Защо повечето плодове и цветя са червени, оранжеви или жълти, а не сини?
Всъщност в природата няма истински син пигмент. Пигментът създава цвят, като поглъща определени дължини на вълната на светлината и отразява други. Хлорофилът прави растенията да изглеждат зелени, каротинът ги прави червени или оранжеви, а ксантофилът ги прави жълти. Растенията правят плодовете и цветята сини чрез променяне нивата на киселинност, добавяне на молекули или смесване на пигменти. Дори тогава е рядко да видим синьо растение без червеникав оттенък: боровинката, например, е леко лилава. И така, защо растенията стават сини? Най-вероятно, за да привлекат специфични опрашители – синьото е силно видимо за пчелите.
AH-64D Apache Longbow
Защо военните хеликоптери имат индиански имена?
Американските военни започват да кръщават различни оръжейни системи, включително и хеликоптерите си, на имената на местни народи в началото на втората половина на 20 век. Изглежда това се прави като почит към доблестта и „воинския дух“ на индианците. Това е направено нито с участието, нито със съгласието на племена и мнозина смятат, че увековечава опростената представа от 19 век за тях. Днес военните не само се консултират с местните и търсят тяхното одобрение, преди да използват имената им, но и по този начин признават многото жертви и големия принос, които индианците правят, служейки във въоръжените сили на САЩ.
Какво щеше да стане със Земята, ако имахме повече от една луна?
Дори една малка луна в орбитата на сегашната ни, би имала гравитационен ефект върху земните приливи и отливи, наводнявайки крайбрежните градове, където живеят голям процент от хората. По-голяма луна би причинила по-големи наводнения, потапяйки още повече земя. Двете луни също биха се отразили една на друга. Земната гравитация причинява приливи и отливи на Луната, огъвайки или разтягайки земята й. Втора луна може да засили този малък ефект, допринасяйки за по-силни размествания. Най-голямото бедствие би било, ако двете луни се слеят една в друга. Тогава големи фрагменти биха могли да тръгнат към Земята, причинявайки събитие на ниво изчезване.
Как може акулите да имат толкова висока концентрация на живак в тях и да са живи?
Живакът и други токсини присъстват в кръвта и органите не само на акулите, но и на други водни видове. Концентрацията на такива елементи се увеличава по протежение на хранителната верига, като тези най-отгоре имат по-високи количества от тези по-долу. Тъй като много акули са високо в хранителната верига, те имат особено високи концентрации на живак – получават го от плячката си, която пък го получава от собствените си източници на храна. Но въпреки факта, че акулите натрупват толкова много живак, те изглежда са имунизирани срещу вредните му ефекти. Проучванията показват, че те имат някакъв физиологичен механизъм, който ги предпазва от натравяне с живак, но все още не е ясно какъв точно е този механизъм.
Как охлювите имат черупките си?
Всички мекотели изграждат свои собствени черупки, независимо дали живеят във вода или на сушата. Същества като охлюви, миди и стриди използват орган, наречен мантия, за да отделят слоеве от калциев карбонат, които кристализира и се втвърдява. Мекотелите имат физическо предпочитание към дясно, точно както повечето хора са десничари, и това прави черупките им спираловидни по посока на часовниковата стрелка. (Много редки мутации могат да доведат до мекотели с черупки, които се въртят спираловидно обратно на часовниковата стрелка.) Тези черупки са компактни и имат нисък център на тежестта, което ги прави удобни за носене. Мекотелите остават в едни и същи черупки през целия си живот и никога не спират да добавят към тях, въпреки че с напредване на възрастта добавят все по-малко. „Сякаш всяка черупка е автобиография на охлюва“, казва Джери Харасевич, почетен куратор в Националния природонаучен музей.
Как димът от горски пожар влияе върху движението и комуникацията на пчелите?
Пчелите използват слънцето, за да се ориентират и да съобщават местоположението си на другите. Когато слънчевата светлина се поляризира от дим, пчелите стават дезориентирани. Още по-лошо е за домашните медоносни пчели, които живеят в надземни кошери и не могат да се скрият под земята, както дивите пчели могат. Те също са лоялни поданици – „Медоносните пчели няма да избягат, ако огънят се приближи към кошера, защото кралицата обикновено не е в състояние да лети“, казва Флойд Шокли, ентомолог от Природонаучния музей. „А те няма да я изоставят.“ Ако кошерът им се запали, пчелите ще изгорят заедно с него.
Кой е най-ранният запис на хората, които са мислили за отвъдния живот?
Писмените записи през историята са пълни с вярвания за отвъдния живот, от прераждането до възкресението, но са най-много на около 5000 години. Няма начин да се знаят мислите на праисторическите хора по въпроса. „Вярванията не се вкаменяват“, казва Рик Потс, палеоантрополог, който ръководи програмата „Произход на хората“ на Smithsonian. Започвайки преди между 100 000 и 130 000 години, видът хомо сапиенс, който се появява и живее в днешен Израел, погребва хора с предмети като животински кости, миди и пигмент от охра, може би защото смята, че починалите могат да използват тези предмети в следващия свят. Но тези реликви може просто да показват и, че ранните хора са почитали и скърбели за своите близки – нещо, което е доказано, че правят и други примати като шимпанзетата.
Имат ли морските риби по-високо съдържание на сол от сладководните риби?
Да, но те не са толкова солени, колкото самите океани. Хрилете на морската риба помагат за изпомпване на излишния натрий, както и на други минерали като калий и хлорид. Проучванията показват, че този процес се контролира от различни хормони. При сладководни риби процесът работи в обратен ред: хрилете им помагат да приемат солта, вместо да я изхвърлят. Раираният костур (господинът на снимката) e особено умел в поддържането на осмотичен баланс и в двете среди, казва Мат Огбърн, старши учен в Центъра за изследване на околната среда на Смитсониън. Въпреки че той се излюпва в сладка вода, след това мигрира в солена вода преди първата си зима и после се връщат в сладката вода, за да хвърли хайвера си.