Карл Юнг (1875-1961) е известен швейцарски психолог и пионер в изследването на вътрешния живот на човека. Ако някога сте били определяни като екстроверт или интроверт, можете да благодарите именно на него – той създава тези концепции.
Затова сега ще погледнем към редица интересни факти за изключителния мислител.
Той е самотно дете
Карл е роден в семейството на Пол и Емили Юнг на 26 юли 1875 г. в Кесвил, Швейцария, и се твърди, че като малък, е доста самотно дете, до голяма степен затворено в себе си. Той няма братя и сестри, а майка му не е особено стабилно присъствие в къщата: тя страда от психично разстройство и е настанена за кратко в болница, когато Юнг бил само на 3 години. Малчуганът постепенно се обръща към книгите по философия, вместо да тръгне по стъпките на баща си и да постъпи в духовенството. През 1900 г. завършва университета в Базел, а по-късно и университета в Цюрих, където получава магистърска и докторска степен.
Той създава теорията на „комплексите“ в психологията
По време на следването си в Цюрихския университет Юнг постъпва на работа в приюта в Бургхьолцли, където за първи път забелязва, че пациентите проявяват различни реакции, когато чуят определени думи. Тези реакции го подтикват да изследва идеята за комплекса – състояние, изпитвано от хора, което се базира на подсъзнателните им страхове за несигурност, малоценност или превъзходство. Юнг вярва, че е имал едновременно „комплекс на бащата“ и „комплекс на майката“, като е таил чувства на обида както към пасивната личност на баща си, така и към непредсказуемото поведение на майка си.
Интересува се е от окултното
В началото на ХХ век Юнг е привлечен от необичайни за един психолог теми: той се обръща към магьосничеството, алхимията, фолклора и екзотичната по онова време йога. Последователите на Зигмунд Фройд го критикуват за тези дейности, като смятат, че те са извън обхвата на науката. Но той твърди, че толкова много хора са посветили толкова много време да мислят за такива неща, че те трябва да съставляват част от колективното съзнание и си заслужава да бъдат изучавани.
Той е хроничен женкар
Юнг не е от хората, които спазват границите на взаимоотношенията между лекар и пациент. Въпреки брака си с Ема Раушенбах, за която се жени през 1903 г. и от която има пет деца, Юнг е прословут женкар. Той има любовници и сред пациентите си – някои по време на лечението им, а други – след него. Когато Юнг има връзка със студентката по медицина Сабина Шпилрейн, Ема разказва на родителите на Шпилрейн за авантюрата. Но вместо да се почувства засрамен, Юнг им пише и откровено предлага да спре да се вижда с нея, ако му плащат повече за консултациите…
Той пише дневник, който остава скрит в продължение на десетилетия
Увлечението на Юнг да наднича в пукнатините на съзнанието довежда до собствена лична криза – такава, че според някои от изследователите му той флиртува с лудостта. През 1913 г. започва да чува гласове и да има видения; по-късно пише, че понякога се хваща за масата от страх, че може да се разпадне, и дори сравнява това чувство с наркотично опиянение. Вместо да се бори с това състояние обаче, Юнг го приема и се опитва дори да предизвика халюцинации, за да види всичко, което подсъзнанието му се опитва да му каже. Той описва преживяванията си в така наречената Червена книга – дневник с мисли, илюстрации и теории. Текстовете са толкова лични, че когато Юнг умира през 1961 г., семейството му отказва да разреши на когото и да било да ги види. Най-накрая обаче книгата е публикувана през 2009 г.
Той пише книга за НЛО
Няма аспект на съзнанието, който да не е успял да очарова Юнг. Докато съвременниците му са заети със сухи томове психоаналитична теория, Юнг публикува книга, озаглавена „Летящи чинии“: През 1958 г. тя публикува книгата „Летящи самолети“ (A Modern Myth of Things Seen in the Skies). Книгата не е нито хроника на собствените наблюдения на Юнг (той не е имал такива), нито изследване на достоверността на подобни свидетелства на очевидци. Вместо това Юнг изследва какво може да накара психиката да се замисли за посещения на извънземни и какво разкриват тези вярвания за подсъзнанието. Редакторът на New Republic се надява да цитира Юнг преди публикацията, но той отказва, заявявайки, че „тъй като съм доста стар, трябва да пестя силите си“. Юнг умира на 85-годишна възраст през 1961 г.