламъци унищожават не само колекцията й от уникални облекла, но и много предмети, принадлежали на Климт.

Eмилие Фльоге умира на 77-годишна възраст във Виена. Гробът й днес се ползва със специалния статута на местна забележителност.


[1] Превод: М. Вуковска

 
 
Коментарите са изключени за Великите любовни истории: Густав Климт и Емилие Фльоге: Една любовна фантазия, претворена в изкуство за милиони

Повече информация Виж всички