Най-богатият човек в историята – Манса Муса
Основателят на Amazon, Джеф Безос, е най-богатият човек на света в момента. Според Forbes той разполага с лично състояние от $131 милиарда и това го прави най-богатият човек в модерната ни история. Но Безос далеч не е най-богатият в цялата ни история. Тази титла принадлежи на Манса Муса – западноафрикански владетел от 14 век, който бил толкова заможен, че щедростта му дори съсипва икономиката на цяла държава.
„Съвременните оценки на богатството на Муса са толкова стряскащи, че е почти невъзможно да си представим колко богат и влиятелен всъщност е бил“, казва пред BBC Рудолф Бътч Уеър, доцент по история в Калифорнийския университет. През 2015 година в Якоб Дейвидсън пише за Money.com: „Манса Муса е бил по-богат, отколкото някой може да опише.“ През 2012 година сайтът Celebrity Net Worth определя състоянието му на $400 милиарда, но икономическите историци смятат, че богатството му не може да се определи с точна цифра.
Манса Муса е роден през 1280 година в семейство на владетели. Брат му, Манса Абу-Бакр, управлява империята до 1312 година, когато абдикира, за да отиде на експедиция. Според сирийския историк от 14 век, Шабаб ал-Умари, Абу-Бакр е обсебен от Атлантическия океан и мистериите му. Затова започва експедиция с флот от 2000 кораба и хиляди мъже, жени и роби. Всички те отпътували и никога повече не се върнали. Някои историци като Айвън Ван Сертима разглеждат идеята, че флотът достига до Южна Америка, но няма доказателства за това. Каквото и да става, в крайна сметка Манса Муса наследява кралството след брат си.
Под негово владения кралство Мали се разраства значително. Той анексира 24 града, включително и Тимбукту. Мали вече се простира на 3220 километра – от Атлантическия океан до днешен Нигер.
В границите му попадат части от днешните държави Сенегал, Мавритания, Мали, Буркина Фасо, Нигер, Гамбия, Гвинея-Бисау, Гвинея и Кот д’Ивоар.
Такава обширна територия идва със залежи на злато и сол. Според Британския музей, по време на господството на Манса Муса Мали притежава половината злато на Стария свят. И всичкото принадлежало на краля.
„Като владетел, Манса Муса имал почти безграничен достъп до най-скъпия материал в средновековието“, казва Катлийн Бикфорд Берзок, куратор на изложбата в музея Блок. „Главните търговски райони, които работят със злато и други стоки, също са в границите на царството му като така той допълнително прибавя към капитала си.“
Въпреки че Мали притежава толкова много злато, царството не е много известно. Това обаче се променя, когато Манса, отдаден мюсюлманин, решава да отиде на поклонение в Мека, минавайки през пустинята Сахара и Египет. Той напуска Мали с керван от 60 000 мъже. В това число влизат целият кралски двор, войници, шутове, търговци, водачи на камили и 12 000 роби, както и дълга ивица кози и овце за храна.
Така на практика един малък град преминава през пустинята. Град чийто жители, дори и робите, били покрити със златен брокат и най-добрата персийска коприна. Впрегнати били 100 камили, всяка от които носила стотици килограми чисто злато. Но купонът не започнал, докато керванът не стигнал до Кайро.
Манса Муса оставя толкова силен спомен в Кайро, че когато ал-Умари, историкът, посещава града 12 години по-късно, също забелязва и описва колко високо мнение за владетеля има местното население. Манса раздава злато толкова щедро, че за три месеца успява да свали цената му толкова ниско, колкото не е била от 10 години насам, и така да срине местната икономика. Технологичната компания SmartAsset.com изчислява, че заради обезценяване на златото, поклонението на Манса струва на Близкия изток загуби от $1,5 милиарда.
На връщане, Муса минал през Египет и според някои се опитал да подпомогне местната икономика като изкупува злато на по-завишени цени. Други пък твърдят, че похарчва толкова много, че златото му свършва.
Люси Дюран от Училището по африкански и ориенталски науки в Лондон отбелязва, че шутовете от кервана, които разказвали исторически събития чрез песни и музика, били много огорчени от поведението му. „Той раздал толкова много злато, че шутовете отказвали да пеят песни за него, защото смятали, че пръска ресурси на кралството извън него.“
Няма съмнение за разточителството на Муса по време на пътешествието му. Но то е толкова голямо, че целият свят научава за него. Той поставя Мали на картата, буквално. В каталански атлас от 1375 година фигурира рисунка на африкански цар, който седи на златен трон върху Тимбукту, а в ръката си държи парче злато.
През 19 век Мали все още поддържа митичния статус на загубен град от злато на края на света, цел на мнозина европейски търсачи на съкровища, като това се дължи до огромна степен на пътешествието на Манса 500 години по-рано.
Той се завръща от Мека с няколко ислямски учители, включително и директни наследници на пророка Мохамед и андалусийския поет и архитект Абу Ес Хак ес Сахели, за който се счита, че създава известната джамия Джингеребер.
Твърди се, че царят плаща на поета 200 кг. злато, което обърнато в днешни пари е $8,2 милиона. Заедно с изкуството и архитектурата, той инвестира и в литературата и училища, библиотеки и джамии. Така Тимбукту дава началото на образованието в Западна Африка.
Когато Манса умира през 1337 година, на 57, начело на империята застават синовете му, които обаче не успяват да я запазят обединена и тя се разпада. По-късно, европейците пристигат в района и това е последния пирон в ковчега.
„Историята на средновековието все още се гледа най-вече от гледна точка на Запада“, казва Лиса Корин Грациосе, директор на музея Блок, в опит да обясни защо историята на най-богатият човек в историята е толкова слабо позната. „Ако европейците бяха дошли по време на Муса, с Мали в пика на военната си и икономическа мощ, а не няколкостотин години по-късно, нещата можеше да са съвсем различни.“
