Ужасяващето покушение на Джеймс Бюлгер – как двама 10-годишни отвлякоха 2-годишен в Ливърпул

| от |

Джеймс Бюлгер е име, което може да сте виждали в учебниците по история, най-вероятно в 10-и клас. Показан беше като назидание и демонстрация на проблемите в запада, но преди всичко, това е историята на лудостта, на болката, на абсурда и на социалните отклонения. Минаха десетилетия, но въпреки това няма много отговори и никой не може да разбере каква е причината. Една от снимките, които запечатва тази зловеща история, е тази от английски мол, където две по-големи момчета водят за ръка малко дете. Събитието се случва на 12 февруари 1993 г. За охраната на мола, както и за всички останали, това е нормална картина. Ненормалното ще се случи след това.

Двете момчета са Джон Венаблес и Робърт Томсън. Хората в мола най-вероятно са си мислили, че това са трима братя, които се разхождат, но истината е друга – това са похитителите на малкия Джеймс, които по-късно ще се превърнат в негов убиец.

Необходими са няколко части на властите, за да разгледат случващото се и да идентифицират 10-годишния Джон и неговият приятел Робърт. Те са измъчвали и по-късно убили Джеймс. Най-зловещото е, че през цялото време има достатъчно хора, които са забелязали трите момчета, но никой не е реагирал. Малкият Джеймс наистина е изглеждал объркан и изплашен. Някои от очевидците признават, че дори са забелязали как един от похитителите е ритал детето, а друг го е ударил с юмрук. Ужасяващото в тази история е, че никой не се е намесил, никой не е попитал и тримата къде отиват и какво точно са решили да правят.

Двамата са имали план да извършат убийство и за целта са се възползвали от натоварения ден във въпросния мол. Момчетата застават пред един от големите магазини, след като са избягали от училище. В мола са се разхождали цял ден, минавайки от магазин в магазин, откраднали са всяка възможна стока, която могат да открият, а след това са изхвърляли откраднатото през ескалатора, всичко това е било за забавление.

В някакъв момент, макар и няколко десетилетия по-късно, господата решили, че искат да се забавляват още повече и просто ще отвлекат дете. До днес и двамата твърдят, че виновен е другият, те продължават да поддържат тази версия и по време на разпита. Оказва се, че по време на въпросния ден, Джеймс не е бил единствената им жертва, те са се опитвали да привлекат вниманието и на други. Една жена си спомня, че въпросните момчета са се опитали да привлекат вниманието ѝ на нейното дете – 3-годишно момиченце и нейното братче на 2 години.

Майката реагира много бързо и успява да спре дъщеря си, а когато пита къде е брат ѝ, момичето отговаря, че е навън с по-голямо момче. Излизайки бързо навън, забелязва как въпросните младежи се опитват да накарат момчето да тръгне с тях. Това е късметът, с който едно дете се спасява, но друго няма да има този успех.

Малко след първия неуспех, повечето младежи биха се отказали, но Джеймс и Робърт са решили, че имат всички шансове на своя страна, за да отмъкнат друго дете. Точно тогава забелязват Джеймс Бюлгер, който стои до вратата на един месарски магазин. Майката е била разсеяна и е било доста лесно да вземат момчето със себе си.

Понякога Джеймс ги е пускал и тичал напред, за да гледа витрините, докато момчетата са го викали и послушният 2-годишен се връщал обратно.

Последната снимка е направена в 3 часа и 42 минути следобед. Майката издирва сина си в целия мол, в паника е. През цялото време е смятала, че детето е до нея, но се оказва, че не е. Охраната е уведомена и веднага започва издирването. Първо обявяват името по радио уредбата на мола, към 4 часа и 15 минути няма и следа от Джеймс, а полицията е официално уведомена и започва издирването.

Малко след напускането на мола, Джеймс започва да плаче и да търси майка си, привлича вниманието на околните хора, но момчетата го игнорират. Никой не знае, че детето се води до близкия канал. Пред канала, Джеймс е съборен по очи и оставен на земята да плаче. Първо е минала жена, която не е направила нищо. Джон и Робърт започнали да викат малкия Джеймс да отиде при тях, малкото дете е в паника и въпреки това изпълнява всички команди. По това време има рана на челото, натъртване и синьо око. За да не се вижда това, малките изверги слагат качулката на якето му.

Преминава втори минувач, който забелязва раната на детето, а друг ще си спомни, че е видял сълзите в очите на Джеймс, но отново никой не предприема никакви действия. Момчетата преминават магазини, сгради и паркинги. Разхождат се по най-натоварените улици на Ливърпул. Някои си спомнят, че са виждали детето да се усмихва, докато други си спомнят, че са го виждали как плаче за майка си. Един минувач забелязва как Томпсън рита детето в корема. Отново, няма резултат. Сякаш цял Ливърпул просто игнорира случващото се и не се интересува.

Робърт удря юмрук на Джеймс пред жилищна сграда, той признава, че една жена е гледала през прозореца, а след това дръпнала пердетата, сякаш повече не е видяла нищо.

Малолетните убийци

Само една възрастна дама е забелязала, че детето страда и е било наранено. Питайки младежите какво се е случило, те гордо заявяват, че са го открили в планината и сега го водят в полицията. Това са били последните шансове на Джеймс, скоро и търпението на неговите похитители ще се изчерпа. Жената посочила къде се намира близкото полицейско управление и продължила по пътя си. Причината да си тръгне е, че друга жена от близката автобусна спирка заявява, че жертвата се е смеела, следователно няма причина за притеснения.

Същата вечер, когато полицията е обявила Бюлгер за издирване, веднага се обажда в полицията и съжалява за решението, че не е направила нищо.

Малко след тази среща, Бюлгер е на път да бъде спасен още един път. Млада жена минава по улицата, забелязва, че детето вече е в истерия и иска да го вземе и да го заведе в полицията. Потенциалната спасителка моли друга непозната да гледа детето ѝ, докато заведе малкия Джеймс, но молбата ѝ е отхвърлена. Вторият опит също е неуспешен и Джеймс отново се разминава със свободата си.

Джон, Робърт и Джеймс влизат в два различни магазина, говорят си с магазинерите, а след това напускат. Джон и Робърт удрят на камък за пореден път, срещат по-големи деца, които ги познават. Големите се интересуват кой е малкият с тях, а Робърт отговаря, че това е братът на Джон и сега го прибират у дома.

Тримата пристигат близо до железопътна линия. В началото има съмнения, все пак не е лесно да се отнеме човешки живот, все още не е късно да се реши проблемът, но и за двамата няма връщане назад. Влаковете минават много рядко, следователно няма свидетели. Показанията на задържаните посочват, че са започнали да бият и измъчват момчето, а смъртта му е настъпила между 5 часа и 45 минути и 6 часа и 30 минути. Просто не са гледали часовника.

Изродите вадят синя боя на спрей, която са откраднали от мола и започват да я пръскат в очите на детето. Ритат го, бият го с тухли и камъни, тикат батерии в устата му.

Най-накрая го удрят с метален прът в главата, който води до 10 фрактури на черепа. Съдебният лекар съобщава, че Джеймс е претърпял 42 травми в лицето, главата и тялото. Пребит е толкова жестоко, че нито един лекар не може да посочи коя травма е била фатална.

Джон и Робърт не приключват с това, двамата се надявали, че ще мине влак и ще позволи всичко да изглежда като инцидент. Лекарите са категорични, че тогава жертвата вече е била мъртва. След това напускат мястото на престъплението. В този ден минава само един влак по въпросната линия и успява да разполови тялото на 2-годишния Джеймс на две.

На следващият ден започва разследване, полицията проследява всички сигнали, където малкият Джеймс е забелязан. Полицията посещава канала, после проверява и останалите точки. Всички проверени сигнали не дават никаква следа. Тъй като няма никаква информация, семейството е първото заподозряно. Накрая пристигат и записите от мола, където полицията забелязва двете момчета, които напускат мола. Въпреки липсата на значително качество, става ясно, че и двамата са взели малкия Джеймс със себе си.

Полицията пуска записите в медиите и моли за помощ. Бащата се надява на чудо, тъй като детето му не е отвлечено от възрастни и най-вероятно става въпрос за шега, а може би просто за някаква грешка. Ралф Бюлгер дори успокоява жена си, защото какво точно могат да направят две деца? За съжаление е принуден да разбере всичко по трудния начин.

След два дена в търсене, четири деца откриват тялото на малкото момче на железопътната линия, при това само на 500 метра от близката полиция. Всички инструменти за самото убийство са открити на място, железният прът, камъните, тухлите и всичко, по което има кръв на малкото дете. Открит е дори спреят с боя. С тези доказателства е ясно, че най-вероятно убийците ще са точно тези две момчета, които са забелязани на камерите. Започва проверка на близките училища и се търсят най-различни младежи, които може би отговарят на онези, забелязани на камерите. Някои родители дори са готови да предадат своите собствени, подозирайки в извършването на нещо толкова страшно.

Полицията получава анонимно обаждане, което посочва, че Джон Венаблес и Робърт Томпсън са убийците. Разговорът дори посочва, че децата не са били на училище в този петъчен ден и са имали синя боя по якетата. Препоръчително било да се обърне внимание на якето на Джон.

Полицията пристига в домовете на двете деца и открива кръв по обувките на Томсън, както и синя боя по якето на Венаблес.

Въпреки доказателствата, властите не могат да бъдат сигурни, още повече, че до този момент не са се сблъсквали с точно такова престъпление. Полицията се фокусират и върху други деца, които имат досиета и продължават да държат двамата основни извършителя малко по-далеч. Те допускат, че това са деца на 13-14 години, а не на 10 години.

Въпреки това, когато започват разпитите, Джон и Робърт започват да си признават и всеки обвинява другия за зверството.

По време на разпита, Робърт започва да дава доказателства, с които посочва какво е правил Джон, без да осъзнава, че така или иначе е успял да издаде и двамата. По време на разпита, Робърт не плаче, той сякаш е приел своята съдба. Двамата са осъдени, а след 9 месеца започва делото. Извън съдебната зала има хора, които започват да искат кръв за кръв.

Най-голямото отвращение започва, когато са извикани и свидетели, които трябва да говорят. Робърт остава студен и дръпнат през цялото време, неговият приятел става твърде истеричен по време на действията. Точно това кара и самите разследващи да извикат психиатър, за да им помогне. Без значение какви опити се правят, никой не знае какви са били мотивите и на двамата. По мнението на някои разследващи, които по-късно пишат книга по случая, Джон е този, който често има избухлив характер и е известен с редица странни действия, което мотивира автора Блейк Морисън да заяви, че най-вероятно той е инициирал цялото престъпление.

Прави се проверка дали и двамата не са социопати, дали правят разлика между правилно и грешно, но дори те не могат да открият някакъв мотив за убийството, през следващите години точно този опит ще се повтори и отново няма да има отговор.

В историята на Великобритания, двете момчета ще бъдат най-младите осъдени, при това в последните 250 години. Когато присъдата им се чете, персоналът е поставил възглавници, за да могат да виждат онези, които ги осъждат. Присъдата за малолетни е да отидат в поправително училище за 8 години – максималната по закон. Властите подчертават, че след този период ще има нови прегледи и нови изследвания и ако момчетата не са заплаха за обществото, могат да бъдат освободени.

След като са в затвора за малолетни – другото име на поправителното училище – нещо се случва. Те не са били агресивни, прекарват присъдата си за убийство тихо и без никакви други провинения. През 2001 г. и двамата са освободени.

След излежаването на присъдата, двамата получават нова самоличност, местят се да живеят другаде, за да не събудят гнева на хората. До този ден няма нито един опит за покушение и никой не ги е разпознал. Майката на Джеймс – Денис, успява да открие Робърт Томсън през 2004 г. и не успява да го заговори, тя е парализирана от омраза.

Томсън сякаш се скрива от обществото и живее доста тихо, опитвайки се да не привлича внимание. Джон не е чак такъв късметлия. През 2010 г. е затворен за свалянето на най-различни снимки с разнообразно сексуално насилие, причинено върху малки деца. Влиза в затвора и след 3 години може да бъде изслушан за помилване. Този път е извикан бащата на Джеймс, който обяснява, че убиецът на детето му не трябва да бъде освобождаван. През 2017 г. Джон е освободен и отново задържан, като отново сваля същите снимки, но този път дори откриват и наръчник за педофили. Отново влиза в затвора за 3 години и 4 месеца.

През септември 2023 г. отново влиза в новините, този път за помилване. Бащата на Джеймс отново се изправя и отново говори за случая, разказвайки как този човек трябва да бъде в затвора до края на живота си. Вече е трудно да се знае какво се случва и с двамата, но най-трагичното е, че никой не може да знае каква е причината зад всяко едно действие.

 
 
Коментарите са изключени за Ужасяващето покушение на Джеймс Бюлгер – как двама 10-годишни отвлякоха 2-годишен в Ливърпул

Повече информация Виж всички