Осуалд Мосли – британският Хитлер, който за малко да успее

Упоритото противопоставяне на Великобритания срещу нацистка Германия става почти митично през десетилетията след края на Втората световна война. Но преди историите за смели пилоти на Spitfire, войници в Италия и Франция и решителната защита на родината да станат популярни из цял свят, антифашистката позиция на Великобритания виси на косъм.

За известно време в държавата има малко, но страстно ядро от яростни антисемитски и про-имперски фашисти, които защитават една от най-бруталните и репресивни политически философии в историята. Най-известната и видна такава група – Британският съюз на фашистите – дължи своя успех на съблазнителната привлекателност на своя лидер: благородник и светска и политическа знаменитост – сър Осуалд Мосли. Красив, но крайно опасен, само енергичната съпротива срещу тъмните му планове не позволява на Великобритания да се превърне в марионетна държава на процъфтяващата нацистка империя.

Роден в богато семейство през 1896 г., Осуалд ​​Мосли израства сред британската аристокрация и наследява титлата сър. Като син на богата и древна англо-ирландска фамилия, той посещава добри училища и прекарва ваканциите си в дома на баба и дядо в Уест Мидландс в Англия.

Възходът на капитализма обаче поставя семейството му в тежко положение. От една страна, политическият им статут на селски благородници намалява с нарастването на финансите и индустрията. От друга страна, засилващото се работно движение заплашва да овласти работническата класа на Великобритания в опозиция както на старата, така и на новата управлявленска класа. Младият Осуалд ​​поглъща тази динамика, като развива и снизходително недоверие към работниците, и явна омраза към парите и капитализма. Тези чувства остават в него за цял живот.

Мосли служи като лейтенант на Западния фронт през Първата световна война, преди да се прехвърли в Кралския въздушен корпус. Заради безразсъдното си летене той остава куц, но най-големият ефект от войната върху него е новооткритото му възхищение от британската и германската военна мощ.

Изборите през 1918 г. са силно повлияни от войната. Върналите се войници търсят кандидати, които също са били в окопите, така че младият сър Мозли става член на Парламента като част от Консервативната партия. Въпреки че почти няма представа какви са политическите му убеждения по това време, изнася страстни и красноречиви речи. През 1920 г. се жени за лейди Синтия Кързън, но едновременно с това има афера с по-малката й сестра и с мащехата й. Същата година той напуска консерваторите, като запазва мястото си в знак на протест срещу разделянето на Ирландия.

Мосли е член на „Bright Young Things“, група от привилегировани, богати бохеми хедонисти. Чрез тях се среща с Даяна Митфорд, с която скоро започна връзка (и която имат брак). През 1930 г., все по-недоволен от правителството, се оттегля и губи мястото си в парламента.

Но Мосли има нова амбиция: създаването на британски съперник на възходящата нацистка партия. Така основава авторитарната Нова партия през 1931 г., но след като не успява да спечели нито едни избори, решава, че се нуждае от нов подход – и скоро се насочва към фашизма. Първата британска фашистка партия е основана през 1923 г., и наброява 200 000 членове преди фракциите да се обърнат една срещу друга заради разногласия. Към 1932 г. те се нуждаят от спасител, за да оцелеят, и Осуалд Мосли им предлага себе си.

Новият Британски съюз на фашистите се появява на 1 октомври 1932 г. и провежда първия си митинг на лондонския площад Трафалгар само две седмици по-късно. Вярванията на гордите антисемити и расисти по същество са копирани от тези на Мусолини. Въпреки това, за разлика от италианския фашизъм, БСФ се опитва да привлече католици и жени – две групи, традиционно пренебрегвани от британската управленческа класа. Подобно на нацистката партия, Съюзът започва като комбинация от политическо движение и паравоенна група, наречена Черните ризи, по модела на Кафявите ризи на Хитлер.

Фашистите на Мосли постигат известен успех през първите 2 години. Членовете се увеличават до 50 000, със значителна популярност в районите на работническата класа в Северна Англия. До 1934 г. вече са проведени три масивни митинга в Лондон: в Хайд Парк, Алберт Хол и изложбения център Олимпия.

Именно в Олимпия обаче движението получава за първи път огнената опозиция от комунисти, синдикалисти, традиционните британските политически сили и други антифашисти и полицията в столицата се заема с насилието на последователите на Мосли.

***

Осуалд и съпругата му са осъдени като предатели през 1940 г. Освободени през 1943 г., те гледат да не се появяват много в публичното пространство, но остават с фашистки убеждения. По-късно Даяна признава жестокостта на Хитлер, но също така се опитва и да го оправдае. Мосли се завръща в политиката след войната, настоявайки за расов съюз на европейските държави. Опонентите му обаче пазят спомени и групи като 43 Group – ветерани евреи – се борят безмилостно с главорезите на Мосли, като в крайна сметка ги сломяват.

Усилията му да подбуди нови расови страхове от карибски имигранти не му помагат в урните. Мосли напуска Великобритания и отива в Ирландия след поражението си през 1951 г. и в крайна сметка се премества във Франция. Новата му партия съществува до 1973 г., вдъхновявайки поколения расисти и неонацисти.

Осуалд Мосли почива във Франция през 1980 г. на 84 години.