shareit

Неофит Рилски – „Събудете се поне оттук натам“

| от Десислава Михайлова |

Днес във всяка книжарница може да се открие глобус – цялата планета събрана в сферична форма, която с едно завъртане отвежда до близки и далечни земи. Едни от първите глобуси са дело на персите още през XIII в., чиято работа е надградена от Моголската династия. В началото глобусите не изглеждат като съвременните, например един от първите е изработен върху щраусово яйце. Първият глобус на български език се появява през XIX в.

Той се съхранява в Рилския манастир, място, което е неразривно свързано с живота човека, който го е създал. Създателят му е духовник, със строго излъчване и изключителни познания в сферата на филологията. Някои негови съвременници го смятат за консервативен и дори го обвиняват, че симпатизира на гръцката духовност. Други – му се възхищават и изпитват преклонение пред делата му. Самият той приема за своя съдба „пробуждането“ на народа си, който е заспал дълбок сън.

Никола Поппетров Бенин е роден през 1793 г. в гр. Банско. Баща му поп Петър Бенин е един от изтъкнатите интелектуалци в Банско от края на XVIII в. Потомък е на заможна местна фамилия, която играе важна роля в издигането на града като културно средище в началото на българското Възраждане. По линия на майка си – Екатерина, Никола произхожда от друг, още по-голям и заможен бански род – Германови. Те се занимават с търговия с памук, а семейният им бизнес обслужва както пазарите на Егейска Македония, така и купувачи отвъд пределите на Османската империя – в Сърбия и Австрия.

Както подобава на семейното му положение, Никола е записан да учи в местното килийно училище, прочуто в целия тогавашен санджак. По време на своите ученически години, Никола се сприятелява с Димитър – син на един от прочутите местни художници Тома Вишанов, който е изучавал живопис във Виена. Когато Димитър е изпратен да помага на баща си в изписването на Рилския манастир, Никола не пожелава да се раздели със своя приятел и бяга от вкъщи, заминавайки за Рилския манастир. Там през 1808 г. започва да се учи на живопис. През 1811 г., против волята на баща си, Никола заменя художествения занаят с монашеството под името Неофит.

Монашеският сан не означава край на обучението му. Успоредно със зографската дейност в манастира, Неофит продължава да изучава църковнославянски и гръцки език. През 1818 г. получава духовен сан от софийския митрополит, след което заминава за гр. Мелник, където продължава обучението си в местното гръцко училище.

Там главен учител е Адам Цапек (Запекос) – елинизиран влах, прочул се като добър педагог в цяла Македония. В Мелник Неофит живее и се обучава между 1822 и 1826 г. След като завършва училището на Цапек, монахът се връща в Рилската обител. Скоро обаче получава покана от Самоков да замине там за учител. Неофит започва преподавателска  дейност през 1827 г. и остава в Самоков до 1831 г. Там той учи децата както на гръцки, така и на български език редом с останалите учебни дисциплини. Сред учениците му е един от най-важните живописци във възрожденската ни история – Захарий Зограф.

Едва завърнал се от Самоков, през 1831 г. Неофит е назначен за секретар на Рилския манастир. Този си пост запазва две години до големия пожар в Рилската обител през 1833 г. За да възстановят манастира, монасите организират благотворителна кампания и повечето от тях, включително и Неофит, заминават като таксидиоти (бел. а. пътуващ православен монах, който събира помощи за манастир) за различните части на българското землище. Неофит, прочул се вече с прозвището си Рилски, заминава за Казанлък, където да събере дарения от богатите търговски фамилии.

По същото време, в Габрово започва да се оформя идеята за създаване на училище, покровителствано от местните български чорбаджии. Васил Априлов, работещ с местната фамилия Мустакови и търновския митрополит Иларион Критски, започва да търси подходящ преподавател за своето бъдещо училище. Тук се намесват роднинските връзки на Неофит – неговите чичовци Михаил Герман и  Марко Георгиевич, които служат като дипломати и съветници на сръбския княз Милош Обренович, препоръчват Неофит на Априлов като подходящ кадър.

През 1834 г. Иларион Критски използва своя сан за да уреди прехвърлянето на Неофит Рилски от Казанлъшка епархия, където по това време пребивава и изпраща монаха в Букурещ. Там Неофит преминава през нов курс на обучение, усвоявайки алилодидактическата (взаимоучителна) метода в изтъкнатите фанариотски школи на влашката столица.

Същевременно, Васил Априлов му поръчва да преведе и оформи набор от учебници и учебни пособия, които да използва за обучението в Габрово. Текстовете са готови още в началото на 1835 г., но се отпечатват няколко месеца по-късно в Крагуевац. Въпросът с печатницата е отново решен с намесата на Михаил Герман, който заема поста сръбски представител в Цариград. Той урежда книгите на Неофит да бъдат отпечатани приоритетно чрез лична намеса на сръбския княз Милош.

Използвайки всички натрупани знания и новосъздадената методика, през януари 1835 г., Неофит Рилски се превръща в основоположник на габровското взаимно училище. Въпреки че днес този епизод от историята се разглежда като едно от големите достижения на просветното дело, по онова време ситуацията съвсем не е така приповдигната и безпроблемна. В свои писма до Иларион Критски, Неофит Рилски се оплаква от опити делото му да бъде провалено от местни „любородни“ българи, с чийто машинации просвещенецът трябва да се бори.

Успоредно с проблемите с габровци, Неофит получава постоянни покани от други градове, които го молят да стане учител при тях. Именно насред подобни житейски избори, Неофит поставя основите на училищното дело в Габрово. Славата на рилския монах привлича ученици от всички краища на България, а създадената от него Българска граматика се превръща в първия учебен план за изучаване на новобългарски език. Цяло едно поколение български просветители ще бъде повлияно от учението на Неофит, превръщайки го в една от най-важните фигури на просветното дело.

Голямото напрежение и проблеми в Габрово, карат Неофит да напусне града през 1837 г. След кратък престой в Сопотския манастир и неуспешен опит да започне работа като учител в Пловдив, Неофит заминава за Копривщица. Тук по негови инструкции е изградена специална сграда за училището, която е снабдена с чинове, които да отговарят на нуждите на взаимоучителната метода. Местните изтъкнати родове бързат да пратят синовете си при прочутия даскал.

За краткото време, в което е преподавател в Копривщица, при Неофит Рилски учат Найден Геров, Захари Княжески, Йоаким Груев, Цветко Самарджиев и мнозина други местни дейци. През 1839 г. Неофит напуска Копривщица и се завръща в Рилския манастир, където продължава книжовната си дейност.

Прочутият учител остава в Рилската обител, където преподава в местното манастирско училище. Този период от делото му продължава до 1846 г., когато е повикан за даскал в Стара Загора. Пристигайки там, Неофит за пореден път става свидетел на борби между местните български първенци, свързани с клевети и неразбирателство. Отчаян, Неофит набързо напуска града и заминава обратно за Рилския манастир, като по пътя отпраща делегация от Казанлък, която го кани да дойде да учителства при тях.  

След още две години в Рила, Неофит е поканен да води катедрата по славянско богословие в новосъздадената семинария на о. Халки ( в Мраморно море). Висшето училище по теология отваря врати през 1844 г. под покровителството на цариградския патриарх с амбициозната цел да възпита ново поколение богослови за нуждите на вселенската патриаршия. Самият факт, че Неофит е поканен на подобно високо ниво казва достатъчно за неговия престиж и умения като преподавател, не само в българските земи, а на Балканите като цяло.

Неофит остава на о. Халки до 1852 г., след което се завръща в Рилския манастир, подновявайки просветителската си дейност там. През 1860 г. е избран за игумен на манастира – пост, който заема до 1864 г. През цялото време продължава да пише и да се ангажира с учебното дело в манастира. През 1875 г. завършва първите части на своя пространен българо-гръцки речник. Едновременно с това продължава да се занимава с преводи на църковна и светска литература. Тази му дейност започва още в Габрово през 1835 г. и продължава с превода на Новия завет през 1840 г. и превеждането на Езоповите басни, както и голям брой методики, учебници и други научни текстове.

Разкъсван между своята близост с гръцкото духовенство и отдадеността си на българската кауза – културна, духовна и просветна, Неофит Рилски се стреми да стои настрана от църковните борби на цариградските и търновските българи срещу вселенската патриаршия. Тази позиция му печели доста критики от българска страна, но тя му няма как да бъде разбрана без да се оцени дълбоката връзка, която Неофит изгражда с гръцката култура и идеите за обединената православна църква, която да защитава вярата и местната култура.

Като представител на по-старото поколение просвещенци, Неофит Рилски е поддръжник на идеята за едно по-консервативно оформяне на българската граматика, базирано на основите на църковно-славянския език. Това го противопоставя на идеите на младото поколение интелектуалци, които залагат на говоримия, простонароден език като основа за изграждането на книжовния говор и писмена система. Въпреки това, делото и идеите на Неофит Рилски остават обект на уважение и преклонение от страна на цялото поколение български възрожденци, родени след 1820 г.

За разлика от много български будители и борци за свобода, Неофит Рилски успява да доживее да види България свободна. Парадоксално, по силата на Берлинския договор, Рилският манастир се оказва точно на границата между Княжество България и земите, върнати на Османската империя.

Така, в края на дните си Неофит Рилски се оказва на прага между две епохи и две държави – съдба белязала неговия дълъг и изпълнен с приключения и постижения живот. Мъжът, наречен от Константин Иречек „патриарх на българските писатели и просветители“ умира на 4 януари, 1881 г. в Рилския манастир, където гробът му вече близо век и половина привлича множество поклонници.  

 
 
Коментарите са изключени за Неофит Рилски – „Събудете се поне оттук натам“

Повече информация Виж всички