shareit

Великите авантюристи: Лафайет – героят на два свята

| от Александър Стоянов |

Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.

Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.

Епохата на просвещението е времето, в което човечеството извървява последните стъпки, които го делят от модерният етап на неговото развитие. Науката надвива суеверията, светското преобръща духовността, а прогресът прекършва догмите на авторитаризма. В тази ера на открития, борби и развитие се ражда едно поколение от хора, чийто идеали изграждат нашия съвременен свят. Носители на революционни промени, мнозина от тях оставят своите имена със златни букви в страниците на историята. Един обаче са онзи, считан за национален герои не в една, а в две от великите държави на тогавашната и сегашната епохи – Франция и САЩ.

Мари-Жозеф Пол Ив Рош Жилбер дьо Мотие – тази дълга поредица от имена принадлежи на една единствена личност, останал в историята със своята титла – маркиз Лафайет. Роден е на 5-ти септември, 1757 г. в родовото имение на маркизите Ла Файет в Оверн. Баща му Мишел е носител на дълга родова традиция. Първият известен рицар, от който започва рода Мотиер е Жилбер, споменат в няколко грамоти през 1040-те години. Негов потомък – Жилбер III има честта да е в кръга от пълководци около Жана Д‘Арк и се сражава рамо до рамо с нея при обсадата на Орлеан. От тогава, рода непрекъснато присъства в аналите на френската история, като през XVII век родовите им владения са издигнати в статут на марка, а най-старшият мъж в семейството получава титлата маркиз. За дързостта на мъжете в рода свидетелства и семейното им мото – „Защо пък не?“. Дългата традиция на военна служба не подминава никой от Лафайетите, включително и Мишел, който служи като полковник в гвардията на негово величество Луи XV.

Именно войнската чест и доблест оставят малкият Мари-Жозеф сирак едва двегодишен. Баща му Мишел загива поразен от британско гюле по време на битката при Минден (1759 г.) в разгара на Седемгодишната война (1756-1763 г.). Малкото момче наследява титлата маркиз на Ла Файет, а заедно с нея и семейните владения. Детството му, макар и не лишено от разкош, е лишено от семейна грижа. След смъртта на баща му, майката на Лафайет заминава за Париж при собственото си семейство, а грижите за детето са поети от неговата баба по бащина линия. 

Château de Chavaniac Chavaniac-Lafayette

Лафайет израства в семейното имение Шаваняк през първите десет години от живота си. Когато навършва 11 през 1768 г., майка му го отвежда в Париж, където младежът е записан да учи в един от най-престижните колежи на Парижкия университет – колежът Дьо Плеси, създаден век по-рано от кардинал Ришельо. Успоредно с образованието му, пра-дядо му по майчина линия урежда Мар-Жозеф да бъде приет в редиците на кралските мускетари, където му е зачислен лейтенантски чин. 

През следващите две години поредица от семейни трагедии ляга на плещите на младежа – в разстояние от месеци умират майка му, дядо му и пра-дядо му, оставяйки Ла Файет почти без роднини. Грижата за младежа е поета от неговия вуйчо, който обаче също почива скоро след това. Наследник на значително богатство, Лафайет остава да се бори с превратностите на епохата и на дворцовия живот, балансирайки между Двора, военните му задължения и образованието. В тези бурни младежки години, роднините на Лафайет започват да уреждат и неговия брак. След внимателно режисиран годеж, Лафайет се жени за Мари Адриен Франсоаз, дъщеря на херцог Ноалие. Двамата младежи се влюбват по време на дългият си годеж и бракът им остава щастлив до смъртта на Мари през 1807 г.

Marie Adrienne Francoise de Noailles, French School 18th century copy

Мари Адриен Франсоаз

Млад, богат, добре образован и сроден с едно от най-престижните семейства във Франция – животът на Мари-Жозеф изглежда подреден и безпроблемен. На негово място мнозина биха се задоволили със своето имение, пари и безгрижно аристократично съществуване. Но не и Лафайет. За разлика от много свои връстници и членове на елита, Мари-Жозеф има ясно подчертано чувство за дълг и стремеж към справедливост. В това отношение той се оказва достоен наследник на своя род. 

През 1776 г., деветнадесетгодишния младеж, вече достигнал чин капитан в един от драгунските полкове на короната, решава да последва сърцето си и да замине отвъд Атлантика, за да помогне на разбунтувалите се американци в борбата им за независимост. За Лафайет това е начин едновременно да изпълни дълга си към паметта на своя баща, а от друга страна да отговори на собствените си просвещенски идеали, които се изразяват и във включването му в масонските ложи на Франция. Използвайки връзки и познанства, Лафайет урежда да замине за Северна Америка, където да получи чин генерал майор в новосъздаващата се Континентална армия. Когато става ясно, че американците нямат средства за да осигурят заминаването му, Лафайет си купува цял кораб, заедно с каргото му и отплава на запад, пристигайки в Джорджтаун през 1777 г.

Първите му месеци на американска земя са изпълнени с хаоса на бунта и политическите превратности на новосъздаващата се държава. Във Филаделфия, Лафайет е разглеждан като млад авантюрист, на който не може да се има твърде много доверие. Въпреки това, за него се застъпват две ключови личности – Бенджамин Франклин – първи посланик на американците във Франция и генерал Джордж Уошингтън. Последният се сприятелява с Лафайет и го взема под крилото си като ментор. Макар и да му е даден почетен генералски чин, Мари-Жозеф е чужденец и няма как да получи фактическо командване на военно подразделение. Уошингтън се съгласява вместо това да го вземе като част от своя щаб. По същото време Мари-Жозеф завършва своето обучение по английски и скоро владее свободно този език.

През септември, 1777 г., Лафайет за първи път участва в реални бойни действия срещу британците и техните хесенски наемници в битката при Брендиуайн. Мари-Жозеф се сражава в челните редици и помага за прегрупирането и адекватното отстъпление на един от разбитите американски флангове. По време на битката е ранен в крака, но вместо да потърси медицинска помощ, Лафайет остава на бойното поле докато частта, за която отговаря не е изведена в безопасност. За проявения героизъм е препоръчан с официално писмо от Уошингтън и два месеца по-късно, през ноември, 1777 г. му е поверена собствена военна част. 

Woundedatbrandywine

Лафайет, ранен в битката Брендиуайн

Скоро след възстановяването си, Лафайет отново е на бойното поле, като в едно локално сражение край град Глостър Ню Джързи, той успява да разбие британски контингент, съставен от далеч по-опитни и добре въоръжени войници. През зимата на 1777/78 г., Лафайет остава в обкръжението на Уошингтън, споделяйки заедно с него и войниците най-тежката за американската армия зима за цялата война. Това му печели уважението и признателността на континенталната армия и го издига високо в очите на формиращото се американско общество.

През пролетта на 1778 г., Лафайет е сред главните действащи лица, свързани с кампанията по превземане на Филаделфия (която британците окупират през зимата на 1777 г.) и планираната обсада на Ню Йорк. На 20-ти май, 1778 г., Мари-Жозеф успява да надхитри осем пъти по-многобройна вражеска армия в битката при Барън хил и да изтегли своите 2000 войници без да даде почти никакви жертви, спасявайки се от пълно обкръжение. По-късно взема участие в походите срещу британските крепости в Род Айлънд и омиротворяването на Бостън.

Чувствайки, че родната му Франция не се е ангажирала достатъчно с американската кауза, през 1779 г., Лафайет отплава обратно за Европа за да търси по-активна подкрепа в родината си. Пристигайки, той е поставен под седем дневен символичен домашен арест, тъй като преди това заминава без да поиска официално разрешение от краля. В последствие, опитите на Лафайет да спечели подкрепа се увенчават с успех и Луи XVI приема да изпрати експедиционен корпус от 6000 войници в Северна Америка. Мари-Жозеф получава разрешение да се завърне отвъд океана като част от Континенталната армия.

Следващите две години се оказват решаващи за изхода от конфликта. Лафайет участва в повечето сухопътни кампании, а в крайна сметка неговите войници изиграват ключова роля при обсадата на Йорк Таун (1781 г.), с която фактически се слага край на Войната за независимост на САЩ. След края на военните действия, Лафайет е признат за герой от американците и отрупан с почести. Сходен е и приема му във Франция, където се завръща и е повишен в чин генерал от френската армия в съответствие с добития в САЩ ранг. Лафайет не остава на страна от политиката около Парижкия мир – той съдейства на своя приятел Томас Джеферсън (който наследява Бенджамин Франклин в Париж) за изглаждане на американо-френските отношения. По същото време, Мари-Жозеф циментира и своето приятелство с друг от бащите-основатели – Александър Хамилтън – бащата на американската финансова система. Връх на американската признателност към делото му, е признаването му за гражданин и „роден американец“ в щатите Мериленд, Вирджиния, Кънектикът и Масачузетс. 

Surrender of Lord Cornwallis

Обсадата на Йорк Таун

Завръщайки се в Париж, Лафайет се превръща в един от водачите на либералната аристокрация и на онези, които желаят реформа и обновление за Франция в духа на Просвещението. Натрупал достатъчно дела и опит, Лафайет би могъл да се оттегли от активна обществена дейност и да доживее старини в почести. Съдбата обаче е отредила друго.

През 1780-те, Франция изпада в най-тежката си финансова, стопанска и социална криза в дотогавашната си история. Качеството на живот спада, икономиката и финансите са в колапс, а доверието в монархията гасне. Насред тези тревожни времена, през 1787 г., крал Луи XVI свиква събрание на нотабилите във Франция, което да предложи изход от кризата. Лафайет е сред онези, които настояват, че решение трябва да се търси чрез всенародно събрание, което да отразява волята на целия френски народ. Тази съдбоносна теза ще промени живота му за винаги. През лятото на 1789 г., в Париж се събират Генералните щати, свикани от краля в опит да привлече целия народ за решаване съдбата на Франция. Лафайет е избран сред представителите на аристокрацията (т. нар. Второ съсловие). В последвалите бурни седмици, той е сред онези благородници, които твърдо застават зад Третото съсловие в стремежа му към реформи и въвеждане на конституция, следвайки модела на САЩ. 

Когато кралят се опитва да разпусне Генералните щати, Лафайет е сред онези, които отказват да приемат волята на монарха и полагат т. нар. „Клетва от тенис корта“ (понеже единствено залата за тенис на двореца в който заседават депутатите не била блокирана от кралските хора и те се събрали да гласуват именно там – б.а.). Следвайки съветите на Томас Джеферсън, с който кореспондира постоянно, Лафайет изготвя най-известния документ в историята на Франция – Декларацията за правата на човека и гражданина, който ще се превърне в своеобразен политически манифест на Френската революция, а от там и на демокрацията в Европа. 

След приемането на Декларацията и щурма на Бастилията (14-ти юли, 1789 г.), Лафайет е избран от Конституционната асамблея (преструктурираните Генерални щати) за командир на парижката Национална гвардия, натоварена с отговорността да поддържа реда и сигурността в столицата. Лафайет се заема бързо да организира поверените му сили, като решава за техен символ да бъдат определени цветовете на Париж – синьо и червено, съчетани с бялото – символ на краля за да се подчертае законността на реформите. Именно от тук се ражда и идеята за трикольора – съвременното знаме на Франция. 

La Fayette and Marie Antoinette 6th october 1789

Лафайет с Мария-Антоанета на балконите на Версай

През следващите две години, съдбата на Лафайет е тясно обвързана с развоя на Революцията.. Като представител на либералите, Мари-Жозеф е изправен пред нелеката задача да балансира между консервативните роялисти и радикалните якобинци. Тази центристка позиция му печели остра критика и от двете страни, което постепенно унищожава престижа му. Като командир на националната гвардия, Лафайет е принуден да взема доста тежки решения относно запазване на реда и разгонване на различни протести, демонстрации и брожения. Това допълнително му печели омразата на лидерите на радикалите – Дантон, Марат и Робеспиер и през 1792 г., Мари-Жозеф е принуден да напусне Франция, надявайки се да замине за САЩ през Белгия.

В Белгия, Лафайет е арестуван от австрийската армия, която го третира като военнопрестъпник заради участието му в Революцията. Междувременно, във Франция, семейството му е затворено то якобинците. През следващите пет години, всички от рода Лафайет ще бъдат подложени на тъмничен режим, въпреки опитите на мнозина изтъкнати личности от двете страни на Атлантика да извоюват свободата им. Едва през 1797 г., след намесата на Наполеон Бонапарт, тогава все още генерал и част от правителството на Директорията, Лафайет е сред освободените от австрийски плен френски офицери. Същевременно, освобождаването на семейството му във Франция също е уредено от Директорията, която иска да си гарантира верността на този твърде популярен и неконтролируем герой. Когато му предлагат почетно завръщане във Франция срещу признание за новия режим, Лафайет отказва. За наказание, Директорията отнема гражданството му и разпродава цялото му имущество. По същото време, Франция и САЩ водят т.нар. Квази война (1798-1800 г.), с което Лафайет се оказва човек без собственост и без гражданство, тъй като му е отказано да бъде допуснат в Съединените щати.

Marie Joseph Paul Yves Roch Gilbert du Motier, Marquis de Lafayette from NPG

В затвора

Ситуацията се разрешава окончателно през 1801 г., когато Наполеон възстановява гражданството на Лафайет и част от земите му, вече в рамките на Консулата. Лафайет остава политическа опозиция на Бонапарт, отказвайки да участва в администрацията на страната, в това число и като официален посланик на Франция в САЩ. Мари-Жозеф отхвърля всички постове, които Наполеон му предлага и се оттегля в  провинцията, където живее с малкото собственост, която семейството му успява да си върне. През този период той подновява близките си връзки с Томас Джеферсън, вече издигнал се като трети президент на САЩ (1801-1809 г.). През 1807 г., Лафайет губи своята вярна съпруга Мари, с която са делили и славните, и горчивите моменти в продължение на 40 години. Това е тежък удар за Мари-Жозеф и той се изолира още повече от света наоколо.

Възходът и падението на Наполеон и войните, разтърсили Европа минават покрай Лафайет, който до 1814 г. запазва пълна политическа изолация. След краха на Бонапарт и налагането на новата конституционна монархия, Мари-Жозеф е избран в Камарата на представителите (долната камара на френския парламент), където служи до 1823 г., оставайки в опозиция на монархистите. През 1824 г. Лафайет е поканен на почетна обиколка в САЩ за отбелязването на половин век от началото на американската борба за независимост. Обиколката му се превръща в низ от почетни чествания и срещи със стари съратници. Мари-Жозеф е гост на Джон Адамс, Томас Джеферсън, семейството на вече покойния Уошингтън, настоящия президент джеймс Монро, а след това и на избрания през 1825 г. Джон Куинси Адамс. След като посещава всички 24 тогавашни щата, Лафайет се завръща във Франция, получавайки щедри дарения от конгреса – обширни земи във Флорида и еквивалента на 8 000 000 днешни долара. Корабът, с който се връща във Франция е прекръстен USS Брендиуайн в негова чест. 

След завръщането си у дома, Лафайет за пореден път е грабнат от водовъртежа на събитията. Новият крал Шарл X (с когото Лафайет служи като кадет през 1770-те), налага авторитарен режим, целящ завръщане към порядките от преди Революцията. Лафайет, който на два пъти е избиран като депутат между 1826 и 1830 г., се проявява като основен и най-яростен представител на опозицията. Речите на вече седемдесет годишният мъж всяват смут сред роялистите и укрепват решимостта на либералите да бранят конституцията. 

Така се стига и до Юлската революция от 1830 г. Лафайет отново е назначен за командир на националната гвардия от революционния кабинет. В опит да спаси реда в страната, той успява да предотврати приемането на републикански ред и налага кандидатурата на орлеанския херцог Луи-Филип за нов крал при условие, че новият монарх приеме редица либерални реформи.  Съвсем скоро Луи-Филип използва лостовете на властта за да се отърве от Лафайет, който доброволно се оттегля в провинциалните си имения, напълно уверен, че т. нар. Юлска монархия е на път да се провали в своите либерални обещания.

Въпреки своето огорчение от новия режим, Лафайет не остава пасивен. Отново е избран за депутат в парламента и отново се бори срещу краля, нападайки го в поредица от яростни речи. През 1832 г. надига глас в подкрепа на парижката тълпа, пометена от армията през юни – събития, превърнали се в основа на „Клетниците“. През следващите години служи като кмет на околията, в която се намира имението му и като представител в провинциалния парламент. 

Mort du général Lafayette

В крайна сметка, неуморният Мари-Жозеф е надвит от поредица болести през 1834 г. и умира на 20-ти май. След смъртта му, в САЩ е обявен тридесетдневен траур и са му оказани същите посмъртни почести, каквито са дадени на Джордж Уошингтън. Във Франция, за да не допусне събиране на обществото, крал Луи-Филип заповядва военно погребение, на което да присъстват само армейски подразделения. Въпреки това се организират тълпи от граждани, които протестират за правото си да изпратят героя на последния му път.

Отдаден на идеалите за свобода, равенство и братство, маркиз Лафайет е един от най-светлите представители на своята епоха. Без да е лишен от множество лични недостатъци – припряност, суета, арогантност и остър темперамент, той въпреки това остава винаги верен на идеалите си и готов да работи неуморно без да търси отплата за труда и енергията си. Въпреки многото противоречиви оцени за него, написани от историците, и до днес Лафайет остава като цяло обичан и тачен герой, както във Франция, така и в САЩ.

 
 
Коментарите са изключени за Великите авантюристи: Лафайет – героят на два свята

Повече информация Виж всички