Омразата на един египтянин към САЩ 60 години преди атентатите на 11 септември
Преди Сайид Кутъб да стане водещ теоретик на джихада, той е слабо известен египетски писател, който пребивава в САЩ, където посещава малък колеж. Грили, Колорадо, около 1950 г. е последното място, което може да е пример американски упадък. Широките му улици са осеяни с църкви, а в целия град няма нито един бар. Но Кутъб вижда неща, които другите не виждат. Той се ядосва на грубостта на хората около него: начина, по който слагаха сол на динята, пият чая неподсладен и поливат тревните си площи. Той смяташе мускулестите футболисти (американски футбол) за ужасяващи и се едвам намераше фризьор, който да му направи правилната прическа. Що се отнася до музиката: „Удоволствието на американеца от джаза не беше пълно, докато певците не започваха да крещят грубо“, пише Кутъбб, когато се завръща в Египет. „Именно тази музика са създадени дивите бушмени, за да задоволят своите примитивни желания.“
Подобно мърморене от един нещастен мъж би било почти комично, ако го нямаше фактът, че той е директно свързан с Осама бин Ладен и с неговият египетския партньор Айман ал Зауахири. От тях линията продължава към дру човек, който участва пряко в атентатите от 11 септември – Мохамед Ата, отвлякъл един от самолетите. Информацията на Кутъб за Америка изискват сериозно внимание, защото хвърлят светлина върху въпрос, който се заражда след падането на Световния търговски център: Защо е тази омраза?
Роден през 1906 г. в северното египетско село Муша и отраснал в благочестив мюсюлмански дом, Кутъб наизустява Корана още като дете. По-късно се премества в Кайро и си намира работа като учител и писател. Романите му не правят голямо впечатление, но той си спечелва репутация на проницателен литературен критик. Момчето е сред първите любимци на Нагиб Махфуз – млад, модерен романист, който през 1988 г. ще спечели Нобеловата награда за литература. Докато растеше Кутъб, умът му пое по-политически път. Дори и по стандартите на Египет, времената са хаотични и изпълнени с корумпция и престъност: Първата световна война завършва с разрушаването на Османската империя, а западните сили създават с абсолютна колониална увереност нови карти и правителства в Близкия изток. За горд човек като Сайид унижението на страната му от ръцете на светските лидери и западните марионетки е болезнено. Писанието му привлече неблагоприятно внимание от страна на египетското правителство и до 1948 г., каза Махфуз, приятелите на Кутъб в Министерството на образованието са достатъчно разтревожени от положението му, че се стремят да го изпратят в чужбина, Съединените щати, в безопасност.
Някои биографични очерци предполагат, че Кутъб пристига благоразположен към Америка, но ако това е вярно, то не е продължава дълго. По време на кратък престой във Вашингтон, окръг Колумбия, той става свидетел на асансьорна авария и е зашеметен, когато чува други наблюдатели да се шегуват за жертвата. От това и няколко други ситуации, Кутъб заключава, че американците страдат от „липса на сантиментална симпатия“ и че „американците умишлено се гаврят с това, което хората в Стария свят смятат за свещено“.
Това става обективът, през който мъжът гледа почти всичко в Америка – един сблъсък на Новия свят със Стария. Кутъб лесно покрива изискванията в аспирантурата на Колежа в Колорадо (днес известен като Университета на Северен Колорадо) и посвещава остатъка от времето си на истинския си интерес – американската душа, ако такова нещо съществува. „Тази велика Америка: Каква е нейната стойност в мащаба на човешките ценности?“ – се чуди той. „И какво добавя към моралната хазна на човечеството?“ Отговорът му: нищо.
И все пак презрението на Кутъб към Америка не е толкова просто, колкото някои хора могат да си представят. Той не се оттегля от политическата свобода и демокрацията, както, да речем, президентът Буш може да очаква от един джихадист, нито пък се оплаква от нюансите на имперската амбиция в американската външна политика, както предполагат левите писатели. Относно недостатъците на американската култура – вулгарност, материализъм и свободия – Кутъб изразява шок, но този шок удря малко на кухо. „Американското момиче е добре запознато със съблазнителните способности на тялото си“, пише той. „Тя знае, че съблазнителността се крие в заоблените гърди, пълните дупета и в елегантните бедра, елегантни крака и тя показва всичко това и без да го крие.“ Тези разкрепостени жени търсят момчета с „широки рамене, стегнати гърди“ и „волски мускули“, добавя той с отвращение.
