Кое боли повече – раждането или да те ритнат в топките

В битката между половете има един въпрос, който просто не изчезва: кой понася повече болка? Раждането е златният стандарт за болезнено – но мнозина хора с тестиси смятат, че един солиден ритник в тях със сигурност боли повече; дори само мисълта за това ни кара да потрепнем.

Но кое боли повече всъщност? Кой набор от репродуктивни органи причинява най-много мъки? Матката, тестисите – или може би някакъв таен трети вариант?

Ритане

„Възможно е все още да не ви се е случило“, започва WebMD зловещо. „Но сигурно сте виждали или поне чували, че удар в тестисите причинява болка от друго ниво. Ако ударът е достатъчно силен, може да се стигне и до болница.“

Много е вероятно също така да усетите болка по целия си корем. Това е така, защото тестисите ви първоначално са се развили в корема, преди да паднат в скротума малко преди или след раждането – и когато това е станало, са взели със себе си куп нерви и тъкани.

Но защо една толкова малка (сравнително…) може да причини толкова много болка? Отговорът е в две части, но накратко: топките са почти перфектно проектирани да причиняват възможно най-много страдания на своите собственици.

На първо място е простият факт, че тестисите са част от гениталиите ви. С други думи, те се използват за секс и размножаване – и именно поради тази причина еволюцията е вкарала в тях цял куп нервни окончания.

„На най-елементарно ниво усещате болка заради рецептори и нерви“, казва през 2018 г. пред Inverse Нейтън Старк, уролог и директор на клиниката за мъжко здраве в методистката болница в Хюстън. „А причината, от еволюционна гледна точка, защо боли толкова много, когато ви ударят там, е, че те са ключови за производството на сперматозоиди.“

Казано по-просто, тялото ви трябва да направи така, че да ви боли, защото в противен случай не бихте си направили труда да ги защитите.

„Почти немислимо е да се запитаме защо яйчниците не се спускат по време на ембрионалното развитие и не се появяват извън телесната кухина на жената в тънък, незащитен чувал“, се отбелязва в статия, публикувана през 2009 г. в списание „Еволюционна психология“. „Поради уязвимостта от увреждания и температурни колебания незащитените яйчници, разположени извън телесната кухина, биха били сериозен репродуктивен недостатък.“

„Същите разсъждения важат със същата сила и за тестисите“, пишат авторите. И все пак, по различни причини – най-вече свързани с необходимостта сперматозоидите да се съхраняват на хладно, докато, да речем, настъпи времето им за тръгване – топките трябва да висят извън тялото, предизвиквайки съдбата.

Не е задължително да е така – тестисите на слоновете например са вътре в тялото им, до бъбреците. Но при хората не само, че са отвън, но и понеже сме двукраки, положението им е още по-несигурно.

Общо взето, имаме орган, който е по характер чувствителен, разположен в тънка торбичка извън тялото и „защитен“ най-много от два-три чифта гащи…

Изглежда ясно, че един бърз удар по макарите ще причини страхотна болка и в най-добрия случай след около час ще се почувствате по-добре, а в най-лошия може да умрете от болка.

Раждане

Би било глупаво да обясняваме защо раждането може да боли много – все пак то е процес, който има за цел да изтласка един човек от друг през тръба, чиято стандартна ширина е само малко над 3 см, и в миналото е убивал 1 на 25 жени.

Странното обаче е, че не всеки вид страда по този начин. На хората им отнема средно 9 часа, за да родят за първи път – малко повече от един работен ден. Конят пък ражда 30 пъти по-бързо. Дори в сравнение с най-близките ни роднини в животинското царство, човекоподобните маймуни, нашите раждания са особено мъчителни и сложни; хората са единственото животно, което се нуждае от помощ, за да роди, и при всичките ни съвременни технологии и хигиена, все още страдаме от много по-висок процент на майчина и неонатална смъртност, отколкото нашите братовчеди в дивото.

„Като се има предвид размерът на майката, ние имаме най-дългата бременност [от приматите], имаме най-големите бебета и най-големите мозъци“, казва Холи Дънсуърт, биоантрополог в Университета на Роуд Айлънд през 2022 г. „По време на бременността извличаме много от майката и тя ражда сравнително доста голямо, дори гигантско бебе.“

Защо? Макар че учените спорят кой точно има повече тежест, всичко се свежда най-вече до два фактора: големият ни мозък и изправената ни стойка. Нарича още „акушерска дилема“ – еволюционният натиск между способността да ходим и тичаме бързо и да сме умни.

Хипотезата не е общоприета, защото човешките бедра биха могли да бъдат много по-широки, отколкото са, без това да пречи на способността ни да ходим. Но не е задължително да са такива – а еволюцията е мързелива: „Това, което винаги следва, е: „Защо тогава тазът не стане по-широк, за да се улесни раждането? И моят отговор винаги е: „Защото [за еволюцията] е достатъчно широк. Свидетелство за това са над седемте милиарда души на планетата“, обяснява Дънсуърт по време на презентация на работата си.

Резултатът? Часове и часове болезнено раждане, по време на което мускулите се свиват неконтролируемо, шийката на матката и влагалището се разтягат до крайна точка, костите буквално са избутвани настрани, за да направят място на минаващото бебе, и има реален шанс жената да се окажете с дупка в тялото си от влагалището чак до ануса.

„Родилните контракции са просто един голям мускулен спазъм, тъй като цялата матка се свива“, казва Барт Путерман, акушер-гинеколог в Тексаския детски павилион за жени в Хюстън. „Някои хора имат невероятно болезнени контракции. Може да усещате стягане и спазми, заедно с болки в гърба… Това може да се дължи на позицията на бебето, а понякога е просто начинът, по който жената възприема болката.“

Това води до друга важна част от преживяването: психологическия аспект. Разбира се, да те ритнат в топките не е приятно, но също така не продължава часове (а понякога и дни), не се влошава прогресивно с течение на времето, не изтощава тялото и ума. Близо 2/3 от жените в САЩ изпитват патологичен страх от раждане – той е толкова разпространен, че си има име: токофобия – и наистина има основание, тъй като около 33 на 100 000 от тях ще умрат заради него (и броят им не се подобрява).

Дори и след раждането болката не свършва. Ако някога сте виждали една от онези възглавници с форма на поничка и сте си помислили „кой пък ги използва?“, отговорът е, че в много случаи това са хора, които току-що са родили. Дори и да не сте разкъсали вагината си и да не се нуждаете от шевове на едно от най-чувствителните места в човешкото тяло, то все пак се възстановява от невероятно изпитание и болезнеността е очаквана. Междувременно контракциите все още продължават, за да не умре майката от прекомерна загуба на кръв и за да се върне матката към нормалния си, не увеличен с 500 пъти размер.

Та раждането е буквално часове изтласкване на човешко същество от гениталиите на човек.

И победителят е…

Вижте. Проблемът с болката е, че тя е субективна – това, което за един човек е мъчение, за друг може да е гъделичкане. Някои притежатели на тестиси може да посочат майка с четири деца и да кажат, че раждането изглежда не е толкова болезнено всъщност, щом тя се е съгласила да го направи многократно. Но пък от друга страна има хора, които имат фетиш да ги удрят в орехите…

За щастие, има отговор, който обаче гарантирано ще разочарова всички: резултатът е равен. И поне всички можем да се радваме, че не става дума за камъни в бъбреците.