Защо здравият разум ни се струва не чак толкова разпространен

| от |

„Уф, в днешно време никой няма здрав разум!“ Вероятно всички сме го казвали в един или друг момент, въпреки че здравият разум би трябвало да е универсална способност. Ново проучване обаче показва, че в него няма нищо универсално – всъщност усещането ни за здрав разум може да не е толкова колективно, а по-скоро да зависи от личната ни гледна точка.

Когато човек нарича нещо „здрав разум“, обикновено смята, че то трябва да се разглежда и разбира по един и същи начин от всички. Изследователите Марк Уайтинг и Дънкан Уотс от Университета на Пенсилвания се опитват да определят какво точно хората смятат за здрав разум и до каква степен той е общоприет.

Двойката кара 2 046 души да оценят 4 407 твърдения за здравия разум от различни източници, включително новинарски медии, политически кампании и популярни поговорки. Те варират от фактически твърдения като „триъгълниците имат три страни“ до по-абстрактни като „възприятието е единственият източник на знание; това, което не се възприема, не съществува“.

Участниците бяха попитани дали са съгласни с дадено твърдение, защо са отговорили по този начин и как според тях биха отговорили повечето други хора. Те трябва да отговорят и на няколко други въпроса, като например дали според тях дадено твърдение се отнася до физическата или социалната реалност и дали е мнение или факт.

Като цяло екипът установява, че какво разбират хората под здрав разум, се различава значително. Това е по-малко вярно, когато става въпрос за факти, като например броя на страните в триъгълник – въпреки че в този момент не бихме се изненадали да открием теория на конспирацията, според която има заговор да ни се преподава грешна математика.

Когато бяха разгледани по-подробно причините за разликите във възприемането на здравия разум от хората, се оказва, че начинът, по който човек гледа на дадена тема, може да окаже значително влияние върху това дали смята, че нещо е вярно или не. Например, когато става въпрос за фразата „всички хора са създадени равни“, хората, които не вярват в това, са по-малко склонни да я смятат за здрав разум.

Установено е, че нивото на социално възприятие на някого също играе роля, но може би най-изненадващото е, че демографските фактори като възраст, образование и пол не играят никаква.

„Стигаме до заключението, че макар и да съществува набор от знания, които наистина са общи за всички, те представляват само част от това, което всеки един конкретен човек смята за общо за всички“, пишат изследователите.

Що се отнася до приложенията на това изследване – освен да ни уведоми, че вероятно трябва да бъдем малко по-внимателни следващия път, когато се каним да оплачем някого заради липсата му на здрав разум – екипът смята, че то има потенциални приложения както в изследванията в областта на социалните науки, така и в усъвършенстването на изкуствения интелект.

 
 
Коментарите са изключени за Защо здравият разум ни се струва не чак толкова разпространен

Повече информация Виж всички