Произходът и историята на Якуза
Книгата на Марко Семов „За Япония като за Япония“ е може би едно изключително приятно четиво, което по една или друга причина коства много главоболия на автора. Страната на изгряващото слънце и до днес може да се смята за екзотична дестинация, която освен курорти може да предложи разходка в миналото и предстоящото бъдеще.
Интересът към тази страна се дължи на факта, че освен разстояние, Япония е известна с огромни културни различия. Дори организираната им престъпност се различава особено от групировките по света.
Популярният термин Якуза не се отнася само до една престъпна група, а до редица кланове. Невидимата престъпна ръка и до днес е пуснала пипалата си върху всяка по-важна точка от японския живот. Като всяка друга организация, дори тук се наблюдава контрол над хазарта, проституцията и достига до много по-високите нива на политиката.
Снимка: By Jorge from Tokyo, Japan – Nothing to hide, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11436519
Произходът на повечето кланове идва от най-различни исторически архиви. Според повечето членове, началото идва с помощта на герой, подобен на Робин Худ, който се изправял срещу бандитите в селата. Други твърдят, че произхода на тези хора идва от времената на опозорените Ронин, които по една или друга причина са останали без господар. Съществува и 3-та версия, където за историческо начало се сочат така наречените „кабуки-моно“ или „лудите“.
Това били бандити с големи качулки и дълги мечове, с които ограбвали селата и избивали хора без особена причина. Точно по тази причина е даден и прякорът. Истината се крие някъде по средата. Самураите, които остават без командир и лидер, започват да се занимават с престъпност, останалите предпочитат да продават труда си като охрана за бардаци и казина (макар и исторически тогава да са се наричали хазартни къщи). Обединяващата история на всички е, че са аутсайдери с познания в бойните изкуства и са готови да бъдат наемани и да изпълняват различни функции.
Името „Якуза“ идва от популярна игра на карти с името „Ойчо-Кабу“. Играта напомня на Бакара, където най-високата стойност на една ръка зависи от последната поставена карта. Когато на масата се паднат картите 8, 9 и 3, общият резултат е 20 и съответно това се смята за най-лошата ръка. На японски цифрите се изписват така 8-ya, 9-ku и 3-za. С други думи, до днес името на японската престъпна организация е символизирано от най-лошата ръка, която може да получите. И докато в миналото тази дума е била синоним за човек – член на организация, днес става въпрос за цялата организирана престъпност в страната. Ако искате да обидите един якуза, използвайте думата Борьокудан.
Снимка: By by apes_abroad – https://www.flickr.com/photos/apes_abroad/514272781/, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3423064
Имайте предвид, че това е друга престъпна група, която е известна по традиция с насилието и някои по-зловещи методи за постигане на своите цели. Първите документирани корени на Якуза идват от дребните хазартни игри на улицата, нелегалната търговия и опитите да се натрупа бърза печалба. През XIX век групировките започват да се асоцират с националистки, военни идеологии и политика. Повечето успяват да намерят достатъчно свои поддръжници с почти всеки сектор, а най-често влизат в употреба за политически убийства, търговия с оръжие и други сиви сектори.
Йерархията на Якуза е подобна на тази при мафиотските фамилии.
На власт има патриарх – кумичо, който управлява целия клан. На негово разположение има различни лейтенанти, под тях се нареждат босове и дребни лидери на по-малки групировки. Структурата е пирамидална. Около този кръг се движат и различни лидери, асистенти, съветници и други по-специфични майстори с различни специални качества. Съществуват и не толкова класически подредби на дребни групи, които се обединяват под една идея. Ключов фактор за доброто управление е връзката оябун-кобун или баща-син.
В основата на всичко стои безусловното подчинение на сина, докато бащата предоставя съвети и напътствия относно протекцията и престижа. Освен това организациите са фокусирани в запазването на японските традиции, следователно в тези организации има много силна връзка. Опорочилите клана могат да бъдат изгонени или да се лишат от малкото си пръстче, което не е символ на подчинение, а белег на наказание. Идеята зад този ритуал е, че с осакатяването на ръката и по-конкретно на кутрето, провинилият се символизира слабост, защото вече не може да държи меч. По този начин става още по-зависим от клана. В случай на повторно провинение се реже следващото деление на пръста, а спокойно може да се премине и на следващия пръст.
По цялата верига всеки влиза в ролята на отношения баща-син. Така лоялността става още по-силна.
Ритуалите за издигане в ранг също имат своя чар. Когато дойде време за повишение, бащата призовава сина и трети човек налива саке в две чаши. Двамата пият по една глътка, а след това разменят чашите. Бащата изпива своята до дъно, докато синът трябва да отпие малка глътка. Макар Якуза да има националистически статус, в повечето случаи присъстват и много корейци. Причината е, че всички се връщат към най-древните корени и дават шанс дори на аутсайдерите да израснат. Жените нямат много място в тази организация. Понякога могат да се използват като слугини, но в по-тежки случаи стават проститутки. До този момент се броят на пръсти.
Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1686947
Основните занимания на тази престъпна организация не се отличават по никакъв начин с тези в другите страни. Отново в корените могат да се открият хазарта, проституцията, наркотиците и рекетът. Повечето членове въртят и легален бизнес, използвайки приходите от нелегалния. Повечето инвестират в недвижимо имущество, развлекателната индустрия, а някои дори финансират професионалната лига по кеч.
Някои от представителите на високи позиции търгуват легално на стоковата борса. Любима стратегия на повечето е да разберат кои компании се справят слабо, след това се изпращат шпиони за събиране на информация. Когато има достатъчно информация, идват специални пратеници и експерти в изнудването.
Поканата също спазва японската традиция на учтивост. Обикновено всичко се прикрива с благотворителни акции, специално мероприятие, в което жертвата доброволно пристига с усмивка, подозирайки, че заколението предстои. Директни заплахи никога не се отправят. В историята има дори членове на страната, които са успели да спечелят своя стол в политиката. Йошио Кодама е един от тях. През Втората Световна война продава военни стоки от Китай. След като е заловен и затворен, той чака пристигането на американската армия. След освобождението и с малко повече връзки в ЦРУ, получава възможност да играе на политическата сцена. Неговите действия обаче остават такава тайна, че критиците са скептични дали някога досието му ще види бял свят. Умира малко преди започването на делото му.
Друг изявен лидер а Казуо Таока. Той ръководи една от най-големите групировки – Ямагучи-гуми. От ВСВ до 80-те години на миналия век, Таоко демонстрира безскрупулната си сила. Когато умира от сърдечен удар, жена му Фумико Таока заема поста за няколко месеца. Тя е и единствената жена, която някога е успяла да седне на ръководния пост. Според неофициалнни данни, Якуза може да се смята за една от най-влиятелните организации, след като приходите от организирана престъпност за приблизително 13 милиарда долара. Практически могат да бъдат самостоятелна единица, в случай, че пожелаят такава независимост.
