Пол Морфи – гений в шахмата и гений в лудостта

Когато Пол Морфи пада от инсулт на 10 юли 1884 г., той вече е познато лице на Ченъл Стрийт в Ню Орлиънс: добре поддържан малък мъж в костюм и с монокъл, мърморещ сам на себе си, усмихващ се от собствените си мисли, размахващ бастуна си към всеки, който се осмели да го приближи. Понякога той си харесва някоя жена и я следва с часове от разстояние. Той живее в страх да не бъде отровен, яде само храна, приготвена от майка му или сестра му, и вярва, че кварталните бръснари заговорничат да му прережат гърлото. Семейството му се опитва да го запише в лудница, но той успява да убеди докторите, че е здрав. На този етап е изминал четвърт век, откакто Пол Морфи става световноизвестен шампион по шахмат, но през последното десетилетие от живота си изобщо не иска и да говори за играта.

Морфи през 1859

Никой не може да каже със сигурност какво предизвика постепенния упадък на Морфи, но откритието на неговия гений през 1846 г. си остава легендарно. Морфи, на 9 години, седи на верандата и гледа чичо му и баща му да играят шах. След няколко часа мъжете обявяват мача за равен и тръгват да събират фигурите, когато Морфи ги спира. „Чичо, трябваше да спечелиш тази игра.“ Той прави няколко хода с фигурите и обяснява: „Ето: правиш шах с топа, сега царят трябва да го вземе, а останалото е лесно.“ И е прав.

Горе-долу по същото време генерал-майор Уинфийлд Скот, който има репутация на умел шахматист, остава в Ню Орлиънс пет дни, докато е на път към войната в Мексико. Той моли негов познат в шахматния клуб на Роял Стрийт да му намери достоен противник и същата вечер Скот седи срещу Морфи. Скот, вярвайки, че това е някаква шега, протестира, но приятелите му го уверяват, че Морфи никак не е шега. Малкият матира генерал-майора в 10 хода.

Морфи има изумителна памет, способна да съхрани всеки фактор, който смята за полезен за играта му – дебюти, защити, дори цели игри – но той също така и разбира интуитивно правилните ходове. Той може да визуализира няколко хода напред, предвиждайки и оползотворявайки дори най-малката грешка на опонента. „Детето никога не е отваряло книга за шахмата“, пише чичото на Морфи, Ърнест Морфи, в шахматното списание La Régence, което публикува една от ранните игри на малчугана. „В дебютите той прави правилните ходове, сякаш по вдъхновение, и е удивително да се отбележи точността на неговите изчисления в средата и края на играта. Когато седи пред шахматната дъска, лицето му не издава възбуда дори в най-критичните ситуации; тогава той обикновено си свирка с уста и търпеливо търси комбинацията, за да се измъкне от неприятностите.“ След това Пол надвива Йохан Й. Лоуентал, политически бежанец от Унгария, който е добре познат в европейските шахматни среди. Морфи описва реакцията на Лоуентал при загубата му с една дума: „комична“.

Морфи участва в Първия американски шахматен конгрес, проведен на 5 октомври 1857 г. в шахматен клуб в Ню Йорк. Той печели първата си игра в 21 хода, почти за минути – и това в епоха без ограничение във времето, когато играчите размишляват с часове, а игрите продължават с дни. Единственият му истински конкурент е германски имигрант на име Луи Полсен, който го разгневява като му отнема цели 75 минути на ход и го побеждава в третия им мач. Преди шестия мач Морфи вечеря с колегата си Уилям Джеймс Епълтън Фулър. „Търпението му беше изхабено от дългото време, което Полсен отделяше за всеки ход“, спомня си Фулър. „Обикновено спокойният му нрав беше толкова разстроен, че той стисна юмрук и каза: Полсен никога няма да спечели друга игра срещу мен, докато е жив.“ Морфи го побеждава пет пъти и печели състезанието, след което прекарва следващия месец в Ню Йорк като цар.

След множество победи и една Гражданска война той се връща в Ню Орлиънс през ноември 1864 г. и отваря адвокатска кантора, само за да я затвори след няколко месеца – бъдещите клиенти изглеждат по-заинтересовани да говорят за шах, отколкото за казусите им. Той опита отново няколко години по-късно, но среща същата ситуация.

Той започна да вижда зли намерения там, където няма такива. Още през 1878 г. той продължава да получава покани за състезания, но играе шах много рядко и никога публично и обикновено от някакво отчаяние. Веднъж Морфи влезе в офиса на един от видните жител на Ню Орлиънс и казва, че му трябват 200 долара, за да се предпази от предстоящата катастрофа. Мъжът, стар приятел, решава да изпробва силата както на заблудата на Морфи, така и на въздържанието му към шаха.

– Изглежда много искате тези пари – казва той.

– Да – отговаря Морфи. Трябва да го имам – абсолютно е необходимо.

– Е, ще ви кажа какво ще правя: ако играете шах с мен, ще ви дам 250 долара.

Морфи се замисля с „явно изражение на отвращение на лицето“. Накрая се съгласява и на бюрото се поставява шахматна дъска. Морфи позволява на приятеля си да го победи в няколко хода.

– Ето! – възкликна бившият шампион – Направих това, което искаш, но следващия път, когато играя шах с теб, ще ти дам кралицата ми! След което той се обръща и си тръгва.

Неговият приятел го вика, за да му напомни, че забравя наградата си.

– Ще дойда за нея утре! – обещава Морфи. Но никога не го прави.