Изкуството на бизнеса: Хауърд Хюз – На крилете на успеха
Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.
Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.
Годината е 1930 г. и по американските кина се излъчва независимия епичен военен филм – „Ангелите на Ада“ („Hell’s Angels“). В него се разказва историята на двама британски братя летци, една фатална жена и множество аморални немски войници. Лентата не блести с особено заплетен сюжет, даже напротив – може да се каже, че е стандартна „холивудска“ история, но това, с което остава в историята са невероятните батални авиационни сцени. Бюджетът му е близо 4 млн. долара, което в днешно време се равняват на близо 60 млн. долара и за времето си е вторият най-скъпо струващ филм в историята на киното.
Снимките отнемат близо 3 години, сцените са черно-бели, с изключение на някои тежки битки, в които е вкаран само един цвят, за да се засили драматичния ефект. Историята около самото му заснемане е скандална и включва свръх-бюджет, няколко смъртни случая на каскадьори и повече от три разбити самолета. Въпреки това, „Ангелите на Ада“ става не просто популярен, а се смята, че задава стандартите за използване на цветове и звук при заснемане на епични сцени. Човекът, който не просто инвестира, но не се спира пред нищо, за да види продукцията си завършена по начина, по който си я е представя е Хауърд Хюз.
Историята на този знаменит плейбой и бизнесмен от Златната ера на Холивуд доби изключителна популярност през 2004 г., когато Леонардо ди Каприо прие предизвикателството да го изиграе на голям екран в „Авиаторът“, под режисурата на Мартин Скорсезе. Образът на Хюз обаче е по-дълбок от този на поредния любител на жените и хубавия начин на живот. Освен продуцент и режисьор, той е и собственик на наследствен технологичен бизнес, изобретател и пилот, който поставя световни рекорди.
Макар пресата да е запечатала основно неговите любовни похождения, не са за пренебрегване откритията му в сферата на авиацията и самолетостроенето. Благодарение на своите високо приходи, той с лекота инвестира във филмови проекти, които в противен случай нямаше да видят бял свят и дава шанс на млади и пробиващи актриси като Джейн Харлоу, които до преди това са поредните статисти в Холивуд. Хюз остава в историята и като един от известните американски филантропи, основавайки свой медицински институт, който днес е втората най-престижна и богата благотворителна институция в САЩ.
Той се ражда през 1905 г. в Хюстън Тексас. Документите от болницата не са открити и по-късно той казва, че рожденият му ден е на Бъдни вечер – 24 декември. Кръстен е на баща си – Хауърд Робърт Хюз, който е успешен бизнесмен от Мисури. Родословното му дърво може да се проследи до англо-уелските заселници в Новия свят. Особеният си темперамент и липсата на желание да се съобразява с правилата, малкият Хауърд наследява от Хюз Старши.
Баща му не е образцово дете. Въпреки че е приет в Харвад, Хауърд Робърт Хюз бързо се отегчава от образованието в Бръшлянената лига и стартира свой собствен бизнес в сферата на нефтодобива. В началото на ХХ в. той основава компания „Хюз Туулс“ и получава патенти за няколко изобретения, сред които свредел, с който се пробива земята, за да се добива петрол. През 1904 г. Хюз Старши се жени за очарователната и красива Айлийн Гано, а плод на тяхната любов е единственото им рожба – Хауърд. За да различават името му от това на баща му, в семейството галено се обръщат към него с името – „Сони“.
Малкият Хюз расте като привилегировано дете в интелектуално обкръжение. Чичо му – Рупърт е известен писател и режисьор. Покрай баща си, още от най-ранна възраст Хауърд Младши развива страст към технологиите и науката. Едва 11-годишен изобретява първия безжичен радио приемник на Хюстън. Въпреки общите си интереси, баща и син не успяват да се сближат. Връзката на Сони с майка му обаче е коренно различна.
Двамата са изключително близки като до десетата си година синът не се е откъсва от нея дори и за един ден. Когато е на 13 години Хауърд за известно време се парализира. Причините за заболяването му остават неизвестни, но както потвърждават лекарите – той възвръща двигателните си умения. Също така поради наследствено заболяване в бащиния му род той не чува добре.. Вероятно тези медицински проблеми са причина по-късно той да субсидира различни изследвания в областта на медицината.
Първите си уроци по летене Сони взима едва 14 годишен.. По-късно учи в Масачузетс, училището Тачър в Калифорния и в Калифорнийски институт по технологии. През 1922 г. го сполетява първата голяма лична трагедия, когато майка му умира след планирана гинекологична операция. По думите на Рупърт Хюз, Сони е в пълен шок, макар и да не споделя с никого огромната си мъка. Баща му също е съсипан и само две години по-късно последва своята любима в отвъдното.
На 19 години Хауърд Хюз остава кръгъл сирак и глава на една от най-големите технологични компании в САЩ. По това време той следва в Университета Райс, но прекъсва своето образование, заради професионалните си задължения. Търсейки упора, той сключва и брак с първата си съпруга – Ела Ботс Райс, която е пра-племенница на основателя на висшето учебно заведение. Тяхната връзка не просъществува дълго.
Когато е на 20 години, Хюз се увлича по голфа и дори обмисля дали да не се развива професионално в този спорт. Пламенната му натура обаче бързо променя посоката на неговите амбиции и той се отправя към Града на ангелите, търсейки развитие в сферата на филмовата индустрия. Макар първият му филм да е пълна катастрофа, след това Хюз започва да жъне успех след успех. Част от продукциите му получават номинации за „Оскар“, а „Двамата арабски рицари“ (Two Arabian Knights), дори печели статуетката за режисура през 1929 г.
Друг негов хит е „Белязаният“ (Scarface) от 1932 г., чийто гангстерски сюжет е вдъхновен от живота на Ал Капоне. Характерно за филмовите проекти на Хюз е техния афинитет да нарушават установените табута в киното. Един от адвокатите му – Грег Бауцер се занимава основно с филмовите му дела. За „Белязаният“ Хауърд е обвинен, че лентата съдържа прекалено натуралистични сцени на насилие, а за „Престъпникът“ (Outlaw) – цензурата го порицава за нарушаване на моралните ценности, показвайки на голям екран прекалено разкрепостени облекла. В периода 1940-1954 г. той постепенно закупува филмовата компания RKO Пикчърс и става неин мажоритарен собственик.
Постепенно Лос Анджелис пада под чара на младия милионер. Той се среща с много известни актриси от Златната ера на Холивуд, сред които изпъкват имената на Ава Гарднър, Бет Дейвис, Катрин Хепбърн, Джинджър Роджърс, Рита Хейуърд и Хеди Ламар. Малко са красавиците, които успяват да устоят на неговия чар. Хюз започва да живее разточително и бляскаво както подобава на истинска звезда. През 1933 г. той купува невиждана за времето си луксозна яхта, която става пристан за множеството му похождения. Освен с безбройните си връзки, Хюз е популярен с бляскавите си запои. През 1936 г. той убива човек с автомобила си, но обвиненията към него са свалени, като защитата му пледира, че е невинен и че не е използвал забранени субстанции.
Междувременно, Хюз продължава да развива своите авиационни умения. Компанията му закупува самолети и авио линии – Хюз Еъркрафт. Най-добрата машина, която произвежда е „Хюз K-1 Racer“, която освен, че притежава нововъведението – прибиращо се колело, вдъхновява и създаването на редица други самолети, които се използват по време на Втората световна война (1939-1945). Самият Хюз е известен и с поставянето на редица авиационни рекорди. Той поставя транс-континентален скоростен рекорд, летейки от Лос Анджелис до Нюарк, Ню Джърси само за 7 часа и 28 минути (за сравнение: днес полетът отнема близо 5 часа). През 1938 г. Хауърд поставя нов рекорд, обикаляйки света със самолет само за 91 часа.
Той е удостоен с редица престижни награди, сред които „Златния медал на Конгреса“, за неговите заслуги за развитието на авиацията. По време на Втората световна война той произвежда самолети за военните и става един от най-големите военно-временни контрактори. В края на 40-те години неговата авио-компания създава дъщерен клон, който започва да се занимава и с космически технологии. През 1939 г. Хюз п купува контрола над компания „Транс Уърлд Еърланс“, която е втората най-голяма авиокомпания в САЩ след Пан Ам.
Хюз претърпява четири тежки самолетни катастрофи в живота си като последните две са особено жестоки. През 1943 г. той едва оцелява с тежка травма на главата по време на полет със „Sikorsky S-43“, неговите помощник-пилоти нямат този късмет. През 1946 г. той почти загива при тестването на „ Хюз XF-11“, който е предназначен за американската армия. Самолетът се разбива върху три къщи и избухва в пламъци. Хюз се отървава с тежки изгаряния и счупени крайници.
Докато лежи в болничната стая, той е недоволен от леглото, в което се намира и по негова идея се изобретява прототипа на модерните болнични легла, които имат функции като повдигане на гърба и използване на масичка. Болкоуспокояващите, които му предписват, за да се възстанови от травмите, за съжаление, поставят началото на дългогодишна зависимост от опиати.
След втората катастрофа Хюз постепенно се оттегля от светлината на прожекторите. Само неколцина негови служители могат да контактуват с него. През годините той живее усамотено в различни части на света. Смята се че е страдал от тежко обсесивно компулсивно разстройство и от редица фобии, сред които страх от микроби.
Нравът му е бил избухлив, а настроенията му се менели, достигайки различни крайности. През по-голямата част от живота си той страда от различни форми на болка, заради които приема големи количества болкоуспокояващо кодеин. През тези негови години на отшелничество таблоидите не му прощават и постоянно пишат за него, че е болен, психично нестабилен, а на няколко пъти дори, че е умрял.
През 60-те години той купува хотел „Дезърт Ин“ в Лас Вегас, след като е помолен да го напусне и остава да живее в пентхауса на последния етаж. Хюз изиграва значителна роля за просперитета на Вегас. Дотогава градът е бил известен само като мека на гангстерския свят, но Хауърд привлича в него корпоративни инвеститори. Постепенно той изкупува множество имоти в областта, които впоследствие образуват планираната общност Саммерлин, намираща се в долината на Лас Вегас в Южна Невада. През 60-те и 70-те години Хюз продава немалка част от компаниите си, сред които RKO Пикчърс и „Транс Уърлд Еърланс“. Вторите са купени от Хилтън.
През 1953 г. Хюз основава в Мериленд Медицинския институт „Хауърд Хюз“. Той се превръща в един от най-големите центрове за биологични и медицински изследвания. В днешно време даренията му възлизат на над 22 млрд долара. По думите на Хюз институтът е създаден, за да открие „генезиса на самия живот“. Според злите езици, институтът е създаден, за да може Хауърд да изпере своите пари, укривайки данъците на другите си компании и неведнъж медицинският център е разследван от данъчните власти. Фокусът на изследванията в него е в сферата на генетиката, имунологията и молекулярната биология.
Всяка приказка има своя край, така се случва и с тази на Хауърд. Той, който повече от четири пъти успява да избяга от лапите на смъртта и оцелява в тежки самолетни катастрофи, умира по време на полет през 1976 г. По това време неговото физическо състояние е силно влошено, вследствие на употребата на наркотици и го превозват от Мексико до болницата в Хюстън. Когато пристига, тленните му останки са почти неузнаваеми, тъй като високият над 190 см мъж тежи едва 41 кг. Тялото му е положено в семейния гроб в Хюстън. Наследството му отива при втората му съпруга, редица братовчеди, а значителни суми от близо 2 млрд. долара са дадени за благотворителност.
Самият Хауърд казва: „Направете и невъзможното, защото почти всеки, който съм срещал ми е казвал, че идеите ми са просто фантазии“. Хюз това е прави. Винаги гледа към по-голямата картина и не се отказва въпреки провалите и трудностите. Инженер, продуцент, и авиатор, Хауърд Хюз остава в историята като един от най-богатите и известни бизнесмени, който обича да нарушава установените табута.
