Виктор Боут – един от най-големите търговци на оръжие в света
Той е човекът, който мнозина смятат за един от най-опасните на света. За него са говорили министри, представян е пред ОН, обявяван е за международно издирване и най-вероятно не сте чували нищо за него. Неговото име е Виктор Анатолиевич Боут, но в оръжейния бизнес е известен като „Трошачът на санкции“. За него не се знае много, произходът му остава мистерия и до днес, като се смята, че е роден в Таджикистан, някъде през 1967 г. Причината за липса на данни се крие в множеството фалшиви паспорти, които въпросният използва.
Има твърдение, че е етнически украинец, руски гражданин на СССР и най-различни други. Виктор никога не засяга Таджикистан като негова собствена родина, но все пак не може да се избяга от корените. Като всички останали, родени през Студената война, Виктор отбива своята военна служба, след това започва военна кариера, където изучава чужди езици. Дипломира се като полиглот и говори 5 различни езика – английски, португалски, френски, арабски и фарси. Достига ранга на лейтенант в армията като преводач.
Уволнява се през 1991 г. и започва да се занимава с авио транспорт. Тъй като голяма част от информацията за г-н Боут е базирана повече на градски легенди, отколкото на основни факти, някои източници посочват, че още тогава е работил за разузнаването и е преминал съветска разузнавателна програма. Някои следи сочат, че е бил в Ангола през 80-те години и е помагал на народната освободителна армия, там научава и други африкански езици като зулу.
И докато минава епохата на братството и равенството, на рожбите на съветската дружба и други клишета, отвореният капитализъм дава шансове на Виктор не просто да се извиси над всички останали, но и да се превърне в един от най-търсените хора. Няколко години след колапса на съветската фантазия, той закупува най-различно военно оборудване, включително транспортни самолети. Отваря собствена транспортна фирма с тях и след това започва да предлага услугите си на най-платежоспособните клиенти.
Един от най-добрите клиенти е френското правителство, ОН, САЩ и други, като най-често посочва, че превозва замразени пилета или военен персонал до различни точки. Истината е, че зад този параван се крие една много добра стара практика – търговия с оръжие – единственият основен ресурс, който остава като завещание на СССР. За кратко време успява да достави оръжие на Ангола, Либерия, Сиера Леоне и Конго.
През 90-те години често преминава и покрай Афганистан, но винаги е отричал да е продавал оръжие на Осама бин Ладен. Самият Ахмад Шах Масуд разказва, че самолетите на руснака превозват малокалибрено оръжие и муниции в Афганистан. По-късно тази версия се потвърждава и от ЦРУ. През 2000 г. се случва и очакваното, България, като един от големите производители във военната индустрия, започва да издава сертификати на сериозни количества оръжие.
ОН показва, че практиката е била известна за периода от 1996 до 1998 г. и след това следите се покриват. Оръжието, както споделят повечето източници, отива директно към африканската република Того, транспортирано с компанията на Боут. Въпросният търговец лети от Бургас до Африка и няма никакви проблеми да въоръжава онези, които искат да получат необходимото оръжие. През 90-те години има достатъчно свидетели, които посочват и колко точно оръжие отива в Заир, Либерия и други държави, където гражданската война тепърва се развихря.
Смята се, че към края на 90-те години е заминал за Босна и е подпомагал хората там, по време на кризата на Милошевич и атаките на НАТО. Един от най-големите удари в Босна е доставката на повече от 200 хиляди автомата, които по-късно ще заминат за Ирак. През 2001 г. разследване показва, че Виктор редовно лети от Москва до Афганистан и предоставя оръжие на талибански бунтовници. В телевизионно интервю за New York Times става ясно, че Боут се шегува със своя бизнес и често обяснява, че след 11 септември е втори по-важност за САЩ след Осама. В най-добрият си период, Виктор разполага с около 60 самолета и персонал от близо 300 души.
Бизнесът се разраства, а с това започва и търговията на ракети земя-въздух, които се продават на Кения и след това стигат до границите на Израел, за да се обстрелват пътнически самолети. Виктор познава много добре тайните и тънкостите на фракции като Хизбола, макар и той самият да твърди, че по време на срещата се е намирал в Москва. След падането на Кадафи, неговият шеф на разузнаването ще признае, че голяма част от оръжията на Либия идват директно от Боут, който имал доста добър пазар и приходи. Виктор има доста клиенти и то във всяка една гореща точка по света, но не забравяйте, че само САЩ през контрактори плаща около 60 милиона долара за доставка на оръжия в Ирак.
Когато идва време за обвинения и търсене на сметка, повечето разузнавателни агенции стигат до заключението, че почти е невъзможно да се локализира един от най-големите търговци на оръжие. Причината е, че е живял в Белгия, Ливан, Руанда, Южна Африка, Сирия, Обединените Арабски Емирства и още много други. В Централната Африканска Република дори не изискват да се яви в съдебната зала, а го осъждат задочно за подправяне на документи.
Интерпол го издирва за пране на пари и тогава идват по-интересните закони, които замразяват сметката по обвинение за пране на пари, търговия или транспортиране на оръжие и минерали. Виктор не се притеснява от това и години по-късно става ясно, че просто е имал кухи сметки, в които да оставя някакви следи, но не и да остане зависим от пари. Виктор разполага с двойници които използва за различни срещи и с различни диктатори. Това прави неговото залавяне още по-трудно и почти невъзможно.
С доста усилия и преследване, Виктор Боут е екстрадиран от Тайланд и изпратен директно в САЩ, въпреки протестите на САЩ.
Боут е съден за пране на пари, нелегално купуване на самолети, заговор за убийство на американски войници, конспирация за убийство на американски офицери, измама с трансакции и много други. Неговата присъда е 25 години в затвор и допълват с още една присъда – търговия на оръжие и предоставянето им на терористи. От задържането му в затвора до 2022 г. Русия търси начини за освобождаване на Виктор Боут, като последното се случва чрез размяна на затворници.
През юли, миналата година, Русия се съгласява да размени Бритни Грайнър – баскетболистка от НБА за Виктор Боут. Размяната се случва на 8-ми декември. На този етап е ясно, че Виктор е свободен, но няма никаква информация какво прави той за Руската федерация, след като подкрепя веднага политиката на Путин, както и агресията в Украйна.
