Кой пазеше руските императори
След като се запознахме със защитниците на Сталин и Ленин по време на тяхното управление, нека обърнем внимание на царската руска охрана, която през годините успява да докаже своята лоялност, но не са и малко главоболията им. Една от най-позорните дати в това отношение е 1 март 1881 г., когато Александър II е убит. По това време Руската империя е в особена криза и шансовете да изгубят следващия престолонаследник изобщо не са малко. За капак на всичко по това време ще открием, че София Петровская вече е започнала да прави планове за следващото покушение. Като член на терористичната организация „Народная Воля“, тази жена е твърдо убедена, че руските царе са най-големият проблем. Полицията успява да я арестува само десет дена след първото покушение, при това пред двореца.
Именно там се намира новият владетел. Логично е, че новият император вече знае какво трябва да се направи – да създаде нова защита, с която да неутрализира дори идеята за повторно нападение. Сменя се и основната резиденция, като локацията в Санкт Петербург и двореца Гатчина. Именно там е доста по-лесно да се организира охраната. Императорът решава да създаде една съвсем различна охранителна сила, която няма да има никакви връзки с околните военни формирования.
Повечето членове са бивши имперски приближени, които ще имат задачата да го следват, при това на пътешествия по железницата. Първи железничарски батальон наброява около 1000 души, като освен охрана, те работят и в самата влакова композиция. Преди това влакът никога не е бил пазен и никой не е подозирал, че може да се стигне до този момент, докато така наречената „Народна Воля“ не се опитва да го взриви.
При обявяването на пътувания, Александър III организира охраната си като изключително сериозна военна мисия. Цялата информация за пътешествията се класифицира и се пускат два напълно идентични влака, които в периода на пътуването да се сменят. Никой не знае до последно в кой влак ще се качва императорът, но охраната е повече от достатъчна за воденето на малко сражение. От 1881 г. военните единици се организират така, че по време на пътя ще бранят целия маршрут. Императорът не използва само тези 1000 души, армията се мобилизира и изсипва във всеки град, всяко село и дори в някои по-отворени позиции, където може да се извърши нападение.
Военни кордони се движат от Санкт Петербург до Крим и понякога дори достигат Кавказките планини. Около месец по-рано се започват най-различни тренировки, като ситуациите са от цветна по-цветна. По това време всички други военни мисии се прекратяват за неопределено време. Това обаче се случва чак през 1881 г., а преди това малцина използват такива мерки за защита. През февруари 1697 се подготвя атентат срещу цар Петър. По това време водеща фигура на заговора е Иван Циклер. Атентаторът е забелязал, че кралят често се движи на кон сам из Москва, като дори не взима никаква охрана. Планът е елементарен – Иван ще нападне първият в Русия и ще се опита да го намушка. За беда е забелязан от Елизарев и Силин – двама от редовните стрелци в царската охрана. Облечени са винаги в червени кожуси и ходят с високи шапки, освен това носят брадви и копия. Отговарящи за здравето на краля, тези господа се смятат за благородни воини, които нямат какво да губят и винаги ще поставят своя живот пред всички останали.
Проблемът е, че Иван е бивш полковник на същата организация. През 1682 г. Петър е издал смъртна присъда на чичото на Иван, както и на неговия брат. След това самата организация се разпуска, за да няма опит за сваляне от власт. Новата охрана идва с помощта на Преображенски и Симеоновски – бивши войници, които се назначават за животоспасяваща охрана. По това време царят избира някои от най-добрите бойци и ги зачислява към личната си охрана. Никой не подозира, че през XVIII век именно имперската охрана ще помогне на някои хора да се доберат до трона. Катерина I, Петър II, Анна Йоановна, Елизабет Петровна и Катерина Велика ще стигнат до върха с помощта на личната си охрана. В този момент, ако човек няма синя кръв, но иска да е близо до управлението, разполага с един шанс – да се докаже като лоялен пазител на властта. Имперската охрана има сериозно влияние и както можем да открием, именно тя е причината за убийството на император Павел I. Веднага след изпълнението на тази смъртна присъда, Александър I ще премахне цялата имперска охрана и ще назначи нова.
В този случай през 1881 г. Александър I официално призовава казаците за защита. Те са успели да се докажат по време на Европейската кампания през 1813-1814 г. и бързо оформят един нов корпус за бързо реагиране. По време на битката в Лайпциг ще открием, че именно тяхната служба ще спаси живота на императора. В разгара на битката ще открием, че полковник Ефремов ще изпълни брилянтна атака по фланговете, удряйки тежката френска кавалерия. Същата в този момент е насочена към щаба на Александър I. Дори въоръжени само с копия, казаците показват, че няма да предадат толкова лесно своя император, с риск за живота си, те премазват противника. През 1825 г. по време на декемврийският бунт, Николай I подобрява охраната и създава специален отряд от казаци, които да придружават кралицата. Избрани са над 40 млади благородника, които преминават допълнително обучение. Защо обаче точно те са на дневен ред?
След като Северен Кавказ се анексира, императорът насочва погледа си към семействата, които спазват една сериозно традициите на региона. Взетите хора от там идват в столицата и започват да се запознават с европейския начин на живот, като се обучават много сериозно и на морал. Най-ниските рангове се сменят на около четири години, за да е сигурно, че няма да изгубят подготовката си или да свикнат с охолството. Освен това Николай I демонстрира доверие и показва, че този регион може да получи уважение. Процесът е двустранен и казаците също оценяват голямото доверие. По същото време не трябва да забравяме, че кавказките принцеси продължават да са в нещо като домашен арест, а този акт може да се гледа като откуп.
Избират се и униформи, които подчертават традицията на региона. Те се обличат в традиционни вълнени палта, носят своите стари емблеми и са въоръжени с традиционни казашки саби, понякога могат да получат и лъкове. На най-доверите до императора се дава правото да го придружават и да демонстрират своята сила и реноме на паради и светски събития. Те трябва да дават отчето единствено на имперския съд. Освен красива визия, господата преминават сурови лагери, които им позволяват да яздят отлично, да стрелят от лък, да вдигат оръжие от земята, използвайки камшика за коня и още много други. Николай I ги превръща в модел за подражание и скоро всяко малко момче иска да е на тяхно място.
Александър Бенкендорф забранява на руското население да се подиграва или да влиза в схватка с тях, те стават точно толкова свещени, колкото и самият император. Коментари за тяхната религия също са забранени и никой не е принуден да я сменя или да приема друга в замяна на своята. Те не се поддават на наказания от друг съд и не отговарят на никого. Приемете ги за нещо като свещените индийски крави, но с уменията да унищожават като бикове. През 1827 г. казаците се подсилват с така наречените кралски гвардейци, тяхната основна функция е да бъдат на почетна стража в двореца и близо до големите паметници на страната.
Обикновено кралската гвардия е от по-възрастни, но доста респектиращи мъже, които се обличат в униформи със златно и червено. За чужденците, тези хора подчертават величието на империята. Специализиран отряд от кавказки гардове се зачислява към императрицата, обикновено четирима души бранят спалнята ѝ. Избрани са най-високите и най-красиви от групата, които винаги трябва да бъдат на пост. Освен това получават и много по-луксозни и красиви униформи. Всеки един кавказец е щастлив да получи тази роля, особено след като е спечелил толкова голямо доверие. Освен това пътуват често през Европа и тяхната работа е сравнително лесна.
Ескортът на императрицата остава на стража и съществува до 1917 г. С избухването на революцията вече е сигурно, че няма охрана, която да спре побеснелия народ. Николай II сменя своята квартира в покрайнините на Санкт Петербург, като често може да бъде открит в Царско село. Според архивите е посещавал твореца от 1905 до 1909 г. едва четири пъти. Резиденцията обаче е като малка крепост и всеки гост се проверява на всеки един преминаващ пост. Дори и тогава знаем какъв е краят. Николай II не може и няма как да се довери на всички, които го защитават, в следствие на това най-накрая трябва да се спасява, но знаем как завършва тази история.
Снимки: Wikipedia
