Първият човек, който се опита да убие кралица Виктория

Всички знаят Джон Фрийман и то все с добро. Той е граждани за пример в Мелбърн и почтен църковен служител, който се жени за бедна вдовица с две малки деца. Той е и от съседите, на които напълно може да се разчита. Това, което никой не знае обаче, е, че истинското му е Едуард Оксфорд и че е изпратен в Австралия заради криминалното си минало. 27 години по-рано той се опитва – и почти е успява – да убие кралица Виктория.

Кралица Виктория

Опитът му да отнеме живота на младата кралица завладява цялата нация. Това, което го прави толкова популярен, е фактът, че опитът се ражда от една проста, но извратена фантазия, която излиза извън контрол.

В началото младият Едуард Оксфорд е безработен скитник с нездрав интерес към оръжията. За първи път той замисля да застреля кралицата през пролетта на 1840 г., когато я вижда на карета в една от вечерните си разходки (като на главната картина). Той забелязва, че тя и принц Алберт пътуват в открит файтон и рядко са придружавани от повече от двама човека охрана. Оксфорд си помисля колко лесно би било да я гръмне.

Тази фантазия бързо се превръща в мания, която постоянно занимава ума му. Той е особено развълнуван, когато разбира, че кралицата е бременна в първия месец с първото си дете – сега ако успее да я убие, ще убие и нейния наследник.

Виктория със сигурност е лесна мишена за някой толкова опитен в стрелбата като Оксфорд. Няколко месеца по-рано той губи работата си като сервитьор и оттогава прекарва времето си по стрелбищата на площад Странд и Лестър. Седмица преди атентата мъжът отива в магазин в Ламбет, собственост на бивш негов приятел от училище на име Грей, и там купува петдесет медни мишени и пита Грей откъде може да вземе куршуми и барут. Старият му приятел му продава барут и му казва откъде може да вземе боеприпаси. Така Оксфорд скоро има всичко, от което се нуждае.

Около 16:00 часа на 10 юни той заема позиция на пешеходна пътека близо до Конститюшън хил и след дълго чакане чува звук от копита на коне. Те теглят каретата на кралицата и нейният съпруг, които, както се очаква, са без охрана.

Когато файтонът им подминава скривалището, Оксфорд излиза от сенките и стреля бързо с двата си пистолета. Не е ясно веднага дали кралицата е улучена, тъй като конете се подплашват от изстрелите и хукват с висока скорост, дърпайки каретата, надолу по Конститюшън.

Ужасени зяпачи повалят Оксфорд на земята и взимат оръжията от ръцете му. Той не направи никакви усилия да се бори, нито да скрие опита си за убийство на кралицата. „Аз бях, аз го направих!“.

Същата вечер е арестуван и обвинен в държавна измяна. Веднъж в ареста той пита полицията дали кралицата е ранена и е уведомен, че е невредима.

Когато го разпитват, полицаите го намират за необичайно съобразителен. Всъщност той с радост признава за престъплението си и с охота им дава домашния адрес, за да претърсят дома му. Там те намират заключено ковчеже с меч и ножница, две торбички за пистолети, барут, матрица за куршуми, пет оловни топки и няколко мишени.

Те също така откриват данни за тайно военно общество, наречено Млада Англия, заедно със списък на офицери, служещи в тази нелегална организация. Всеки член е въоръжен с пистолети, меч, пушка и кама. Полицията дори открива кореспонденция между Оксфорд и колегите му. Но след като разследват по-отблизо Млада Англия, установяват, че тя съществува само в плодородната фантазия на Оксфорд. Обществото, неговите членове и неговите правила са пълна измислица.

Джон Фрийман / Едуард Оксфорд 

Съдебният процес на Оксфорд в Олдър Бейли е отложен с почти месец, тъй като полицията предприема щателно разследване на мотивите му. Те претърсват също и местопрестъплението, но не успяват да намерят куршумите, които казва, че е изстрелял. Сега той променя драстично историята си, като каза, че оръжията са съдържали само барут.

Когато процесът най-накрая започва, под огромно обществено внимание, свидетел след свидетел казва, че Оксфорд произхожда от фамилия на алкохолици с тенденция към психическа нестабилност. В крайна сметка съдебните заседатели го оправдават поради невменяемост. Кралицата е бясна, но не може да направи нищо. Оксфорд прекарва следващите 24 години в лудницата в Бетлем в южния Лондон. Той се оказва образец на затворник: учтив, приятелски настроен и любезен. Работи като преподава френски, немски и италиански, както и испански, гръцки и латински. Той също така прекарва времето си в рисуване, четене и свирене на цигулка, а по-късно е назначен като художник и декоратор на лудницата. Никой не може да повярва, че това е същият човек, който бе опитал да убие кралицата.

През 1864 г. той е преместен в Бродмур, като по това време вече е ясно, че не представлява опасност за никого. Най-накрая е освободен през 1867 г., при условие, че замине за една от задграничните колонии на Империята и никога да не се връща. Той получава нова идентичност, Джон Фрийман, и надлежно e изпратен в Мелбърн, където се жени за местна вдовица. Става редовен посетител на местната църквата и пише статии във вестници, в които изтъква състоянието на градските квартали.

Съпругата му няма никаква идея за престъпното му минало и умира без да знае, че съпругът й в един момент е най-известният престъпник във Великобритания.