Топли и студени отношения между Хамас и Русия – приятели или врагове
В първите няколко месеца от стартирането на войната в Украйна, Руско-израелските отношения започват да се влошават. Изненади няма, напрежението много често се повишаваше с нападки за антисемитизъм и обвинения във фашизъм. Това беше достатъчно на Израел да прекрати отношения и да бъде малко по-суров, когато става въпрос за Русия.
Щом една врата се затвори, друга се отваря и през май 2022 г. могат да се забележат по-чести пътувания на делегацията на Хамас до Русия, както и за срещи със Сергей Лавров и Рамзан Кадиорв. САЩ и ЕС отдавна са обявили организацията на Хамас за терористична, но във времето на бури, когато Владимир Путин и приятели нямат много ходове, отношенията с Хамас може би се затоплят.
И тук идва по-интересният момент, до каква степен може да се говори за връзка между Хамас и Русия? Според някои разследващи медии, връзката между двете страни е доста плаха и почти минимална, макар и повечето да разполагат само с анализите от миналата година и все още да е доста трудно да се открие някаква особена линия.
Историята ясно показва, че някога СССР е имал много топли връзки с Палестина и техните бойци, но същите не могат да се обвързват по никакъв начин с днешните сили на Хамас. Самото движение е направено още през 1987 г. по линия на мюсюлманско братство. През 2017 г. се късат всякакви връзки, но не може да се отрече, че СССР е подкрепял Хамас с идеята за унищожаването на Израел като държава.
Политиката е ясна, СССР има сериозни проблеми с Израел, който окопира цяла Палестина и Москва винаги е била приятелски настроена към Ясер Арафат и неговата освободителна организация. За СССР е от значение, че лидерът е с леви политически възгледи и докато има такива, СССР помага с каквото може. Що се отнася до Израел, Москва прекъсва всички дипломатически връзки още през 1967 г.
Единствено Евгени Примаков е някаква връзка, журналистът от в-к Правда играе ролята на кореспондент за Близкия изток. Примаков е в добри отношения с Арафат и често наблюдава движенията на палестинския президент Махмуд Абас. През 80-те години Примаков все повече се интересува от политиката, той става съветник на Михаил Горбачов и често дава решения за външната политика на главния секретар. Журналистът е на мнение, че палестинските бойци не трябва да бъдат осъждани като терористи, тъй като Израел често агресира срещу цивилни в Палестина. Подчертаваме, че това е мнението на Примаков, а не официално такова.
През 1991 г. идва и новото повишение за руския журналист – той е назначен във външното разузнаване и показва невиждани качества. След 2 години ще се подпише и специално споразумение за мир между двете страни, което практически признава съществуването на другия, поне на хартия, а насилието трябва да остане някъде в историята. Министърът на външните работи Андрей Козирев е поканен на мирните преговори, макар и неговата поява да е по-скоро формалност.
След като Палестина и тази фракция се отказват от идеята да унищожават Израел, палестинското движение и други радикални организации решиха да формират нова техника, този път става въпрос за Хамас. Организацията Фатах, която преди това е една от най-големите и влиятелни фракции, официално отрича всички терористични действия и признава Израел. Фатах не се смята за терористична организация, включително от Израел.
Хамас е съвсем друга история, както можем да видим от събитията през последните дни. Те са твърдо решени, че Израел не трябва да съществува и не го признават. Тази позиция продължава да се преследва от огромното мнозинство на Палестина. През 2005 г. Хамас основава политическа партия и една година по-късно побеждава Фатах с около 4% повече избиратели.
След тези избори, Фатах отказва да управлява с Хамас, което кара лидерът на хамаската партия – Исмаил Ханиех да заеме позицията на официален лидер на страната. Това води до международно ембарго и налагането на санкции срещу новото палестинско правителство. Президентът Абас обявява извънредно положение и освобождава хамаската партия, назначавайки служебно правителство, което води до нови кървави сблъсъци по ивицата Газа, която е под контрола на Хамас.
През следващите 16 години ще има различни опити на страни като Русия, САЩ и Египет, които се опитват да преговарят между двете крайни фракции. Междувременно Хамас продължава да води война срещу Израел, използвайки най-различни методи, за да въвлече Израел във война, което очевидно се случи, вече и официално.
След падането на СССР, Москва подобрява отношенията си със Израел драматично. Хамас не са очаровани, но в различното време имат и периоди на затопляне и захлаждане. През 90-те години и първото десетилетие на новото хилядолетие, Русия многократно осъжда атаките на Хамас и нарича действията им – терористична атака.
През 2004 г. Сергей Лавров прави изявление и осъжда самоубийствените атаки, извършени от Хамас и довели до убийството на 17 души. След победата на Хамас през 2006 г. в Палестина, Русия започва да говори с организацията по малко по-различен начин. Владимир Путин ще излезе на годишната си пресконференция на 31 януари и ще обясни на журналист от Ал Джазира, че Русия никога не е признавала Хамас за терористична организация. Това не означава, че Русия не разглежда подобна организация като цивилизована и справедлива и по никакъв начин не подкрепя действията им.
В Газа има руски културен център, който по мнението на някои журналисти, се ръководи от сина на Примарков.
От 2006 г. има най-различни срещу между представители на Хамас във Външното министерство на Русия. През март 2006 г. Халед Машал прави първата си официална визита в Москва, събитието се случва малко след победата на изборите. Машал е на мнение, че един ден ще е възможно за неговия народ да пътува свободно и да посещава различните столици по света, но това ще стане, когато най-накрая победят, но никой не може да е категоричен и каква точно ще е тяхната победа.
През 2010 г. има втора среща, но Медведев не е очарован и отношенията започват да се охлаждат. каква е причината? През 2011 г. Хамас започва да подкрепя въоръжените сили на Сирия, които водят до Сирийската революция. По това време има огромен брой от бойци на Хамас, които са позиционирани в Сирия, където най-често се крият от специалните сили на Израел и разузнаването – Мосад.
Организацията на Хамас участва в Сирийската революция и подкрепя опозицията. Преди време става ясно, че Сирия и Иран са едни от най-близките съюзници на Хамас и продават оръжия на Газа, включително руски такива. Хамас използва ресурсите, за да изгради ракетен арсенал, с който да обстрелва градове в Израел.
Атаките на Хамас в Тел Авив
В Сирия става ясно, че Хамас е опозиция на Хизбула – ливанска организация, подпомагана от Иран. По същото време и Израел тайно подкрепя сирийската опозиция, която по ирония на съдбата, се намира на страната на Хамас. В този конфликт става ясно, че Русия избира страната на Башар ал-Ассад.
През 2015 г. руски войници заемат позиции в Сирия и стават съюзници с Иран и Хизбула. Това автоматично изгаря всякакви отношения с Газа. Междувременно официалната версия на Москва е, че Хамас не е терористична организация. Версията им продължава да бъде онази, в която Хамас е част от палестинското общество, което се бори за своя национален идеал и териториална цялост.
Русия никога не се е отказвала от идеята да бъде медиатор в Близкия изток и да започне да помага за обединението на палестинските фракции. През 2020 г. Тръмп предлага и план за постигане на мир, като иска да направи среща между Израел и останалите арабски държави. Хамас и други палестински последователи ще откажат идеята и ще продължат да наричат САЩ – про-израелска страна.
Хамас тайно се надява, че Москва ще бъде другата официална позиция, която може да промени хода на преговорите. Израел отказва присъствието на Русия с Хамас, но и официално никога не е срещу Москва, след като двете страни споделят твърде много общи интереси. Има и още една причина за отказа, Израел не вижда позитиви, които Русия да притежава, спрямо Хамас.
Единствената страна, която има особена близост в преговорите, това са Египет, а не Русия. Обикновено срещите се провеждат в Египет, тъй като страната има граница и позволява свободно преминаване. По тази причина е и по-лесно да се пренасят оръжия, както и друга контрабанда. Въпреки редовните посещения на лидерите от Хамас в Москва, Русия рядко има последната дума и не може да се намесва толкова щедро в политиките на тази крайна фракция.
Възможно е да има промяна на отношенията, но със сигурност не са до степен, в която Русия да може да диктува и да провокира трета страна в конфликт. Подобни техники най-вероятно биха рефлектирали негативно за Русия, отколкото позитивно. Оказва се, че Хамас е организация, която не може да се контролира от никого.
