Самозванката Анна Андерсон – лъжливата дъщеря на Николай II

След екзекуцията на руското царско семейство по време на гражданската война, която настъпва малко след края на Първата Световна война, мнозина започват да празнуват началото на една нова нация и се надяват да достигнат колкото се може по-сериозни висоти. Никой не подозира, че тези действия ще доведат до нещо съвсем различно и още по-страшно. Избиването на най-знатната фамилия в Русия е трагедия, която ще остане завинаги в историята, но докато някои страдат, други използват всички възможни случаи да добият слава на гърба на починалите.

Такава е историята на Анна Андерсон или Франциска Шчанзковска. Убийството става през 1918 г. когато Николай II и Александра, заедно с всички роднини, включително и Анастасия, са убити. Телата им остават в неизвестност до 2007 г., когато са открити. Болшевиките празнуват, докато не се оказва, че на 27 февруари 1920 г. млада дама се опитва да се самоубие в Берлин, като скача от мост в канала Ландвер.

Полицаите на патрул виждат давещата се жена и бързо я изпращат в лудница. След като дамата няма никакви документи е вписана като „Неизвестна“ и заминава в болницата Далдорф. Там прекарва около две години, а по тялото ѝ могат да се намерят много големи и грозни белези. Тя говори немски с руски акцент пред медицинския персонал. Не помни коя е, нито как е стигнала до самоубийство. Всички останали пациенти смятат, че е рускиня и през 1922 г. друг пациент заявява, че мистериозната дама е дукесата Татяна от Русия или една от четирите дъщери на Николай II. Приятелката се казва Клара Пеутерт и веднага след освобождаването си, заминава в руското консулство и разказва с кого точно се е срещнала в болницата.

Малко след това капитан Никалъс фон Шчвабе посещава лечебното заведение и идентифицира дамата като член на кралското семейство. Капитанът кара и други негови приятели да отидат и да се запознаят с единствената кралска особа. Лека полека и някои от кралските слуги, успели да избягат малко преди революцията, заявяват, че пациентката е твърде ниска, за да бъде истинската дукеса. Малко след всички посещения, дори тя самата ще заяви, че няма нищо общо с руското семейство. Едва през 1921 г. след освобождаването ѝ, една от сестрите – Теа Малиновски ще си спомни, че пациентката твърдяла, че е друга дъщеря на кралското семейство. До 1922 г. дори Толстой вярвал, че това е една от наследничките на Николай II. Немският барон Артур фон Клейст – руски емигрант е на това мнение и я настанява у дома си.

Истинската принцеса Анастасия

Няколко души започват да повтарят легендата и се надяват, че потенциалната жива кралска особа може да възстанови баланса в Русия, следователно трябва да бъде запазена. По това време лъжата вече започва да се нрави и непознатата избира името Анна Чейковски. Запознават я с принцеса Ирен, която трябва да се води роднина, но при срещата, дори тя не може да я разпознае. Извикана е дори принцеса на Прусия – Сесил, но Чейковски отказва да се срещне или говори с нея. През 50-те години на миналия век, Сесил подписва декларация, с която потвърждава, че това наистина е една от царските дъщери на Русия.

През 1925 г. Анна се разболява от туберколозна инфекция на ръката и влиза за пореден път в болница. Посетена е този път от кума на кралското семейство Алексей Волков, учителят на Анастасия Пиер Жиралд, неговата съпруга Шура, която е била медицинската сестра, както и сестрата на Николай II – дукесата Олга. Всички съчувстват на момичето, но заявяват, че това не е тяхна роднина. Следват няколко пътешествия през болниците и за пореден път, както и някои изследвания. Татяна Мелник – племенницата на Серж Боткин – директорът на руското имиграционно бюро, трябва да направи преглед. С оглед на отношението и поведението на непознатата, Татяна заявява, че дамата не се държи нормално и сякаш има менталното състояние на малко дете. Непознатата изпитвала много затруднения и изпадала в паника, когато се изисквало от нея да говори на руски и видимо отказвала да направи това. Двете жени прекарват много време заедно и едната разказва на другата за кралското семейство.

Според Татяна, пациентката има много травми от миналото и най-вероятно страда от слаба памет или просто се опитва да направи някой по-жесток и зловещ номер, за да спечели вниманието на аудиторията, а и нека бъдем честни – никой не би искал да избяга от идеята да бъде член на кралско семейство. През 1927 г. някои от спонсорите ѝ в Дания решават да прекратят финансовата подкрепа на момичето. Граф Джордж от Люхтенберг – далече роднина на царя, подслонява Анна в своя дворец. По това време вече е назначен и частен детектив на име Мартин Кнопф, който трябва да провери коя точно е дамата, която се представя за кралска особа. След известно време в проследяване на фактите, детективът съобщава, че това е полска работничка във фабрика на име Франциска Шчанзковска.

Франциска

Работела е като служител на поточна линия за създаване на муниции по време на Първата Световна война и малко след това нейният годеник е убит на фронта. Тежката новина води до друг опит за самоубийство, след като дамата изпуска граната и тя се взривява близо до нея. От шрапнелите остават следите по тялото и главата. Очаквано идват апатията и депресията, а на 19 септември 1916 г. е вкарана в лудница, като прекарва там 2 години.

През 1920 г. е освободена и изчезва в Берлин. След това никой от нейното семейство не чува за нея. През 1927 г. в Дания пристига брата на Франциска – Феликс. По това време, мнозина вече смятат, че Анна е самозванка. Според един от свидетелите, Феликс признава, че това е неговата сестра, но тя отказва да го разпознае. После променя мнението си и си затваря устата, но в по-късните години отново говори и споделя, че това наистина била неговата сестра, но след като животът за нея потръгнал толкова добре, предпочел да я остави там, където е.

В двореца пристига дори принц Феликс Юсупув, съпруг на принцеса Ирина Александровна от Русия, той пише, че това категорично не е Анастасия Николаевна, а авантюристка, която има болна истерична и тежка роля. През 1928 г. дори САЩ проявява интерес към случая и Глеб Боткин пише няколко статии, в които подкрепя самозванката. Дамата заминава за САЩ и около шест месеца прекарва при друг евентуален роднина по царска линия на Русия.

Боткин се опитва да намери адвокат, с който да издейства някои от царските имоти в полза на Анна, но след като не е потвърдено, че царят е мъртъв, няма как да се подходи юридически. След тези шест месеца, пианистът Сергей Рахманинов плаща настаняването и в хотел в Ню Йорк, а след това и в малко имение. Сменя името и на Андерсън, за да се намали вниманието към пресата.

Същата година умира и майката на Николай II, императрица Мари. 12 от наследниците му се събират на погребението и подписват декларация, в която отричат, че въпросната дама е дъщеря и има нещо общо с тях. През следващата година, Андерсон вече живее с богата дама на име Ани Блър Дженингс, която се радва да дружи с някой от толкова висок ранг. За кратко време самозванката получава възможност да бъде част от висшето общество на Ню Йорк. Краят на книгата започва с някои основни психични проблеми. Гостенката започнала да се разхожда гола по покрива, след това убила своя папагал и през 1930 г. отново влиза в лудница. През 1931 г. се връща обратно в Германия, нейната приятелка плаща разходите за пътешествието и наема медицинска сестра за шест месеца.

При пристигането си в Германия, психолозите заявяват, че дамата е напълно нормална и психически здрава. Понеже стаята е платена, а тя няма къде другаде да живее, продължава да обитава санаториума, в който е изпратена. В Германия историята продължава, навсякъде се говори, че това е кралската особа, която се завръща от САЩ и бързо се отварят нови врати за нея, при това за всяко по-лъскаво събитие. С наближаването на Втората Световна война, нацистите взимат властта и искат да разберат дали наистина разполагат с член на царското семейство. Този път я срещат с онези хора, които твърдят, че това е полякинята Франциска.

Ако се окаже, че се преструва, затворът е в кърпа вързан, семейството отказва да подпише декларация и не признава доведеният човек за роднина. По време на войната и след нея, отново се намират хора, които и помагат да се озове на по-доброто място. В ппоследните си години, дамата започва да гледа огромно количество котки и кучета. Когато през 1968 г. за пореден път се влошава и е изпратена в болница, нейните 60 котки и една хрътка са убити. След като разбира за случилото се, най-накрая приема отново поканата на Глеб Боткин и се връща обратно в САЩ. Отново намира спонсори и дори успява да се омъжи за Джон Ийкот Манахан. Историята на самозванката приключва на 12 февруари 1984 г.

Кремирана е същият ден. През 1991 г. телата на Николай II, Царица Александра и трите им дъщери са ексхумирани от масов гроб. Идентифицирани са с помощта на анализ на костите и ДНК. Останалите тела са открити през 2007 г. При направеното изследване става ясно, че нито една от четирите царски дъщери не е успяла да оцелее разстрела. ДНК анализите на Анна, които остават от едно от всички посещения в болницата, се сравнява с това на руските благородници, резултатът е отрицателен. Единственото ДНК, което съвпада е това на полското семейство, което отказва да я признае.

Снимки: Wikipedia