Сагата на Наполеон продължава 2 века след смъртта му – как французите си го върнаха
Наполеон безспорно може да се смята за един от най-успешните владетели на Франция. Едва ли някой друг е успял да направи това за тази нация, което той успява да постигне, при това във време, когато опонентите на масата са твърде много. Наричат го революционер, блестящ стратег, злодей и дори трагедия, но Наполеон не е просто човек, който ще приключи да обитава света и след своята смърт. Впрочем той живее поне още два века. На 7 юли 1821 г. французите ще прочетат във вестника едно противоречиво съобщение:
„Получихме информация от Английските вестници, че на 4-и този месец, е пристигнала информация. Куриерите предават, че Бонапарт вече не е сред живите: починал е на 5 май в 6 часа следобед, борейки се с коварна болест, която продължила да го държи на легло около 40 дена. Поискал е неговото тяло да бъде изследвано, за да се знае дали е същата, която е поразила и баща му преди време – рак на стомаха. Дисекцията показва, че не е бил прав.“
Странно е, че създателите на империи приключват по най-жалкия възможен начин. Юлий Цезар е бил прободен многократно, Клавдий накрая пожелал да изяде отровната смокиня, откъсната от неговата съпруга. Наполеон в това отношение е прикован на легло и се чуди дали ракът го убива или не. Това е човек, който успява да пробие Русия и да се бори повече със зимата, отколкото със самите руснаци. Към 5 часа и 49 минути става ясно, че Наполеон е напуснал този свят, аутопсията е направена, а на 9 май е погребан.
Неговият гроб е маркиран с празен камък и никога не е подписан. Никой не знае какво да напише? Наполеон, Наполеон Бонапарт и евентуално, император на французите? Французите не бързат да съобщят новината, тяхната неблагодарност е наистина критична, ала френската преса е подвластна на цензура и няма как да заяви какво наистина се случва.
След Ватерло всички отказват да говорят за тази личност. В следващите четири месеца ще се появят едва 70 публикации, които съобщават края на Наполеон. Оказва се, че вестниците не мога да говорят, но памфлети, които се разпространяват от последните почитатели на бившия император – те са близо 28 000 копия. И така се оказва, че мнозина са готови да говорят всичко, което можем да си спомним. В повечето случаи били незаконни, но това не пречило на жителите да помнят една друга Франция, много по-могъща. Смъртта е единствения начин за черната овца да се върне обратно в родината си. Докато е в изгнание, всяка една опера и театрална постановка, в която може да има дори препратка към Наполеон ще бъде забранена. Дори войниците, които използвали стария поздрав се наказват и мнозина отказвали да пият – развалянето на дисциплината ще бъде наказано много жестоко.
Освен това и мнозина не вярват, че Наполеон е починал, повечето очакват от него да се върне и през зимата на 1820 г. точно такива слухове се разпространяват. След като наистина става ясно, че не е заплаха, повечето наказания се премахват или просто преминават леко. В исторически план е ясно, че сега е момента за издигането в легенда. Историците признават неговите успехи и започват да разказват една съвсем друга история, онази с великите победи, онази с гениалната политика и още много, много други. Описван е като брутален и суров, но логичен и всеки предприет ход започва да гарантира точно тази свобода и правото да се бори за това, което му се случва.
Пиесите, в които не се използва неговото име, започват да играят живота му и препратките са повече от ясни за света. Дори англичаните виждат връзката и още през 1821 г. ще разпознаят идеята. Пред лицата им е злодеят, но когато паднат всички налични маски, владетелят става друг, става разбран и истински. През 1823 г. се публикуват и „Мемоарите от Света Елена“, изкупена е моментално от книжарници и дори се печата още няколко пъти през годините. Превежда се на много езици и успява да постигне това, което човек иска. Автор е Емануел де Кас, който макар и да разказва една увлекателна история, е изгонен много по-рано. Записаните бележки от периода са конфискувани и се връщат през 1821 г.
След това има около 2000 записани страници и не просто преражда Наполеон, той говори на читателя, помага му да надникне точно там, където публиката не е имала достъп. Все пак не всеки ден решавате съдбата на държави, културата им, както и живота на собствените войници, а те не са никак малко. През 20-те години на XIX век става ясно, че има сложена спирачка, политически не е коректно да се говори за онзи, който коства една катастрофа. През юли 1830 г. ще стане ясно, че на хоризонта идва следващата революция – жителите вече са свикнали на такива – дава поле да се говори за наследството на Бонапарт, за неговите последователи и за още много други. Близо 100 дена вървят битките за качването на истинския наследник – Наполеон II. Луис Бонапарт Наполеон ще се появи ни ще се правят цели два преврата в следващите години – 1836 и 1840 г.
Най-накрая е избран като първи френски президент през 1848 г. След 3 години Луис ще направи още един преврат, за да основе Втората Френска империя. А след това ще стане и Наполеон III – логично е, нова империя, нов император и още една единица зад името. По това време таткото ще се превърне в герой на романтизма и ще има свободата да се гради още повече. В един момент дори ще се споделя, че Наполеон може да е мъртъв, но неговият дух продължава да живее в сенките на управлението. Нека не забравяме, че и романи като „Червено и черно“ ще помогнат за затвърждаването на някогашната френска слава. Автор на книгата е Стендал и за разлика от много други, той е служил в армията и много добре познава какво се случва.
Това придава допълнителен чар на историята и ни позволява точно това. Благодарение на литературата и творчеството, Наполеон ще се върне на сцената и ще продължи да бъде там. Започва петиция за връщането на тялото обратно в Париж, но същото е прекарало около 20 години на далечния остров в океана. След революцията през 1830 г. Луи-Фелипе ще поиска да построи наследство на Наполеон и дори да легализира неговата гробница. Изпратена е молба до британците да изпратят обратно костите и те се съгласяват. По това време Адолф Тиер ще пише историята на Френската революция, а малко след това ще говори и за наследството на Бонапарт.
През 1840 г. петима доближени ще тръгнат към острова, използвайки и още някои от бившите служители, които евентуално да го разпознаят. На 14 октомври тялото е извадено от британски войници, копае се около 9 часа и половина до мрак, за да се открие. Ковчегът се отваря пред френски и английски делегати, следва разглобяване и преместване в нов ковчег. За изненада на мнозина, тялото е много запазено и никой дори не го подозира. Поставят го в дървен, оловен и в още един дървен ковчег – конфигурацията прилича на матрьошка. Добавени са ключалки и печати, за да се знае, че никой няма да го пипне. На 15 декември 1840 г. се завръща обратно в Париж, тялото преминава покрай Триумфалната арка, следвано от хилядите парижани, които все още не са забравили легендата.
Освен това арката е била именно негов проект, който се ражда през 1806 г. и именно той скоро беше покрит като още един български проект. С десетилетия ще се говори, че ковчегът е бил празен, а след това ще има и легенда, че най-вероятно не е той в ковчега. Вторият слух ще продължи до 2018 г. с края на търпението на френски учени, които ще анализират неговото ДНК, за да потвърдят. Освен това ще се върне и оригиналния ковчег, на който има само една буква „Н“. И ако си мислите, че сагата приключва до тук – грешите.
Финалното място, където Наполеон ще бъде положен, тепърва трябва да се построи и Луи-Филип ще даде зелена светлина, а едва през 1861 г. ще бъде изградена гробница с около 4 метра дължина и около 2 метра височина. Там се събират 5-те различни ковчега, които го пазят. Поставена е върху блок зелен гранит, който е поставен в криптата. Около самия ковчег са написани всички битки, които е водил и в които е победител, а след това са добавени и 12-те статуи на победата, които изпълняват функцията на почетна стража.
За съжаление Наполеон III не е съгласен с визията и продължава да слага най-различни допълнителни украси, които ще доразвият легендата. През 1940 г. нацистите ще върнат тялото на Наполен II, който умира във Виена и също ще бъде поставен гробницата. Според историците, до днес има много повече написани книги за Наполеон, отколкото дори за Исус. Не случайно идва и следващия въпрос, къде стои Наполеон днес и изобщо колко е важен? Логично е, че ако попитате французите, той е светило и гений на бойното поле, както и в политиката, все пак е негова задача да въведе френската образователна система, която преди това не е съществувала.
