Защо за вещерство са обвинявани основно жените

С епидемиите, войните и чудовищно студеното време ранният модерен период не е най-удобният за живот на човек в Англия. Особено за жените, за които има още една постоянно присъстваща заплаха: да ги обвинят в магьосничество. Но защо толкова повече жени, отколкото мъже, са били обвинявани в практикуване на тъмните изкуства?

Ново проучване се връща назад в историята и предполага, че един от основните фактори може да е бил тяхната работа.

Делата срещу вещици стават част от обществения живот през XVI и XVII в., като най-известните от тях са на Британските острови и в Нова Англия. Но в тях има много ясна полова предразположеност: само около 10-30 % от обвиняемите са мъже. Мизогинията, разбира се, се изтъква като основна причина за това, но нов анализ на асистентката от Университета в Кеймбридж Филипа Картър внася някои нови идеи.

Картър се обръща към деловодството на Ричард Нейпиър, виден английски лекар и астролог, работил между 1597 и 1634 г. Известно е, че по време на кариерата си той е извършил почти 70 000 отделни консултации, малка част от които са били свързани със съмнения за магьосничество и омагьосване.

„Макар че оплакванията варираха от разбито сърце до зъбобол, много от тях идваха при Нейпиър с опасения, че са били омагьосани от съсед“, обяснява Картър в изявление. „Клиентите използват доктора като съветник относно тези страхове, като го молят за информация от звездите или за амулети, които да ги предпазят от вреда.“

Страницата от тетрадката на Нейпиър, където той записва консултацията си по случая със Сибил Фишър

Сред 802 от клиентите, които споменават поименно заподозрени вещици, 130 дават и подробности за професията на обвиняемия, а когато Картър анализира тези записи, започват да изпъкват някои тенденции.

В бележките по случая редовно се появявали шест вида професии, които се изпълнявали почти изключително от жени: хранителни услуги; здравеопазване; грижи за деца; управление на домакинството; животновъдство и млекопроизводство.

Тези професии давали на дамите, които ги упражнявали, известна власт в общността, но и голяма отговорност, което често води до подозрения към тях.

„Една ранномодерна домакиня е отговаряла за здравето на добитъка, както и на хората; тя е приготвяла превръзките и сиропите, използвани за лечение и на едните, и на другите. Когато някое животно се разболеело странно, това можело да се тълкува като злонамерена злоупотреба с лечебните ѝ умения“, казва Картър.

„На естествените процеси на разпад се е гледало като на „поквара“. От развалената кръв раните се разяждат, а от разваленото мляко се получава развалено сирене. Работата на жените ги поставяла на първата линия при защита срещу развалянето на храните и това ги излагало на риска да бъдат обявени за вещици, когато усилията им се проваляли.“

Човешкото здравеопазване и акушерството през този период са били особено рискована дейност, в която – както и днес – са доминирали жените. Един от случаите на Нейпиър от 1603 г. разказва историята на Сибил Фишър от Когенхоу, 24-годишна жена, която страдала от делириум след раждане. Както отбелязва той, над една от акушерките на нещастната жена надвисва облак от подозрения.

„Тя имаше 2 акушерки, първата неумела, а втората раздразнителна, защото не бяха изпратили да извикат първо нея. Заподозряха я, че е вещица. Жената родила добре, но седмица след това изпаднала в тези пристъпи и при първото си обръщане към втората акушерка казала „какво правиш там с тази черна кокошка?“ и други подобни изказвания.“

Картър обяснява как обвинените жени често са били на грешното място в грешното време. „Честотата на социалните контакти в женските професии е увеличавала вероятността да бъдат въвлечени в раздори или недоразумения, които често бяха в основата на подозренията за магьосничество. Много от обвиненията произтичат от това, че просто са присъствали по време на чуждо нещастие.“

„Жените често са съчетавали множество източници на доходи, работили са няколко домакинства, за да свържат двата края: гледали са деца, приготвяли са храна, лекували са инвалиди. Те са работили не само в един високорисков сектор, а в много едновременно. И това е увеличавало шансовете срещу тях.“

Работата на Картър предоставя още една причина, поради която жените фигурират много повече от мъжете в паника около магьосничеството, която в крайна сметка е причина за стотици екзекуции – особено актуално откритие в навечерието на Хелоуин.

„На всеки Хелоуин ни се напомня, че стереотипната вещица е жена“, заключава Картър. „Исторически погледнато, рисковете на „женската работа“ може да са значителна част от причините за това.“