Какво са „блатните тела“ и защо съществуват
„Блатното тяло“ е човешки труп, който е естествено мумифициран в торфено блато. Такива тела са широко разпространени както географски, така и хронологично и датират между 8000 г. пр. н. е. и Втората световна война. Обединяващият фактор на блатните тела е, че са открити в торф и са частично запазени; действителните нива на съхранение обаче варират в широки граници – от напълно запазени до обикновени скелети.
За разлика от повечето древни човешки останки, блатните тела често запазват кожата и вътрешните си органи поради необичайните условия на средата им. Комбинирани заедно, силно киселинната вода, ниската температура и липсата на кислород запазват, но и силно почернят кожата им (както можете да видите на горната снимка). Докато кожата е добре запазена, костите обикновено не са, поради разтварянето на калциевия фосфат в тях от киселинността на торфа. Киселинните условия на тези блата позволяват обаче да се запазят материали като кожа, коса, нокти и вълна, които всички съдържат протеина кератин.
Най-старото познато блатно тяло е скелетът на Човека от Коелберг, намерен в Дания, което датира от 8000 г. пр. н. е., по време на мезолита (среднокаменната епоха). Най-старото блатно тяло с плът е това на Човека от Кашел, което датира от 2000 г. пр. н. е. през бронзовата епоха. По-голямата част от блатните тела – включително примери като Човека от Толунд, Човека от Граубал и този от Линдоан – датират от желязната епоха и са открити в северозападноевропейските земи, най-вече в Дания, Германия, Холандия, Великобритания, Швеция, Полша и Ирландия. Тези блатни тела имат редица прилики помежду си, като насилствена смърт и липса на облекло, което кара археолозите да вярват, че са убити и депонирани (изхвърлени) в блатата като част от широко разпространената културна традиция на човешки жертвоприношения или пък при екзекуция на престъпници. Блатата може да са били разглеждани като портали, които свързани този с някакъв друг свят – и другият свят може да е такъв, че да поема вредни предмети, опасни за живите.
Германският учен Алфред Диек публикува каталог с над 1850 блатни тела, които преброява между 1939 и 1986 г., но повечето са непроверени от документи или археологически находки, а анализ на работата на Диек през 2002 г. от германски археолози стига до извода, че голяма част от работата му е ненадеждна. И дори обратно на откритията на Диек – след по-проницателно проучване изглежда, че броят на блатните находките е по-близо до 122.
Най-новите тела са на войници, убити във влажните зони на Съветския съюз по време на Втората световна война.
Около 3900 г. пр. н. е. селското стопанство е въведено в Дания или чрез културен обмен, или чрез мигриращи фермери, което отбелязва началото на неолита в региона. По време на ранната част на този период множество човешки трупове, погребани в торфените блата в района, оставят доказателства, че е имало съпротива срещу разгръщането на неолита. Непропорционален брой от тези тела, открити в датските блата, са на възраст между 16 и 20, което води до предположения, че те са или човешки жертвоприношения, или престъпници, екзекутирани заради социално девиантното си поведение.
По-голямата част от откритите блатни тела, както казахме, са от желязната епоха – период от време, когато торфените блата покриват много по-голяма площ от Северна Европа. Много от тези тела носят редица прилики, което показва известна културна традиция в убиването и изхвърлянето им.
Предримските народи от желязната епоха живеят в улегнали общности, които строят села и чието общество има своя йерархия. Те са земеделци и отглеждат животни, а в някои части на Северна Европа също и ловуват. Макар и независими от Римската империя, която доминира в Южна Европа по това време, жителите имат търговски връзки с римляните. За тези хора блатата имат някакво ритуално значение и в тях те пускат дарения, предназначени за Отвъдното – често гердани, гривни или пръстени, изработени от бронз или по-рядко злато. Археологът П. В. Глоб вярва, че това са „дарове за боговете на плодородието и късмета.“ Следователно широко се спекулира, че блатните тела от желязната епоха са хвърляни в блатото в подобен контекст и че поради това те са примери за човешка жертва за боговете.
Много блатни тела показват признаци на намушкване, удари с тъп предмет, обесване или удушаване или комбинация от тези методи. В някои случаи лицето е направо обезглавявано. В случая с Човека от Остерби, намерен до Остерби, Германия през 1948 г. пък, главата е хвърлена в блатото без тялото му…
Обикновено труповете са намирани голи, понякога с елементарни дрехи, най-вече шапки. Смята се, че облеклото се разлага, докато е в блатото толкова дълго. В редица случаи клонки, пръчки или камъни се поставят върху тялото, понякога във формата на кръст, а в други случаи в торфа се забиват чатали, за да задържат трупа. Според археолога Глоб, „това вероятно показва желанието да се застопори здраво мъртвеца в тресавището.“ Някои тела показват признаци на изтезания, като дълбоки порязвания под зърната.
Някои блатни тела, като гореспоменатия Човек от Толунд са намерени заедно с въжето, използвано за удушаването им, все още около врата. Подобно на него, Момичето от Иде, което е намерено в Холандия и е приблизително на 16 години, когато умира, е намерено с вълнено въже с плъзгащ се възел, отново на врата. Тленните останки на Момичето показват доказателства, че тя претърпява травма преди смъртта си – освен въжето, близо до лявата й ключица има белези на удар с остър предмет. То, както и други блатни трупове, намерени в Ирландия, са с късо изрязани коси само от едната страна на главата – което обаче може да се дължи и на факта, че едната страна на главата им е изложена на кислород за по-дълъг период от време от другата. Изглежда, че някои от блатните тела са на членове на горния клас: ноктите им са маникюрирани, а тестовете на протеините в косата им сочат за рутинно и добро хранене.
Страбон (древногръцки и римски географ, историк и пътешественик.) отбелязва, че келтите използват вътрешностите на човешки жертви, за да гледат в бъдещето: върху някои блатни тела, като Мъжете от Веердинге, открити в Северна Холандия, вътрешностите са частично премахнати.
