Момчето, което плати за висшето си със стотинки от дарения

Общественото финансиране или „crowdfunding“, както му казват на английски, при което човек събира необходимата му сума чрез малки дарения от хората, е доста популярно онлайн от години вече. Сайтове като Kickstarter и Indiegogo предоставят платформа, от която всеки човек може да покаже проекта, продукта или услугата си пред целия свят и да получи различно количество парички, кой колкото има възможност, за да я финансира.

Така Майк Хейс от Илинойс успява да плати за висшето си образование в Университета в Илинойс. Той моли хора не само от САЩ, но от цял свят да му изпратят по 1 цент. Но това става много преди интернет да бъде въобще обществено достояние. Майк провежда кампанията си през 1987 година.

Хайс завършва гимназия през 1987, когато е на 18 години, и след това е приет в Университета в Илинойс. От работата си в аптека успява да изкара около 2 500 долара, но тези пари далеч няма да му стигнат, за да плати образованието си и таксите към него, което общо възлиза на 28 000 долара (около 57 000 долара днес). Семейството му е от средната класа и майка му и баща му вече са изучили четири от децата си в университет. Таткото на Майк е фармацевт, а майка му е учителка и въпреки че могат да му помогнат, синът им не иска да ги вкарва в заеми.

Панорамна снимка на Университета в Илинойс

И така, младежът решава просто да помоли 2,8 милиона души да му дадат 1 цент. За целта се свързва с известния автор от Chicago Tribune Боб Грийн, за да получи помощ. Грийн започва кариерата си като журналист, a след това списва колонка, която се отпечатва в над 200 вестника в цяла Америка. Той работи за Chicago Tribune от почти 10 години, когато Хайс се обръща към него.

Грийн харесва идеята и на 6 септември 1987 я споделя с читателите. Той им разказва кой е Майк и защо иска хората да му изпратят тази скромна сума. „Само 1 цент“, казва Хайс. „Един цент няма никаква стойност за никого. Ако всички, които четат колонката ти, се огледат из стаята, в която са в момента, ще намерят 1 цент под възглавниците на дивата или на бюрото си, или на пода. Само това искам. По 1 цент от всичките ти читатели.“

Грийн признава, че той и Хейс осъзнават най-големия проблем на операцията им: да накарат хората да отидат и наистина да изпратят монетата (а не да ги убедят, че целта е благородна и положителна или че сумата е скромна – разбирате, че хората може да са съгласни с всичко и да искат да изпратят пари, но пак да не го направят). Затова журналистът подтиква читателите да оставят вестника и да извършат изпращането тоз час, веднага, моментално. За целта адресът на пощенската кутия на Майк се споменава два пъти в колонката.

Планът сработва! За по-малко от месец след публикуването на текста на Грийн, момчето вече е събрало около 23 000 долара. Всичките тези пари идват по пощата в над 70 000 писма, в които хората му изпращат не само по 1 цент, но и монети на всякаква стойност. Много от монетите трябва да се измият на ръка, за да се махне лепилото от тях, преди да се поставят в машината за броене на монети в банката, която между другото се чупи три пъти докато преброи всички монети.

Майк получава и много по-лесно преброимите чекове и банкноти – трима му изпращат чекове за по 100 долара. В Пощата се получават толкова много писма, че служителите не ги преброяват, а просто ги измерват в метри. Накрая пощальонът казва на Боб Грийн, че в пика си получават 8 метра писма за един ден.

…

Парите продължават да пълнят пощенската кутията на Хейс и в крайна сметка той набира повече от еквивалента на 2,8 милиона души по 1 цент. Завършва университета през 1991 със специалност Хранителни науки и без нито една стотинка дългове.

Когато разговаря с Боб Грийн, за да разкаже как са се развили нещата, той споделя, че му остават около 1000 долара след като плаща за образованието си. Хейс решава от своя страна да ги дари за образованието на някой друг от хората, които му изпращат пари. Той заедно с майка му и баща му пазят голяма част от получените писма, които са около 90 000, и парите ще дари като избере случайно писмо от всички, след това установи контакт с автора му и разбере дали имат дете, което ще записва висше скоро. И така, докато не намери правилните хора.

В края на разговора Майк споделя: „Искам просто да изразя благодарностите си към всички… в този момент имам чувството, че света е доста прекрасно място“.